О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 349
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2888/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1163 от 03.06.2015 г. по т.д. № 3674/2014 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1008 от 01.07.2014 г. по т.д. № 5631/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав за отхвърляне на предявения срещу : [фирма], [населено място], Д. А. Г. и П. Х. А. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 122, том І, рег. № 3815, дело № 312 от 28.07.2010 г. на нотариус Й. Литовски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Изразява несъгласие със становището на съда за добросъвестност на приобретателите на имота, с твърдения, че то не е основано на цялостна и задълбочена преценка на релевантни за спора факти, както и на поведението на договарящите страни преди сключване на процесния договор. Според касатора, въззивният съдебен състав неправилно не е споделил възраженията, основани на изключително високия размер на неустойка в сключения договор за продажба при евентуално съдебно отстранение на купувачите. Подробни съображения в подкрепа на поддържаните основания за касиране са изложени в жалбата.
В изложението на основанията за допускане на обжалването са възпроизведени част от доводите за неправилност на решението, без позоваване на някое от предвидените в чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК допълнителни селективни критерии.
Ответниците по касация – Д. Г. и П. А., чрез процесуалния си пълномощник, оспорват искането за допускане на касационно обжалване. Доводи в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно установено, че дружеството [фирма] е знаело, че с отчуждаването на имота уврежда интересите на кредитора. В тази насока са преценени данните за успешно приключилия исков процес/ по приложеното т.д. № 1722/2010 г. на СГС/, иницииран от ищеца за обявяване относителната недействителност на сделката, по силата на която [фирма] е придобило недвижимия имот. Предвид възмездния характер на атакуваната сделка, данните по делото и доводите на страните, е направен обаче извод за недоказаност на изискуемото от закона субективно условие за уважаването на отменителния иск по чл.135 ЗЗД, изразяващо се в недобросъвестност на длъжниковия съконтрахент.
За неоснователни са счетени възраженията на въззивника във връзка с предвидената неустоечна клауза в процесния договор при евентуално съдебно отстранение. Изводите на съда са основани на договорната свобода и на възможността за включване на подобни клаузи в договора за покупко-продажба, гарантиращи правата на купувачите, без обаче наличието на такава клауза да обосновава недобросъвестност на купувачите по отношение на кредитора-ищец.
Решаващият съдебен състав не е възприел доводите на въззивника във връзка със закупуване на процесното жилище на по-ниска цена от посочената в договора за поръчка с дружеството – посредник. От друга страна, отчетено е, че сключването на атакуваната сделка предхожда вписването на исковата молба по отменителния иск по приключилото дело, поради което купувачите е нямало как да узнаят за наличието на спор относно недействителността на предходната сделка.
Въззивният съд е препратил и към мотивите на първата инстанция, съгласно изрично предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност. Възприет е изцяло изводът на Софийски градски съд за липсата на доказателства за наличието на знание у съконтрагентите по атакуваната сделка за увреждане на кредитора на дружеството – продавач и съответно за липсата на изискуемия субективен елемент по чл.135 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от молбата, съставляваща приложение към жалбата по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК /представена с оглед изричните указания на администриращия жалбата съд/ е, че касаторът не е формулирал конкретни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Непосочването на такива въпроси, които да са разрешени от въззивната инстанция и да са обусловили правните изводи по предявения отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени оплакванията на дружеството – касатор за неправилност на атакуваното решение, както и част от обективираните в жалбата мотиви във връзка с тези оплаквания. Липсва конкретизация и на допълнителните основания за достъп до касация. От друга страна, недопустимо е основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК да се основават на твърдения за процесуална и/или материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, предвид законодателно регламентираната разлика между тях. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, за касационната инстанция не съществува правна възможност да извежда значими за изхода на делото правни въпроси, въз основа на поддържаните от касатора доводи за неправилност на атакуваното решение. В посочения по-горе смисъл настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1163 от 03.06.2015 г. по т.д. № 3674/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: