О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3067/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Лайт енд Енерджи” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник срещу решение № 1959 от 24.07.2018 г. по в.т.д. № 898/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 2209 от 23.11.2017 г. по т.д. № 6452/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав за отхвърляне на предявения срещу „Банка Пиреос България” АД иск по чл.57, ал.1 ЗПУПС/отм./ за заплащане на сумата 134 935 евро – обезщетение за претърпени вреди от извършена платежна операция от разплащателна сметка на „Лайт енд Енерджи” ООД, както и на иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 38 946.63 евро – обезщетение за забава за периода от 08.10.2013 г. до 09.08.2016 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на САС за допуснато неоснователно забавяне на уведомлението до банката за неразрешената платежна операция, което е следвало да бъде сторено от ползвателя на платежни услуги в срок не по-дълъг от един месец от узнаването. Твърди, че липсва неоснователно бездействие, т.к. на 04.07.2013 г. ищецът е изискал съответна информация от банката, както и платежните нареждания, като след съгласуване на получената информация, е изпратена нотариална покана, сочеща на изискуемото от закона противопоставяне срещу неразрешената платежна операция.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. Налице ли е неоснователно забавяне за противопоставянето на титуляра на банковата сметка срещу неразрешената платежна операция, ако същият, в този период, е извършвал действия по установяване на всички относими обстоятелства относно извършения превод, вкл. и дали преведената сума, без негово знание, е отишла в негова сметка и 2. В кой момент следва да се приеме, че титулярът на банковата сметка е узнал, че платежната операция е неразрешена.
Ответникът по касация – „Банка Пиреос България” АД, чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл.284 ГПК. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.57, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ – отм. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, след извършена самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за установено следното: наличието на договор при общи условия от 08.11.2012 г. за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка, сключен между ответната банка и дружеството – ищец, чрез неговия пълномощник – К. К.; В пълномощното изрично е отразено, че упълномощеният може да извършва плащания от сметки на дружеството до размер на 250 000 евро във връзка с придобиване на работещ проект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници/прехвърляне на дялове от съответното дружество, собственик на проекта; на същата дата е открита банковата сметка на дружеството, а на 13.11.2012 г. е подписан и нов договор за същата сметка от единия от управителите на дружеството; На 08.11.2012 г. е извършен превод на сумата 134 935 евро от сметката на дружеството по лична сметка на упълномощеното лице, с посочено основание „трасфер”, като този превод е извън предоставените на пълномощника права – не е предназначен за заплащане на цена на дялове от капитала на дружество, собственик на проект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници и липсват доказателства за потвърждаване на превода от някой от двамата законни представители на ищеца.
Съставът на въззивния съд е приел, че осъщественото от пълномощника на ищеца правно действие представлява платежно нареждане по см. на §1, т.19 и неразрешена платежна операция по см. на чл.51, ал.1 ЗПУПС /отм./. Изведен е подробно мотивиран извод за неположена от банката дължима грижа – да извърши платежна операция само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра и то до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката.
За фактическо узнаване за извършения неразрешен превод, релевантно за приложение на чл.55, ал.1 ЗПУПС /отм./ САС е приел м. април 2013 г., с оглед оттегляне на пълномощията на К. от страна на ищцовото дружество. Констатирано е, че възражението срещу този превод е направено с нотариална покана от 27.09.2013 г., получена от банката на 30.09.2013 г.
По въпроса – дали възражението е депозирано своевременно от ползвателя на платежни услуги, въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗПУПС / отм./, както и конкретните данни по делото. Отчетено е предвиденото в тази разпоредба фингирано одобрение на извършената от доставчика платежна операция, когато ползвателят го е уведомил с неоснователно забавяне, или след изтичане на тринадесет месеца от датата на задължаване на сметката на ползвателя. Съдът е изразил разбирането, че обичайното време от месец след узнаване на неразрешената платежна операция, е необходимо за запознаване с предоставени от банката документи, обсъждането им и евентуално ползване на правна услуга. Изведен е извод, че с оглед депозираното в банката възражение от ищеца след 5 месеца от узнаване на неразрешената платежна операция, е налице фингирано съгласие от „Лайт енд Енерджи” ООД с пл.нареждане, което изключва отговорността на банката по предявения иск по чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ и по акцесорната искова претенция. В тази връзка съдът е констатирал липса на надлежно въведени в процеса твърдения на ищеца за наличие на обстоятелства, обусловили забава при уведомяването на банката, както и липса на представени доказателства.
Съставът на САС е счел за преклудирани възражението на ищеца за предоставена невярна информация от банката относно основанието за извършения превод, както и доказателствените искания, заявени с въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Формулираните от касатора въпроси не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не касаят тълкуване на конкретна, приложима правна норма, а са фактологически обусловени. Техният отговор предпоставя проверка за законосъобразност и обоснованост на обективираните в решението изводи на съда за неоснователно забавяне на ползвателя на платежни услуги при уведомяване на банката за неразрешената платежна операция, считано от приетия за доказан момент на узнаване на тази платежна операция. Посочените изводи са в резултат на надлежно реализирана от въззивния съдебен състав правораздавателна дейност при разрешаване на материалноправния спор по същество. В рамките на селективното производство не би могъл да се реализира касационен контрол за правилност на изразеното от АС-София становище за липса на предпоставките по чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции, потвърждаващо крайните правни изводи на първоинстанционния съд. Не е налице и тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК. В горния смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид неустановяване на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, не се дължи произнасяне по поддържания от касатора допълнителен критерий, а именно, дали произнасянето по формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При този изход на делото, искането на ответната банка за присъждане на разноски в размер на 9 910.37 лв., с ДДС, е основателно, с оглед доказателствата за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1959 от 24.07.2018 г. по в.т.д. № 898/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА ”Лайт енд Енерджи” ООД да заплати на „Банка Пиреос България” АД сумата 9 910. 37 /девет хиляди деветстотин и десет лева и тридесет и седем стотинки/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: