5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№729
София.17.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 721/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Р. С. от [населено място], чрез процесуалните си пълномощници адвокат В. В. и адвокат С. Т., срещу решение № 699 от 20.11.2014 г. по в.т.д. № 915/2014 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 250 от 16.06.2014 г. по т.д. № 46/2013 г. на Окръжен съд – Смолян за отхвърляне на предявените против [фирма] [населено място] искове за отмяна на решенията по т.1 и т.3 от дневния ред, приети от общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 28.06.2013 г., за приемане на доклада за дейността на дружеството през 2012 г. и приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г., както и в частта за присъдените в полза на дружеството разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Изразява се несъгласие с възприетото от въззивната инстанция, че приетият от общото събрание на акционерите доклад отговаря на изискванията на чл.247 ТЗ от гледна точка на необходимото му съдържание. Твърди се, че липсата на минимална, предписана от закона информация за бъдещата дейност на дружеството е от значение за правата на акционерите, а от друга страна в доклада не се изясняват обстоятелствата, свързани с продадените активи през отчетния период и по този начин, в нарушение на чл.274, ал.1 ТЗ не е разяснен годишния финансов отчет. Поддържат се и основните възражения против приемането на ГФО за 2012 г. – за неправилно оценяване на Д. на дружеството, съгласно изискванията на чл.53, ал.2 ТЗ, на чл.13 от Закона за счетоводството и на приетите Национални счетоводни стандарти, както и за неотразяване на акционерното участие на ответното дружество в [фирма]. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество за уважаване на предявените искове, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане, с присъждане на разноски за всички инстанции.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставени в изложението материалноправен и процесуалноправен въпроси.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт за потвърждаване на първоинстанционното отхвърлително решение за отмяна на решението на общото събрание на акционерите по т.1 от дневния ред, проведено на 28.06.2013 г., за приемане на доклада за дейността на дружеството през 2012 г., съдебният състав на Апелативен съд – П. е приел, че този доклад отговаря на изискванията по чл.247 ТЗ от гледна точка на необходимото съдържание. В подкрепа на този извод е отразено, че докладът съдържа както описание на дейността, така и разяснения по финансовия отчет, с направена съпоставка на резултатите от предходния отчетен период. За неоснователно е счетено възражението на ищеца за неспазване на изискването на чл.247, ал.3 ТЗ относно планираната стопанска политика през следващата година, очакваните инвестиции и развитие на дружеството и доходите от тях, предстоящите сделки от съществено значение за дейността на дружеството и за развитие на персонала. Становището на решаващия съдебен състав е основано на съдържанието на доклада в неговата Част ”Стопански цели на ръководството за 2013 г.”, в която са посочени предвижданията за бъдещия период, при акцент за отдаване под наем на обособени обекти, съответно преустройството им и за промяната на предназначението им. Констатирано е, че действително не са посочени конкретни стойности на очакваните приходи, но в тази насока съдът е отчел и цялостното съдържание на доклада в частта относно намаляване на приходите от реализация на готова продукция и неяснота относно възможността за бъдещото й реализиране. Въззивният съд не е споделил доводите на ищеца за липсата на обяснение в доклада за конкретните сделки, сключени от дружеството, като изрично е констатирано, че правилността на предвижданата от СД стопанска политика за 2013 г. не може да бъде обект на проверка в производството по предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ, тъй като това са въпроси, свързани с целесъобразността на решението на ОС на акционерите.
По приетото по т.3 от дневния ред на ОСА от 28.06.2013 г. решение за приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г., въззивният съд е счел за недоказани твърденията на ищеца за невярно отразяване на финансовото състояние на дружеството и за занижаване на отчетните и балансови стойности на активите. След преценка на ангажираните писмени доказателства е направен извод за липса на нарушение на ЗСч при балансовото отразяване на активите и за спазване на изискванията за разбираемост, сравнимост и надеждност. Въззивният съд е приел, че липсата на преоценка на Д. при съставяне на баланса за 2002 г. не би могло да бъде предмет на проверка за законосъобразност на решението за приемане на ГФО за 2012 г.
Отхвърлено е като неоснователно възражението на ищеца за неотразяване в ГФО на акционерно участие на дружеството в [фирма]. Съображенията на съда са основани на вписванията в регистъра на последното дружество, сочещи на разпореждане с акционерно участие, извършено още през 2001 г.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция при непълен доклад на първоинстанционния съд и съответно с даване на указания и възможност на страните да сочат доказателства относно твърдени факти, за установяване на които не са били дадени указания, макар и да е важен, не би могъл да се прецени като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод произтича от липсата на надлежно позоваване във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, поради което за Апелативен съд – П. не е съществувало задължение служебно да преценява дали не е извършено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непълнота на доклада и на дадените на страните указания, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Само в тази хипотеза ще са налице извинителни причини по см. на чл.266, ал.3 ГПК за допускането на нови доказателства в рамките на въззивното производство. Именно в този смисъл е т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г., на което се позовава и касатора, но в случая липсват данни за отклонение от задължителните постановки на този тълкувателен акт.
Формулираният материалноправен въпрос, по който се поддържат допълнителните основания по т.1 /без цитиране на задължителна практика/ и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е следният: „Какво следва да бъде минималното, предписано от разпоредбата на чл.247, ал.3 ТЗ, съдържание на доклада, за дейността през следващата година, относно стопанската политика на акционерното дружество, в това число очакваните инвестиции, очаквания доход, развитие на персонала, предстоящи сделки от съществено значение за дейността на дружеството”. Този въпрос е поставен, с оглед конкретното съдържание на приетия от ОСА годишен доклад за 2012 г. в частта, касаеща дейността на дружеството през следващата стопанска година, с твърдение за неизпълнение на изискванията на чл. 247, ал.3 ТЗ относно стопанската политика на дружеството през 2013 г., което, според касатора, нарушава правата на акционерите. Въпросът е аргументиран с доводи, невъзприети от въззивната инстанция, което сочи на неговата относимост към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Правилността на преценката на въззивния съд за съответствието на приетия от ОСА доклад за дейността на дружеството през 2012 г. на изискванията по чл.247 ТЗ относно неговото съдържание, е извън обхвата на производството по селектиране на жалбите, в какъвто смисъл е и т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от недоказаността на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, необходимо е да се отрази, че твърдението за недостатъчна съдебна практика по приложението на чл.247, ал.3 ТЗ не обуславя наличието на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал. 1 ГПК. Касаторът не поддържа доводи за необходимост от тълкуване на посочената материалноправна разпоредба, или за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за необходимост от даване на нови правни разрешения по прилагане на закона, нито се поддържат доводи за непълнота или противоречие в правната уредба, относима към съдържанието на отчета за дейността и състоянието на дружеството по см. на чл.247 ТЗ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 699 от 20.11.2014 г. по в.т.д. № 915/2014 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: