О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 18.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05.02. , две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1174/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Обзор Бийч Резорт 1”ЕООД /н./[ЕИК] срещу решение № 145 от 16.01.2019 г. по т.д. № 2580/2018 г. на САС, в частта, с която е отменено решение №2165 от 08.12.2016 г. по т.д. №9413/2012 г. по описа на СГС в обжалваната пред въззивния съд част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Дженерали Застраховане”АД ЕИК:[ЕИК] за сумата от 403 458,49 лева –застрахователно обезщетение за имуществени вреди от наводнение в резултат на проливни дъждове в периода: 19.12.2009 г. -20.12.2009 г., ведно със законната лихва от 19.12.2012 г. до окончателното плащане..
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 т.1 и ал.2, ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Дженерали Застраховане”АД в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и че не са налице основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на САС, ТО е изложил следните съображения:
От доказателствата по делото се установява сключване между ответното дружество- застраховател и „Холидей Мениджмънт“ ООД- застраховащ на договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“, вкл. с покритие „А02“ /за вреди от наводнение/, като обект на застраховката са сгради и МСО- обзавеждане и оборудване, находящи се в курортен комплект „Обзор бийч ресорт“, [населено място] /застрахователна полица №0820164090003 от 16.01.2009г./, вкл. общите части на сграда „А“ за сумата 3 414 140лева и движимо имущество за застрахователна сума 404 960 лева /сертификат №0138 към полицата/, като в приложение №2 към полицата са описани застрахованите обслужващи помещения в сграда „А“ /66 позиции/ на стойност 3 414 140 лева и е отразена стойност на оборудване обслужващи помещения /без индивидуализация/ на стойност 404 960 лева. Застрахователната полица е подписана от „Холидей Мениджмънт“ ООД в качеството на застраховано лице, но е декларирано, че се застрахова чуждо имущество, като „Холидей Мениджмънт“ ООД действа като упълномощен представител на всички собственици на апартаменти, описани подробно в приложение №1 към полицата, като апартаментите са изцяло обзаведени, съгласно приложение-спецификация. Към полицата са приложени подписани и от двете страни списък на собствениците на апартаменти в сграда „А“ /приложение №1 към полицата/ и спецификация на оборудването в различните типове апартаменти. Договорът е сключен при Общи условия за застраховане на имущества „Индустриален пожар“, съгласно които може да се застрахова и чуждо имущество, но само ако се владее и ползва от застрахования на законно основание, като договорът ще се счита за действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество
„Холидей Мениджмънт“ ООД-не е собственик на застрахованото имущество, вкл. описаните в приложение №2 към полицата помещения в сграда „А“ , а е наемател по силата на сключен с ищеца „Обзор Бийч Ресорт I“ ЕООД договор за наем от 01.04.2007г. и анекс от 01.01.2009г. Ищецът придобива правото на собственост върху процесната сграда „А“ от курортен комплекс „Обзор Бийч Ресорт“, както и КТП и басейн по силата на реализирано право на строеж, учредено с нотариален акт №78, том XVIII, рег.№9251, дело №3296 от 2005г.; нотариален акт №106/2006г. и нотариален акт №189, том VI, вх.№4430, дело №1126 от 2006г. на нотариус С. А., рег.№208 в НК, като няма спор, че курортно-жилищна сграда „А“ е въведена в експлоатация на 17.10.2006г. /удостоверение №331 от 17.10.2006г. по чл.177, ал.З ЗУТ/. Няма спор между страните, че всички 139 апартаменти в сградата, находящи се от първи до пети терасовиден етаж, са продадени от ищеца на различни физически лица, посочени в списъка приложение №1 към полицата. Няма спор, че помещенията и оборудването, за които се претендира застрахователно обезщетение се намират в сутерена и партера на сградата.
От доказателствата се установява, че по време на действие на договора за застраховка курортен комплекс „Обзор Бийч Ресорт“ е наводнен в резултат от обилни валежи в периода 19-20.12.2009г. /служебна бележка от 23.12.2009г. от Гражданска защита при Община Несебър, служебна бележка от същата дата от Кметство Обзор, заповед №1386/20.12.2009г. на Община Несебър, писмо изх.№6/06.01.2010г. от НИМХ-Регионален център Варна/, като за настъпилото застрахователно събитие ответното дружество е незабавно уведомено.
Според изложените съображения на въззивния съд , неоснователна е претенцията на ищеца за плащане на застрахователно обезщетение за вредите по част от описаните в приложение №2 към полицата помещения, доколкото същите не представляват негова индивидуална собственост, а имат характерна общи части съгласно чл.38 ЗС. При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго,което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Съгласно чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание, като делът на всеки се определя по правила на чл.40 ЗС /дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост/. С продажбата на отделните апартаменти в сграда „А“ на различни собственици възниква етажна собственост, като общи части по своето предназначение или естество стават всички несамостоятелни обекти на сутерена и партера, вкл. фоайето и общите сервизни помещения, машинното помещение за асансьор, както и самите асансьори, коридори и всички обслужващи помещения. Общи части представляват и главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, вкл. ВиК инсталация, електроинсталацията, телефонна централа и климатичната система, охранителната система /система за сигурност/ и помпена инсталация, вертикална планировка. За вредите по общите части право на застрахователно обезщетение има всички етажни собственици, като претенциите могат да бъдат отправени от управителя на ЕС, ако бъде упълномощен от ОС /чл.23 ЗУЕС/. Ищецът нито твърди, нито представя доказателства да представлява етажните собственици, като няма и доказателства за размера на собствените му идеални части от общите части на сградата.
Неоснователна е и претенцията за обезщетение за вреди на помещенията собственост на ищеца, за каквито съдът приема спа центъра, включващ и фитнес зала, фризьорски салон, масажни отделения, както и лекарския кабинет, детската градина и ресторанта, находящи се в сутерена и партерния етаж на сграда „А“, поради липса на доказателства за размера на вредите. В съставения опис на увредено или унищожено имущество /бланка на застрахователя №000130-000134/, подписан от застрахователя, са удостоверени вреди само по оборудване и движими вещи, без да са конкретизирани дали са тотални или частични. В съставения опис на увредено или унищожено имущество /бланка на застрахователя №000112/, подписан от застрахователя, са удостоверени по най-общ начин вреди по стени и подове, без обаче да е уточнено в кои помещения са те, в какъв обем, квадратура, дали са тотални или частични. Съдът счита, че видът и размерът на вредите не се установява от представените по делото договори за извършване на СМР с различни изпълнители, както и фактурите за плащане по тях, въз основа на които са изготвени и заключенията на трите експертизи /СТЕ, ССЕ и комплексна/,тъй като няма доказателства същите да са одобрени от застрахователя съгласно чл.47 от ОУ. Представена е разменена кореспонденция между „Холидей Мениджмънт“ ООД и ответника- застраховател относно различни оферти за извършване на част от СМР, но няма доказателства, че договорите са сключени въз основа на одобрените оферти, нито, че самите договори и цените в тях са одобрени от застрахователя. Предвид изложеното не може да се приеме, че застрахователят е приел вид и стойност на вредите равна на стойността на извършените СМР по възлагане от ищеца. Не са ангажирани доказателства за пазарната стойност на възстановителните СМР, като не може да се приеме, че тя е равна на договорената от застрахованото лице. Съгласно чл.208, ал.3 КЗ /отм./ застрахователното обезщетение е равно на размера на вредата. Вредата се равнява на действителната стойност на увреденото имущество /стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество/ или възстановителната стойност на имуществото /цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка/.
Ищецът, чиято е тежестта на доказване, не ангажира убедителни доказателствата за вида и действителната или възстановителната стойност на вредите на сградата в частта на собствените му помещения, находящи се в сутерена и партера, поради което и претенцията му за плащане на застрахователно обезщетение за тях е неоснователна.
Неоснователна е и претенцията за плащане на застрахователно обезщетение за повредени движими вещи, находящи се в помещенията на сутерена и партера. На първо място в застрахователния договор същите не са индивидуализирани по никакъв начин, единствено е посочена застрахователна сума, която се презюмира, че е равна на тяхната действителна стойност /чл.203 КЗ /отм./. За разлика от оборудването на апартаментите, което е индивидуализирано в опис-спецификация, неразделна част от застрахователния договор, оборудването на помещенията в сутерена и партера не е описано в нито едно приложение. С оглед изложеното няма доказателства, че вещите, описани като увредени от процесното застрахователно събитие, са част от застрахованото имущество.
Дори да се приеме, че са застраховани вещи на стойност 404 960 лева, посочена в полицата и сертификат №0138, които се намират в общите части или обслужващите помещения на сграда „А“ към момента на застрахователното събитие, така както са описани в съставените протоколи от огледи на застрахованото имущество след наводнението, няма доказателства за действителната им стойност. В констативен протокол от 09.02.2010г. и приложение №1 към него /опис на банка №000115-000116/, както и в описа на увредено или унищожено имущество /бланка на застрахователя №000130-000134/, подписани от застрахователя, са удостоверени вреди по оборудване и движими вещи, без същите да се конкретизирани, вкл. без да е уточнено дали са тотални или частични. По- изложените по-горе съображения не може да се приеме, че от договорите за ремонти и доставки на нови вещи /оборудване, мебели и др./, както и от едностранно съставения от ищеца протокол за бракуване на активи, може са се установи действителната или възстановителната стойност на вредите съгласно чл.208, ал.3 вр. чл.203, ал.2 и 3 КЗ /отм./, чл.48 и чл.47 от ОУ.
С оглед така изложеното, съставът на въззивния съд е счел предявените искове за недоказани.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна и на жалбоподателя се сочат следните такива:
1. Може ли съдът, при уредбата на чл.162 ГПК, след като приеме иска по чл.208 КЗ/отм./ за основателен да го отхвърли само като недоказан по размер, въпреки данните за размера в заключенията на вещото лице ,
2. Трябва ли ищецът да ангажира доказателства за размера на иска при положение,че застрахователят се е задължил да заплати съответна сума при настъпване на застрахователно събитие „наводнение”,
3. Длъжен ли е съдът да изложи съображения за мораторната лихва върху претендираната главница
4. Допустимо ли е съдът по своя преценка да прилага чл.38 ЗС и да придава качеството на общи части на обекти-индивидуална собственост на ищеца и
5. Допустимо ли е освобождаване на застрахователя от отговорност при изпълнен фактически състав за отговорността на същия.
Първите два въпроса не са обуславящи изхода по спора по следните съображения:
Видно от изложението по-горе на съображенията на съда в мотивите на обжалваното въззивно решение, искът е отхвърлен, с оглед липсата на доказателства за увреждане на конкретните недвижими имоти-собственост на ищеца по вид, разположение и степен на увреденост, т.е., поради недоказаност на самите вреди, които са нанесени на имуществото на ищеца от наводнението, а не само поради недоказаност на стойността им. Не се доказва и че увредените движими вещи са били обект на имущественото застраховане. Доколкото вредата е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на застрахователно обезщетение, то нейната неустановеност води до неоснователност на претенцията, която хипотеза е извън приложното поле на чл.162 ГПК, а не до недоказаност на иска по размер.
Не е обуславящ и въпросът за излагане на мотиви по неоснователността на иска за мораторна лихва при положение, че главният иск е счетен за неоснователен.
Последните два въпроса са изцяло по правилността на произнасянето на съда в обжалваното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, изразяваща се, според оплакванията на ищеца в отхвърляне на иска при доказаност на всички елементи от фактическия състав да ангажиране отговорността на застрахователя , съгласно чл.208 КЗ/отм./
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито е налице. Напротив естеството на оплакванията предполага още веднъж преценка на събраните доказателства и повторна преценка на фактическите изводи на съда, което изключва „очевидността” на основателността на наведените оплаквания.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по КЖ следва да се заплати сумата от 300 лева-разноски за настоящото производство под формата на юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложените отговор на КЖ и пълномощно.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 16.01.2019 г. по т.д. № 2580/2018 г. на САС в обжалвваната част.
ОСЪЖДА „Обзор Бийч Резорт 1”ЕООД /н./[ЕИК] да заплати на „Дженерали Застраховане”АД ЕИК:[ЕИК] сумата от 300 лева-разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.