7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
София28.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2061/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. Ч., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 686 от 25.03.2019 г. по в.гр.д. № 3364/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 1535 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 7346/2017 г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 12 състав за отхвърляне на предявените от БРИЗ ЮГ 2 ООД срещу С. Ч. искове по чл.124 ГПК и чл.179, ал.1 ЗЗД, е признато за установено, че поради липса на обезпечено вземане, договорната ипотека, учредена на 03.10.2011 г. от дружеството /н.а. № 82, том I, рег. № 2805, дело 80/2011 г. на Нотариус А. М. с рег. № 127/, в полза на С. Ч., върху: магазин на първи етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица], в УПИ VII -411,413 от кв. 24 по плана на [населено място] /подробно индивидуализиран/, е погасена, като е постановено заличаването й. Въззивното решение в частта, с която срещу БРИЗ ЮГ 2 ООД са уважени предявените от С. Ч. искове по присъединеното пред СГС гр.д. № 5383/2017 г. – за заплащане на неустойки за забава в размери: 3500 евро и 11 900 евро, не е предмет на касационното производство.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се немотивираност на становището на съда за приемане на работата по договора за изработка в частта относно: преработката на покрива на съществуващата в имота сграда, монтиране на необходимата топлоизолация и хидроизолация. Оспорват се изводите на САС за точно изпълнение на поетите от дружеството задължения в тази им част, обвързани с конкретен срок, като се твърди, че дружеството е неизправна страна по договора за изработка и не може да претендира погасяване и заличаване на договорната ипотека, обезпечаваща неустойка в размер на 30 000 лв. – за неизпълнение на СМР за покрива на сградата. Според касатора, решаващият състав неправилно се е позовал на уведомително писмо от 22.12.2011 г., имащо само информативен характер, което не съставлява двустранно подписан протокол между страните за приемане на изработеното, съобразно т.3 от ипотечния договор.
Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1 т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В раздел I, б.А от изложението е поставен следния въпрос: „Налице ли е „изпълнение” на поръчката за извършване на СМР от страна на ответното дружество в имота на ищеца /чл.63 ЗЗД и чл.261 ЗЗД/, налице ли е „приемане” на изработеното от страна на ищеца – възложител /чл.264 ЗЗД/ и налице ли са основанията за постановяване на съдебно решение при приложение на нормата на чл.179 ЗЗД /по съдебен ред/, с оглед на евентуално погасяване на вземането на ищеца към ответника”. В подкрепа на сочената допълнителна селективна предпоставка касаторът се позовава на: решение по гр.д. № 303/2004 г., II г.о., решение по т.д. № 150/2009 г., решение по т.д. № 3709/2015 г., решение по т.д. № 1056/2009 г., решение по т.д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 1428/2014 г., I т.о. и решение по гр.д. № 972/1999 г., V г.о. В раздел I, б.Б не е формулиран конкретен правен въпрос по „тълкуване от съда волята на страните в процесния ипотечен договор и приложението на чл.20 ЗЗД”. За обосноваване на допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът сочи следните решения на ВКС: решение по гр.д. № 290/2010 г., IVг.о., решение по т.д. № 666/2010 г., I т.о. , решение по гр.д. № 680/2011 г., I г.о. и решение по т.д. № 2233/2016 г., II т.о., съответно приложени.
Ответникът по касация не е заявил становище
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания правен резултат по предявените от БРИЗ ЮГ 2 ООД искове срещу С. Ч., въззивният съд е приел от фактическа страна следното: сключен на 18.03.2010 г. договор между страните, по силата на който Ч., като съсобственик на недвижим имот, е поел задължението да учреди в полза на ищеца право на строеж за построяване на жилищна сграда съгласно одобрен инвестиционен проект, а дружеството се е задължило да извърши СМР в съществуващата сграда /подробно описани/, включващи и преработка на покрива на съществуващата сграда, с оглед привеждане на сградата в съответствие се одобрения работен проект и ограниченията по чл.24 ЗУТ; сключен анекс от 02.09.2011 г., с който са изменени сроковете за изпълнение на СМР, като за преработка на покрива на съществуващата сграда този срок е до 30.12.2011 г.; между страните е договорено изпълнението на СМР да се удостовери с двустранно подписани протоколи; в т.3 от посочения анекс е предвидена неустойка в размер на 30 000 лв. за неспазване на срока за преработка на покрива, а в т.4 страните са договорили, че за обезпечение на задължението за неустойка, дружеството се задължава да учреди в полза на С. Ч. ипотека върху правото на строеж на магазин № 1, находящ се в новопостроената сграда – в срок от 20 работни дни, считано от датата на учредяване на правото на строеж от страна на Ч.; с нотариален акт № 79 от 02.09.2011 г. С. Ч. е учредил в полза на дружеството право на строеж върху собствените си 193,75/628 идеални части от дворното място, като са възпроизведени клаузите от договора и анекса относно задълженията на дружеството; последното е изпълнило задължението си за учредяване в полза на Ч. на ипотека върху посочения магазин – н.а. № 82 от 03.10.2011 г., за обезпечаване на предвидената неустойка в размер на 30 000 лв., дължима от дружеството при неизпълнение в срок до 30.12.2011 г. на СМР по преработка на покрива на съществуващата сграда; в нотариалния акт е записано, че след изпълнение на описаните СМР, констатирано с двустранно подписан протокол, Ч. се задължава да снабди дружеството с нотариално заверена молба за заличаване на ипотеката.
Въззивният съдебен състав е преценил изпратеното на 22.12.2011 г. от управителя на БРИЗ ЮГ 2 ООД до С. Ч. уведомително писмо, с което го е информирал, че преработката на покрива е изпълнена по предварително изготвен конструктивен проект, както и че по искане на самия Ч., са приети и изпълнени: допълнителна метална конструкция, три броя капандури, допълнителна зидария, топлоизолация по калкани и входна врата, уговорени в т.2.1. от нотариалния акт. В писмото е посочено, че на 13.12.2011 г. е била проведена среща между представляващия дружеството и С. и Е. Ч., с постигнато съгласие за допълнителни СМР. Съдът е констатирал, че уведомлението е подписано от две лица под ръкописния текст „Съгласен съм със горенаписаното” и с отразена дата – 13.01.2012 г., като ответникът по предявените от дружеството искове не е възразил, че липсва негов подпис. Отчетено е, че оспорването на автентичността на уведомителното писмо е само по отношение на стр. трета от него, върху която няма положени подписи. Апелативният съд е обсъдил твърденията и исканията на Ч. в изпратено на 27.10.2015 г. нотариално известие, както и оспорването на претенциите за заплащане на неустойки поради неизпълнение на други СМР – в отговор на известието.
Въззивният съдебен състав подробно е преценил приетата по реда на чл.207 и сл. ГПК съдебно-техническа експертиза.
Съобразявайки доводите на ищцовото дружество по гр.д. № 7346/2017 г. /към което е присъединено и гр.д. № 5383/2017 г. по исковете на С. Ч. за заплащане на договорени неустойки за неизпълнени други СМР/, както и конкретните възражения на ответника Ч., САС е извел извод, че С. Ч., подписвайки уведомителното писмо, не е изложил възражения нито срещу срока, нито срещу качеството на изпълнението, поради което съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД следва да се приеме, че работата е приета. Обстоятелството, че впоследствие покривът е бил увреден /включително и в резултат от хвърлени материали от работещите по новостроящата се сграда/, е счетено от съда за ирелевантно, тъй като собственикът на съществуващата двуетажна къща би могъл да претендира обезщетение за евентуално нанесени имуществени вреди, но не на основание на договора, квалифициран като договор за изработка в частта му относно преработката на покрива на съществуващата сграда. Предвид неустановяване на дължимост на неустойка в размер на 30 000 лв. поради забава на изпълнителя за преустройство на покрива на сградата, основанието за обезпечение на това задължение чрез ипотека върху магазин, е прието от апелативния съд за отпаднало, като е уважено искането за заличаване на ипотеката.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос не удовлетворява основната селективна предпоставка. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка на база преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК. В случая, начинът, по който е поставен и обоснован въпросът, сочи по категоричен начин неговата съотносимост към законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт. Отговорът на въпроса предпоставя извършване на касационна проверка за правилност на въззивното решение, каквато е недопустима в рамките на селективното производство. Дори и да се приеме, че е възможно уточняване/конкретизиране на въпроса, с оглед правомощията на ВКС /разяснени в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване/, в случая липсват данни за допуснато от апелативния съд отклонение от непротиворечивата практика на ВКС относно приемането на извършена работа по договор за изработка, изразяващо се не само в реално предаване на изработеното, но и изявление на възложителя, израз на одобряване на извършените СМР. Що се отнася до сочената от касатора практика по приложение на чл.261 ЗЗД, тя не би могла да се счете за относима, доколкото въззивният съд не е преценявал общата пригодност на възложената работа и не са изведени обуславящи за изхода на спора изводи в тази насока.
Във връзка с приложението на чл.20 ЗЗД, касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос /както е посочено и по-горе/, а с оглед диспозитивното начало в процеса, извеждането на такъв въпрос от касационния съд е недопустимо. Неизпълнението на задължението на касатора да постави правен въпрос, удовлетворяващ общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно за отхвърляне на искането за допускане на обжалването, без да е необходимо произнасяне по поддържания допълнителен селективен критерий. Независимо от тези констатации, касаторът сочи, че съдът неправилно е разтълкувал волята на страните в уведомителното писмо, без анализ на последващата кореспонденция на страните. Твърденията за неправилност на решението не биха могли да аргументират наличието на основания за допускане на касационно разглеждане на делото, в каквато смисъл са приложими съображенията по поставения от касатора въпрос.
Не се установява и поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира, без необходимост от анализ на доказателствата и преценка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, касаторът е обосновал твърдяната очевидна неправилност на атакуваното решение с доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон: чл.63 ЗЗД, чл.261 и чл.264 ЗЗД и за противоречие с нормата в чл.20 ЗЗД относно тълкуване на договорни отношения между страните, като е препратил и към аргументите в касационната жалба. Тези аргументи са релевантни към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, а тяхната преценка би могла да се извърши само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, но не и в селективния стадий.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 686 от 25.03.2019 г. по в.гр.д. № 3364/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: