О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. София, 16.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31.10., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №469/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. К. К. [ЕГН], представлявана от своята майка и законен представител Н. В. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №7454 от 08.11.2017. постановено от СГС, ГО по в.гр.д. №14 794/2016 г., с което е отменено първоинстанционното решение №183 от 13.01.2014 г., постановено по гр.д. №56 974/2014 г. на СРС,70 и вместо него въззивният съд е постановил друго, с което е уважил иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК от страна на Т. И. Т. [ЕГН] да бъде признато за установено , че касаторът П. К. К.-малолетна, дължи на ищеца по запис на заповед издаден на 01.04.2013 г., като наследник по закон на издателя на същата К. В. К. – поч. на 16.02.2014 г., сумата от 21 000 лева, въз основа на който е постановено и издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.9 ГПК по ч.гр.д. 70/14 на РС-гр. О..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и по ал.2 ГПК.
Ответикът по касационната жалба Т. И. Т. [ЕГН] в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с с чл.417 т. 9 ГПК до размера на 21 000 лева въззивният състав на СГС се е позовал на следните установени по делото факти:
Ответницата П. К. К.-малолетна се явява наследник по закон на К. В. К. – поч. на 16.02.2014 г.. Същият приживе се е задължил по запис на заповед, издаден от него на 01.04.2013 г., с падеж 31.12.2013 г., към поемателя Т. И. Т.-ищец по настоящия иск за сумата от 21 000 лева. Процесната ценна книга е издадена, за да обезпечи вземането на последния срещу наследодателя на малолетната П. К. К., основан на договор за заем, сключен от него като заемател и Т. И. Т.- заемодател на 01.04.2013 г.. Съдът е счел също така, че от страна на малолетната наследството е прието с разпореждането с разрешение на съда по чл.130 ал.3 СК от страна на законния представител с наследствен недвижим имот на малолетната, останал наследен от нея след смъртта на баща й. По реда на чл.51 ал.1 ЗН е определен срок от съда , разглеждащ спора, за приемане на наследството от страна на малолетната по опис чрез нейния родител и законен представител, което не е извършено. При това положение, липсва основание за изключване на отговорността на наследника за задължението на наследодателя. По оспорването автентичността на подписите на наследодателя положени в договора за заем и за издател в записа на заповед е изслушано вещо лице,което е потвърдило тяхната автентичност. На основание изложеното искът е преценен като основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочи като конкретен правен въпрос от значение за спора, а се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че процесната ценна книга е издадена във връзка с договора за заем, както и че има реално предаване на сумата в него. Ето защо липсва формулиран правен въпрос, по който да се извърши дискреция въз основа на чл.280 ал.1 ГПК за наличие на основание за допускане на касация.
Относно наведеното основание за очевидна неправилност със съдържание същите оплаквания, както и допълнително, че съдът е пропуснал да разгледа наведеното своевременно възражение за недължимост по каузалното правоотношение, то следва да се отчете,че въззивният съд е разгледал правоотношението между страните основани на договора за заем в съответствие със задължителните указания в мотивите и диспозитива в т.17 от ТР 4/2013 г.на ОСГТК по тълкуването и прилагането на закона. Отделен е въпросът, че за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе конкретни оплаквания в КЖ.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 300-триста лева-договорено и платено възнаграждение за адвокат,съгласно приложения към отговора на КЖ договор за правна помощ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7454 от 08.11.2017. постановено от СГС, ГО по в.гр.д. №14 794/2016 г.
ОСЪЖДА П. К. К. [ЕГН], представлявана от своята майка и законен представител Н. В. К. ЕГН: [ЕГН] да заплати на Т. И. Т. [ЕГН] разноските в настоящото производство в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.