5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№67
София, 27.01.016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1544/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Г. и М. И. Г., двамата от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Ц. М., срещу решение № 27 от 06.01.2015 г. по т.д. № 2849/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, в частта, с която след отмяна на решение № 29 от 18.03.2013 г. по т.д. № 592/2010 г. на Окръжен съд – Перник, е уважен предявеният от синдика на [фирма]/в несъстоятелност, с предишно наименование на дружеството [фирма]/ иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ срещу В. и М. Герчеви за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 34/2008 г. от 15.12.2008 г. Решението е обжалвано и в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 217 от 22.05.2013 г. по т.д. № 592/2010 г. на Окръжен съд – Перник за отхвърляне на искането на В. Г. и М. Г. за допълване на решението по делото в частта за разноските.
В частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Перник за отхвърляне на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, въззивният съдебен акт е влязъл в сила.
Касаторите се позовават на чл.281, т.2 и т.3 ГПК, с искане за касиране на обжалвания съдебен акт. Поддържаната недопустимост на решението е основана на твърдения, че искът на синдика е просрочен по отношение на допълнително конституирания ответник – М. Г., в качеството й на задължителен необходим другар на първоначалния ответник – физическо лице, купувач на правото на строеж съгласно нот.акт. След като към деня на депозиране на поправената искова молба преклузивният едногодишен срок за завеждане на иска срещу Г. е изтекъл, това прави процеса недопустим и спрямо първоначалния ответник – В. Г.. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради недоказаност на предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат доводите за недопустимост на решението, като са поставени въпроси и във връзка с предпоставките за уважаване на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. По всички въпроси бланкетно се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. С. – синдик на [фирма]/ в несъстоятелност/, в който е оспорено искането за допускане на обжалването, а по същество е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че синдикът е легитимиран да предяви иск по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, като е спазен едногодишният преклузивен срок от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изразено е становище, че по-късното конституиране на ответницата Г. /в първоинстанционното производство/, която е задължителен необходим другар на първоначалните ответници, не води до недопустимост на исковете, с оглед разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й.
Решаващият съдебен състав е счел за доказани предпоставките за уважаване на предявения конститутивен иск : наличие на сделка, извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, страна по сделката да е свързано с длъжника лице и в резултат на сделката да е причинено увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Прието е, че процесната сделка – договор за продажба на право на строеж за изграждане на три самостоятелни обекта в новострояща се жилищна сграда е сключена между страни, които са свързани лица по смисъла на §1 ал.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, тъй като приобретателите на вещното право – В. и М. Герчеви са съответно син/роднина по права линия/ и снаха/роднина по сватовство/ на управителя и представителя на дружеството прехвърлител. Сделката на разпореждане с вещното право на строеж на длъжника уврежда кредиторите, доколкото със сключването й, дори и на действителна цена, се затруднява удовлетворяването на кредиторите, тъй като получената цена може да не е налице. Наред с това, въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви за несъответствие между посочената в нотариалния акт цена на правото на строеж – 36 200 лв. с пазарната цена – 106 262 лв., определена от съдебно-техническата експертиза.
Съдебният състав на Софийски апелативен съд не е възприел становището на първата инстанция за нищожност на процесната сделка поради реализирано право на строеж към момента на сключването й. В мотивите към обжалвания съдебен акт са изложени подробни съображения, основани на нормите, съдържащи се в чл.181 ЗУТ и на задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр.д. № 725/2009 г., ІІ г.о. , като е прието за доказано, че удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ на общинската администрация за изграждане на сградата в груб строеж е издадено на 18.12.2008 г., т.е. след сключване на договора, чиято относителна недействителност се претендира.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по недопустим иск. Независимо от конституирането на ответницата Г. в по-късен момент – след изтичането на едногодишния преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност, това е сторено от първата инстанция в производство по чл.129, ал.2 ГПК и затова въззивният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК. В тази насока следва да се имат предвид и задължителните постановки на т.5 от ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, както и т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
По правния въпрос, касаещ приложението на §1 от ДР на ТЗ, в който е дадено легално определение кои са „свързани лица” по смисъла на ТЗ, макар и да е обуславящ, не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, касаторите бланкетно се позовават на този селективен критерий. Видно от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че липсват съображения относно това, че произнасянето по поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на конкретна правна норма с оглед изменения в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практика. Липсата на обосновка в този смисъл е достатъчно за недопускане на обжалването. От друга страна, mоставеният правен въпрос не отговаря на нито едно от тези изисквания, които са подробно разяснени в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а освен това е налице и трайна и непротиворечива практика /надлежно публикувана в правно-информационните системи/ за случаите, когато длъжникът е юридическо лице и представляващия последното е в родствени отношения с другата страна по сделката от кръга на посочените в цитираната разпоредба.
Поставените материалноправни въпроси във връзка с предпоставките за уважаване на предявения от синдика отменителен иск, са изцяло релевантни към правилността на въззивното решение, която не би могла да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби. Що се касае до процесуалното представителство на първия ответник по иска, въпросът на касаторите е относим към правото на защита в процеса на дружеството – длъжник, поради което не следва да се преценява дали отговаря на селективните критерии по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Като неоснователна следва да се прецени жалбата в частта, имаща за предмет решението на въззивния съд по отношение на разноските пред първата инстанция, тъй като при произнасянето по този въпрос е съобразен не само изхода на спора във въззивното производство, но и с липсата на доказателства за действително заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, при спазване на задължителните за съдилищата постановки на т.1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 27 от 06.01.2015 г. по т.д. № 2849/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: