О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№219
Гр. С., 05.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 2188/2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Туристическо дружество Е.” С. [населено място], чрез председателя на УС В. У., приподписана от пълномощника адв. И. Я., срещу решение № 1061/26.03.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав по в.т.д. № 1435/2016 г., с което е потвърдено решение № 761/08.02.2016 г., постановено по т.д.№ 123/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, ГО, 13 състав. С решението е отхвърлен искът на касатора против С. ММ АД [населено място] с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД да разваляне поради неизпълнение на договор за учредяване право на строеж в полза на ответното дружество, обективиран в нот.а.№ 107, т.І, рег.№ 1217, дело № 102/2005 г. на нотариус с рег.№ 286 на НК и район на действие – РС – Сандански.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, за което излага подробни доводи.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС /решение № 19/30.05.2011 г. по гр.д. № 262/10 г., ГК, ІІ ГО/ въззивният съд е нарушил принципа на чл.6 ГПК за диспозитивното начало в процеса и е излязъл извън предмета на делото и спора между страните, както и е нарушил чл.131 и чл.133 ГПК.
Ответникът по касация не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение съобрази следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
Оплакванията на касатора – ищец, както във въззивната, така и в касационната жалба, са относно това, че без възражение на ответната страна съдът е приел, че ищецът е неизправна страна по договора, чието разваляне се претендира, както и служебно е предприел проверка в търговския регистър. От последната е установил, че ищецът не е собственик на имота, върху който е учредено правото на строеж /т.к. считано от 20.01.2009 г. същият е бил апортиран в ответното дружество/, поради което и не е активно материално-правно легитимиран по иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е счел решението на първоинстанционния съд в посочения смисъл за правилно и е препратил към мотивите му, на основание чл.272 ГПК. Допълнително е изложил, че търговският регистър е публичен и информацията, почерпена от него, пряко касаеща ответника – търговско дружество, не може да се цени като нарушение на диспозитивното начало в процеса.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На първо място, не са изпълнени изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за формулиране от страна на касатора на правни въпроси, относими към предмета на спора и обусловили решаващата воля на съда, респ. изхода по конкретното дело. Изложението съдържа единствено касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които не могат да се обсъждат на етап – селектиране на касационната жалба. Липсва и противоречие между обжалваното решение и отговора на правния въпрос в цитираното в изложението решение на ВКС по чл.290 ГПК, което да е единствено обуславящо за отхвърлянето на иска. Дори да се приеме, че съдът не е следвало да обсъжда изправността на ищеца, то позоваването на данни от търговския регистър, касаещи собствеността върху имота, които са публични, не могат да обосноват нарушение на чл.6 ГПК. Липсва и вероятност на посоченото основание обжалваното решение да е недопустимо, в който случай касационният съд е длъжен да допусне въззивното решение до касационна проверка, независимо от наличието или липсата на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. В този смисъл са указанията по приложението на правната норма, дадени с ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1061/26.03.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав по в.т.д. № 1435/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: