6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София.12.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 375/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9786 от 08.12.2017 г., подадена от ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 300 от 06.11.2017 г. по в.т.д. № 467/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 564/2015 г. за осъждане на Застрахователна компания [фирма] да заплати на М. Т. Л. и на В. Г. Л. сумата от по 150 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на дъщеря им Г. В. Х., настъпила при ПТП на 10.08.2012 г., ведно със законната лихва от 10.08.2012 г.
Касаторът твърди неправилност на атакуваното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява несъгласие с изразеното от въззивния съд становище за преклудиране на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита за процесуално незаконосъобразни действията на първата инстанция във връзка с доклада по делото, които, независимо от изричните оплаквания във въззивната жалба, не са отстранени от апелативния съд. В жалбата са изложени подробни съображения относно приложимостта на чл.121 във вр. с чл.53 ЗЗД, с оглед на механизма на произшествието и евентуалната отговорност на собственика на контактната тролейбусна мрежа. Счита, че в резултат на допусната процесуална и материална незаконосъобразност, съдът не е изследвал и не се е произнесъл по този въпрос, неведен с възражение, след запознаване с доказателствата по наказателното дело срещу делинквента С. Ц.. Застрахователното дружество – касатор в настоящото производство, поддържа доводи и за нарушаване на принципа за справедливост и необоснованост на решението при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди – за разликата над по 60 000 лева до по 150 000 лв.
В изложението за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: „1. До кой момент може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване в първоинстанционното производство и може ли това възражение да бъде направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението; 2. Дължи ли въззивният съд даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и да събере доказателствата, които се събират служебно от съда за изясняване на делото от фактическа страна; 3. За задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус и 4. Ако противоправният резултат е причинен от действията на неколцина, следва ли да се възложи отговорността само на застрахователя и в този случай той отговаря ли при условията на солидарност. По всички въпроси се поддържа допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената към изложението практика на ВКС. По последния въпрос се поддържа и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът твърди и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето от ГПК за допускане на касационно обжалване, по съображения, изложени в жалбата.
Ответниците по касация, чрез пълномощника си, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърдят неоснователност на жалбата.
Третото лице С. Г. Ц. не е изразило становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., след зачитане на влязлата в сила присъда срещу делинквента С. Ц., който е и застраховано лице по см. на чл.257, ал.2 КЗ/отм./ и след преценка на доказателствата, релевантни към размера на претендираното от ищците обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря, е извел извод, че справедливото обезщетение е по 150 000 лева. В тази насока е приета за основателна подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, уважена за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. по отношение на обезщетението на ищцата и за разликата над 150 000 лева до 180 000 лева – по отношение на ищеца. Решаващият състав е отчел, че починалата е била единствено дете на ищците, между тях е имало изградена връзка на силна обич и привързаност, а недоброто здравословно състояние на ищцата е налагало помощ от единствената й дъщеря, особено поради това, че последната е била медицински работник. Със смъртта на Г. Х. ищците са загубили най-близкия си човек, който е бил опора за техните старини, като са понесли изключително тежко тази загуба. При съобразяване и на цялостната икономическа обстановка в страната към момента на увреждането, обезщетението за неимуществени вреди е определено в посочените по-горе размери.
Въззивният съдебен състав е счел за преклудирани възраженията на застрахователното дружество за: наличие и на друг правен субект, отговорен за смъртта на дъщерята на ищците, чиято отговорност не е деликтна, а договорна, което налага съобразяване на размера на обезщетението с факта, че претърпените вреди подлежат на обезщетяване и от този друг субект. Независимо от изразеното от съда принципно становище за несвоевременно въвеждане на тези възражения – с отговора на исковата молба, решаващият съд е изложил и мотиви за неоснователност на това възражение. Становището на съда за отговорността на застрахователя в пълен размер е основано на обусловеността й от отговорността на извършителя на деликта, като отношенията с други делинквенти подлежат на уреждане съобразно разпоредбите на чл.127 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
При произнасяне по поставените от касатора първи и втори въпроси следва да се има предвид, че основният мотив на Апелативен съд – П. е за преклудиране на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че не въведено в срока за отговор на исковата молба. Във връзка с тези въпроси следва да се съобразят не само процесуалните действия на ответника в производството пред първата инстанция, а и мотивите на въззивния състав при отрицателното произнасяне по искането за допускане на съдебно – техническа експертиза за установяване твърдението на застрахователното дружество за настъпване на вредоносния резултат, поради бездействие на Община – П., с оглед съществуваща по-малка височина на контактната мрежа от предвидената в подзаконови нормативни актове.
С определение, постановено в проведеното на 13.10.2017 г. публично съдебно заседание съдът изрично е констатирал, че в сроковете по чл.367 ГПК не е направено възражение за съпричиняване на резултата от страна на Община – П., а мотивите в отговора са свързани с обосноваване на искането за привличане на общината като трето лице помагач. Съдът е отчел, че дори и в отговора на допълнителната искова молба липсват твърдения за бездействие от страна на общината във връзка с настъпване на увреждането. В посочения съдебен акт е изведен извод, че след като не са направени в срок възражения, по които следва да се събират доказателства, искането за допускане на техническа експертиза е неоснователно.
Посочените въпроси под № 1 и № 2 всъщност са основани на твърдения на дружеството касатор, относими към допустимостта за въвеждане в процеса на нови обстоятелства и за ангажиране на нови доказателства в хипотезата на чл.147 т.1 ГПК и съответно относно задължението на съда да даде указания на страните, свързани с доказване на тези нови обстоятелства. Тези твърдения обаче не съответстват на извършените от застрахователното дружество процесуални действия, обективирани както в отговора на исковата молба, така и в отговора на допълнителната искова молба. В последната не е въведено изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а въз основа на приложените към исковата молба мотиви на първоинстанционния наказателен съд, според които произшествието не би настъпило, ако височината на контактната мрежа е била равна на нормалната 5.50 м, или дори на минималната от 5 метра, е поддържано, че състоянието на контактната мрежа съставлява условие за настъпване на произшествието. Тези твърдения на страната са свързани с молбата за привличане на [община] като трето лице помагач, с искане да бъде изследван въпросът в какво съотношение са допринесли действията на водача на т.а. и бездействието на общината към настъпването на произшествието, „с оглед бъдещото уреждане на взаимоотношенията между застрахователното дружество и общината”.
Предвид горните съображения, посочените въпроси не покриват изискванията на основния селективен критерий и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Обективната липса на изрично възражение за причиняване на противоправния резултат от действията на неколцина, сочи на неотносимост на въпрос № 4. Дори и да се счете, че въпросът е принципно релевантен към приложението на чл.53 ЗЗД, той е насочен само към допълнителните мотиви, а не към основните съображения на въззивния съдебен състав. Това води до извод, че произнасянето по този въпрос не е обусловило изхода на делото.
Въпросът, свързан със задължението на решаващия съд да прецени обстоятелствата, обуславящи размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на конкретните вреди, е обуславящ, но предвид мотивите към атакуваното решение, не може да се приеме за доказано твърдяното от касатора противоречие с ППВС № 4/1968 г.
Като неоснователно следва да се прецени и поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.трето от ГПК. За да бъде квалифицирано съдебното решение като очевидно неправилно, то следва да е постановено при явно нарушение на закона или в резултат на грубо незачитане на правилата на формалната логика да са изведени явно необосновани изводи. В случая, касаторът не е мотивирал отделно тази самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а е препратил към поддържаните в жалбата основания за неправилност на атакуваното решение, без да държи сметка за разграничението между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК и неправилността на решението по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 300 от 06.11.2017 г. по в.т.д. № 467/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: