Определение №159 от 42419 по търг. дело №1725/1725 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№161

София.19.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1725/2015 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.4, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. П., срещу решение № 723 от 13.01.2015 г. по в.гр.д. № 2150/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което след отмяна на решение от 22.11.2010г. по гр.д. № 7866/2009 г. на Софийски градски съд, ответното търговско дружество е осъдено, на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, да заплати на Д. Наш и Д. Х., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., сумата 29 161 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 3 888.15 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението. Според касатора съдът неправилно не е приел, че е налице договорна връзка между страните, поради което и заплатените от ищците суми не подлежат на връщане. Изразява несъгласие със становището на въззивния съд за преклудиране на възражението за наличието на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния правен въпрос: „ Има ли задължение въззивният съд при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да извърши доклад по делото и да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване”. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 386/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба – Д. Наш и Д. Х., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. Т., изразяват становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като непълнотата в доклада по чл.146 ГПК на първата инстанция е отстранена при новото въззивно разглеждане на делото – след отмяна на първоначалното въззивно решение с решение № 43 от 04.06.2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и с оглед дадените указания в последното. По същество се поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, при повторното разглеждане на делото съгл. чл.294 ГПК, е приел за установено, че страните по делото са възнамерявали да сключат предварителен договор за продажба на недвижим имот, с оглед на което ищците са превели в полза на [фирма] суми в евро, част от които – в размер на 29 161 евро са трансферирани от последното дружество в полза на [фирма]. В тази насока въззивният съд е преценил констатациите на допуснатата при новото въззивно разглеждане на спора икономическа експертиза, установените основания за извършените плащания по сметка на посредника и съответно в полза на ответното дружество, както и осчетоводяването на тези плащания от [фирма].
За недоказани са приети доводите на ответника, че е налице основание за получаване на процесната сума, а от друга страна е изразено становище за преклудиране на възражението на ответника за наличие на валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и съответно на възражението, че осъщественото от ищците плащане съставлява изпълнение на задълженията им по такъв договор.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният процесуалноправен въпрос, относим към правомощията на въззивната инстанция при допусната от първата инстанция непълнота във връзка с доклада по чл.146 ГПК, не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване. Такъв въпрос е бил поставен при първоначалното касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София по гр.д. № 1309/2011 г. от ищците/тогава касатори/, като в постановеното отменително решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 213/2012 г. е даден отговор, съобразен с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед отговора на този въпрос, касационният съдебен състав, след констатация за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада, е дал указания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза във връзка с извършените плащания от ищците, както и за даване на обяснения от управителя/управителите на ответното дружество. Тези задължителни указания на ВКС /чл.294, ал.1 изр.2 ГПК/ са изпълнени от съдебния състав на САС при повторното разглеждане на делото, което е видно от извършените от съда процесуални действия и събрани доказателства. Имайки предвид разпоредбата на чл.295, ал.1 ГПК, съгласно която, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, следва да се направи извод за преклудиране на възможността за допускане на ново/повторно/ касационно обжалване по същия правен въпрос, на който е даден отговор в отменителното касационно решение, със съответни задължителни указания към съда при новото въззивно разглеждане на делото, съответно изпълнени. По тези съображения формулираният от дружеството – касатор правен въпрос не би могъл да се определи като обуславящ за изхода на спора, поради което не е доказана общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 723 от 13.01.2015 г. по в.гр.д. № 2150/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top