О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на eдинадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова т.дело № 1710/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Белви” ООД, ЕИК[ЕИК] и на „Кала инженеринг КИБ” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 875 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 616/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 2161 от 06.03.2018 г. и определение № 3711 от 20.04.2018 г. по гр.д. № 1596/2016 г. на Районен съд – Благоевград.
Касаторът „Белви” обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на предявения срещу „Кала инженеринг КИБ” ООД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 309 и сл. от ТЗ вр. с чл.288 вр. с чл.286 от ТЗ вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 24 500 лв., от общо дължима сума 69 125.55 лв., представляваща дължима неустойка за неизпълнение в срок на договорени работи по договор от 15.06.2015г. за обект „МВЕЦ Сугарево“, ведно със законната лихва върху горната сума от подаване на исковата молба.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразно разширяване на предмета на делото и при допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса, като искът е отхвърлен въз основа на невъведени от ответника фактически основания. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати нарушения на: чл.260, изр.1 ЗЗД, чл. 83, чл.95 ЗЗД и на чл.92 ЗЗД, подробно мотивирани в жалбата. Касационният жалбоподател се позовава и на процесуална незаконосъобразност, т.к. съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на ищеца, не е преценил в пълнота констатациите на вещите лица от тройната експертиза във връзка с разрешението на строеж на обекта, издадено въз основа на одобрени проекти и за задълженията на изпълнителя при грешки и проблеми във връзка с проектната готовност на обекта.
Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Недопустимо ли е решението, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала; 2. Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако въззивният съд постанови акта си въз основа на доводи, невъвеждани от страните и по които не им е дал възможност да изразят становище и ангажират доказателства, като ги поставя в процесуална изненада, давайки решение, което нито е въвеждано от страните, нито е обсъждано с тях; 3. Следва ли въззивният съд съгл. чл.236, ал.2, вр. с чл.235, ал.2 ГПК при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди правните доводи на страните; 4. Изпълнителят по договор за изработка спазил ли е императивната разпоредба на чл.260 ЗЗД незабавно да предупреди възложителя, че не му е даден проект или той е неподходящ за изпълнение и да иска предаване на проекта, ако е извършвал строителството през целия срок на договора и е поискал проекта на изпълнявания обект след изпълнението – 7 месеца след прекратяване действието на договора поради изтичане на срока; 5. Изпада ли в забава кредиторът – възложител по силата на чл.95 ЗЗД, ако длъжникът – изпълнител по договор за изработка не е поискал да му се предостави проект или поправка на проекта на обекта, необходими му за изпълнение на договорните задължения; 6. Освобождава ли се длъжникът от последици на своята забава, вкл. и от плащане на неустойка, ако неизпълнението на договорните му задължения не се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен и 7. Следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание чл.92 ЗЗД, ако са налице следните предпоставки: да съществува задължение, това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора. Поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, по всеки от формулираните въпроси, е аргументирана със задължителна за всички съдилища тълкувателна практика, както и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, приложени към изложението.
В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника по тази жалба – „Кала инженеринг КИБ” ООД, се твърди липсата на основания за достъп до касация, а по същество си поддържа, че въззивното решение е правилно.
Касаторът „Кала инженеринг КИБ” ООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Благоевград за отхвърляне на насрещния иск, предявен като частичен, за заплащане на сумата 5 000 лв. от общо 26 788.62 лв., представляваща стойност на допълнително извършени СМР на процесния обект.
В жалбата се поддържат основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на атакувания съдебен акт. Този касационен жалбоподател счита, че въззивният състав не е съобразил писмените и гласни доказателства, от които се установява извършването на СМР извън договорените, и не са преценени в пълнота констатациите на вещите лица, вкл. техните обяснения при приемане на тройната СТЕ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани процесуалноправни и материалноправен въпроси относно: преценката на извършено от ответника по насрещния иск признание на неизгодни факти; приложението на чл.202 ГПК; задължението на въззивния съд по чл.236, ал.2 ГПК, вкл. и при изясняване на точния смисъл на договорни клаузи и приемането на СМР с конклудентни действия. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на тълкувателни решения и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, коментирани по всеки един от въпросите, съответно приложени по делото. Сочи се и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба – „Белви” ООД е заявил становище за процесуална недопустимост на жалбата, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, евентуално за липса на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и за неоснователност на твърденията в жалбата, което е подробно мотивирано в депозиран по делото писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на „Белви” ООД е допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Касационната жалба на „Кала инженеринг КИБ” ООД се преценява като процесуално недопустима. Макар и да е подадена от надлежна страна и в срока по чл.283 ГПК, тя е насочена срещу въззивното решение, с което е отхвърлен частичен насрещен иск за заплащане на сумата 5 000 лв. – за допълнителни СМР, като е потвърдено първоинстанционното решение. Решението на Окръжен съд – Благоевград е постановено по търговски спор, с оглед качеството на търговец и на двете страни, а и вписания предмет на дейност на този касатор, включващ дейностите по строителство. Цената на насрещния иск е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг, поради което касационното обжалване е недопустимо. В този смисъл са основателни доводите на ответното по тази жалба търговско дружество. С оглед на предмета на делото по насрещния иск, при преценка за допустимост на жалбата е без значение пълната стойност на вземането, а указанието на въззивната инстанция за възможността да се подаде жалба и в частта по насрещния иск, не би могло да породи непредвидени в ГПК процесуални права. Поради това, тази касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
За да постанови обжалваното решение по предявения от „Белви” ООД частичен иск за заплащане на договорна неустойка за забавено изпълнение, решаващият съдебен състав на Окръжен съд – Благоевград, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и чрез използване на предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, е приел от фактическа страна следното: Наличие на сключен на 15.06.2015 г. договор за изработка между ищеца, в качеството му на възложител, и ответника – изпълнител, за извършване на СМР съгл. приложена КСС /приложение № 1/, на обект „МВЕЦ Сугарево”, при срок за завършване на СМР – до 15.11.2015 г., при съобразяване на релевантни към спора договорни клаузи, вкл. и на чл.9.1, предвиждаща, че при забава в сроковете за изпълнение и предаване на договорените работи от изпълнителя, се дължи неустойка на възложителя в размер на 0,05% за всеки ден закъснение върху стойността на неизпълнената част от договора, но не повече от 20% от стойността на договора; За изпълнените СМР са съставяни двустранно подписани протоколи, съответно заплатени на изпълнителя по 12 бр. фактури, на обща стойност 170 347.39 лв. /по договора и допълнителни СМР/. Поради пропуски и нередности в проектната документация, вкл. и такива, съставляващи нарушение на Закона за горите, изпълнителят е заявил отказ от договора, с нотариална покана, връчена при отказ. Окръжният съд е преценил изключително подробно както показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, така и заключенията на едноличната и на тройната комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, установили липса на строителни книжа, част от които са били съставени едва след издаден от РДНСК констативен протокол.
От правна страна въззивният съдебен състав, след съобразяване на предпоставките за дължимост на претендираната неустойка, както и на цитирана в мотивите практика на ВКС относно приложението на чл.83, ал.1 ЗЗД, е извел изводи, че поради пропуски в проектната документация на ищцовото дружество е дадено предписание за спиране на строежа от РДНСК и не е налице причинна връзка между факта на забавяне изпълнението на СМР от длъжника и задължението за предоставяне на съдействие от кредитора, регламентирано в договорните клаузи – т.4.1.1 и т. 4.1.5. Поради това е приел, че предявеният частичен осъдителен иск за сумата 24 500 лв., част от общо дължима сума от 69 125.55 лв., съставляваща неустойка по чл.9.1 – за неизпълнение в срок на договорени СМР по сключен между страните договор от 15.06.2015г., за обект „МВЕЦ Сугарево“, начислена за периода от 16.11.2015г. до 11.07.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума от подаване на исковата молба, е неоснователен.
Като самостоятелно основание за отхвърляне на иска, съдът, възприемайки изцяло решението на първата инстанция, се е позовал и на липсата на предвидена договорна неустойка за разваляне на облигационната връзка и след като изпълнителят се е отказал от договора, то неустойка за неизпълнение във времево отношение не се дължи.
Решаващият съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на ищеца за несвоевременно уведомяване на възложителя за съществуващите проблеми по изпълнение на възложените СМР, както и доводите във въззивната жалба на „Белви” ООД за липса на надлежно въведени от ответника твърдения за кредиторова забава.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса от изложението към жалбата следва да се преценят като относими към самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК – вероятна недопустимост на решението. Макар и въпросите да са поставени в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не е обвързан от тях, предвид липсата на задължение за касационния жалбоподател да обосновава твърдяна недопустимост /чл.284, ал.3, т.1 ГПК/. От друга страна, в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен отговор относно задължението на касационната инстанция да прецени и служебно наличието на това основание за достъп до касация. В случая липсват данни за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствени правила, обуславящи нарушаване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, т.к. е налице произнасяне в рамките на определения от страните по спора предмет и в рамките на търсената защита. В производството пред Окръжен съд – Благоевград също са поддържани оплаквания за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, като в сега атакуваното решение е налице произнасяне по тях и то при отчитане на всички процесуални действия на страните и надлежно релевираните възражения от ответника. Що се отнася до преценката за наличие на предпоставките, при които длъжникът би могъл да се освободи от собствената си забава, осъществена въз основа на релевантните доказателства, или до даване на правна квалификация на съответните възражения, то това е в рамките на правораздавателната дейност на съда.
Предвид подробно аргументираното решение на ОС-Благоевград, не би могло да се приеме, че при постановяването му е допуснато отклонение от ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г., или от създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, на която се позовава касатора.
Останалите въпроси, формулирани в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не удовлетворяват основния селективен критерий. Те са пряко съотносими към правилността на атакувания съдебен акт и отговорът им предпоставя извършване на проверка за материална законосъобразност и обоснованост, каквато е недопустима в рамките на производството по чл.288 ГПК. Въпросите са изведени въз основа на възражения и доводи на ищеца /сега касатор/ за: липса на незабавно уведомяване на възложителя за негодност на проекта за изпълнение на възложените СМР, липса на предпоставките за приложение на чл.95 ЗЗД и за освобождаване на длъжника изцяло от отговорност за обезщетение при неизпълнение, съгл. чл.83, ал.1 ЗЗД, които обаче не са възприети от решаващия съдебен състав. Съгласно задължителните указания, дадени в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за достъп до касационно обжалване са различни от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касиране, от което следва, че в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК е недопустимо обосноваването на съответните въпроси с доводи за неправилност на обективираната в атакувания съдебен акт правна воля на съда.
Що се отнася до предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.92 ЗЗД, то този въпрос не отговаря на изискванията на общата предпоставка, разяснени и в предходно цитирания акт на нормативно тълкуване, т.к. въззивният съд ги е преценил, но не е извел единствено обуславящи за изхода на делото изводи. Налице са и самостоятелни мотиви за приетата от окръжния съд неоснователност на иска по чл.92 ЗЗД, предвид квалифицирането на отказа на изпълнителя от договора като изявление за неговото разваляне, в който смисъл е съобразено приложимото ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 875 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 616/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната от „Белви” ООД част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 1266/08.04.2019 г., подадена от „Кала инженеринг КИБ” ООД срещу решение № 875 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 616/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, в обжалваната от това дружество част.
В частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Кала инженеринг КИБ” ООД, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на препис от него. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: