6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София.14.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 240/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска асоциация на сомелиерите”, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1850 от 30.09.2016 г. по в.т.д. № 3627/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 108 от 22.01.2015 г. по т.д. № 71/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-10 състав. С първоинстанционното решение съдът е обявил неплатежоспособността на сдружението, с начална дата 31.12.2012 г., открил е производство по несъстоятелност по отношение на него; допуснал е обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото му; постановил е прекратяване на дейността на сдружението и е обявил същото в несъстоятелност, като на основание чл.632, ал.1 ТЗ производството по делото е спряно.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение, с произтичащите от това правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на три групи въпроси. І. – Въпроси, касаещи приложението на несъстоятелността на лица, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ: 1. Член 14, ал.4 и чл.13 ЗЮЛНЦ специални разпоредби ли са по отношение разпоредбите за несъстоятелността по ТЗ; 2. Може ли юридическо лице с нестопанска цел да бъде обявено в несъстоятелност, без да му е даден срок по реда на чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ и ако може, при какви случаи; 3. Следва ли съдът по несъстоятелността, с отделно решение да се произнесе за срока по чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ и след изтичане на който, с ново решение да обяви прекратяване на дейността на сдружението. Ако следва да има нарочно, изрично решение за прекратяване дейността на сдружението, след изтичане на срока по чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ, а такова липсва, следва ли да се отмени първоинстанционното решение; 4. Следва ли окръжният съд, след като постанови решение за обявяване в несъстоятелност на юридическо лице с нестопанска цел, със самото решение да даде срок за отстраняване основанието за възникване на несъстоятелността. Може ли апелативният съд да изправи процесуалния пропуск на първоинстанционния съд или следва да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане; 5. Следва ли окръжният съд, след като е сезиран с молба от кредитор за обявяване в несъстоятелност на юридическо лице с нестопанска цел, но в петитумаа на молбата му не е направено изрично искане за прекратяване дейността на дружеството, същата да бъде оставена без движение, или молбата следва да бъде разгледана, но с окончателното съдебно решение да бъде отхвърлена. Следва ли съдът служебно, без да е сезиран с конкретно искане, да се произнесе за прекратяване на сдружението и за прилагане на нормата на чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ. 6. Искът за обявяване на несъстоятелност на юридическо лице с нестопанска цел, без нарочно искане по чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ, недопустим или неоснователен е; 7. Приложима ли е разпоредбата на чл.632, ал.1 ТЗ във връзка с несъстоятелността на юридически лица с нестопанска цел, предвид изрично гарантираната от закона процедура за даване на срок за отстраняване основанието за прекратяване – обявяването в несъстоятелност.
Втората група въпроси, касаещи делегирането на права и задължения от министъра на финансите към свои подчинени, са формулирани по следния начин: 1. Може ли министърът на финансите да делегира функции към подчинените си, а не права и задължения. Ако не може да се делегират функции, каква е степента на порока на делегиращия акт – нищожен или унищожаем е; 2. Д. на функции равносилно ли е на делегирането на права и задължения; 3. Какво следва да е съдържанието на волеизявлението на министъра на финансите, че да е изрично и валидно упълномощаването на упълномощения да осъществява точно определено действие, в случая да обявява 100% изискуемост на вече предоставени средства по европейски програми; 4. Волеизявлението на министъра на финансите в Заповед № ЗМФ-64/20.01.2011 г. от какъв порок страда – нищожност или унищожаемост; 5. Може ли съдът по своя инициатива да тълкува волята на министъра на финансите и да презюмира, че е искал да овласти друга административна структура, или следва да се приложи по делото изрично потвърждение от министъра на финансите, че потвърждава действията на лице, действащо без представителна власт.
В третата група са въпросите, касаещи несъстоятелността на юридическо лице с нестопанска цел, а именно: 1. Следва ли да се вземат предвид коефициенти за ликвидност; 2. Следва ли да се презюмира липса на активи за покриване на задълженията; 3. Следва ли съдът по своя инициатива да изиска доказателства за надлежно волеизявление на членовете на сдружението и/или управляващите, че отказват, или не са в състояние да обезпечат задълженията му; 4. Неизясняването на възможността на членовете на юридическото лице с нестопанска цел, респ. управляващите и представляващите го да погасят задълженията към кредитор, поискал обявяването му в несъстоятелност, основание ли е да се отмени първоинстанционното решение.
По всички въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло поддържаното основание за достъп до касация, по съображения в постъпил по делото писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, считано от обнародване на въззивното решение в „Държавен вестник”.
Независимо от процесуалната допустимост на сезиращата жалба, настоящият състав не счита, че са налице поддържаните от касатора кумулативни предпоставки за достъп до касационен контрол.
Формулираните в раздел първи и раздел трети от изложението въпроси, относими към приложимите правила за обявяване в несъстоятелност на сдружение с нестопанска цел, макар и да са обусловили част от решаващите изводи на въззивната инстанция, не попадат в обхвата на общия и допълнителен селективни критерии по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
При постановяване на атакувания съдебен акт, въззивният съдебен състав е съобразил нормата на чл.14, ал.4 от ЗЮЛНЦ, която относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността на сдруженията с нестопанска цел, изрично препраща към регламентираното в Търговския закон производство по несъстоятелност. Отчетена е липсата на специални правила в ЗЮЛНЦ, регламентиращи реда и основанията за обявяване на сдружението в несъстоятелност. Изложени са правни съображения за неприложимост на нормата на чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ в производство по несъстоятелност на сдружение с нестопанска цел, задължаваща съдът да даде срок до 6 месеца за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици, при съобразяване на вида на регламентираните в чл.13, ал.1 т.3 от ЗЮЛНЦ основания за прекратяване, при предявен конститутивен иск.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността, постановено на основание чл.632, ал.1 ТЗ, въззивният състав е извършил цялостна преценка на доказателствения материал по делото, относим към материалноправните предпоставки за неплатежоспособност, при възприемане на дадения от икономическата експертиза алтернативен вариант на изчисление на показателите за ликвидност, при който частното държавно вземане е отчетено като текущо задължение. Изведен е извод, че Сдружение „Българска асоциация на сомелиерите” е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения, вкл. и частното държавно вземане, произтичащо от наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ рег. № 08-23-47-С/28.08.2008 г. При зачитане посоченото заключение на експертизата, е прието, че сдружението не притежава дълготрайни, нито краткотрайни активи, чрез осребряването на които да погаси задължението си. Констатирана е липсата на налични парични средства или бързоликвидни активи на сдружението за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност, както и бездействие на кредитора за внасянето им по реда на чл.629б ТЗ, поради което е изразено становище за приложимост на чл.632, ал.1 ТЗ.
Въззивният съдебен състав е отхвърлил като неоснователен доводът за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.632, ал.1 ТЗ е постановено прекратяване на дейността на сдружението, по съображения, че прекратяването на дейността съставлява задължителен реквизит от съдържанието на това решение.
Предвид решаващите правни изводи на въззивната инстанция, не би могъл да се изведе извод за основателност на искането за допускане на касационно обжалване. Преди всичко, поставените от касатора въпроси са основани на поддържани доводи и оплаквания, които са отхвърлени като неоснователни от решаващия съд, по съображения, подробно изложени в мотивите към атакуваното решение. Това обуславя извод за тяхната релевантност към правилността на решението, респ. към поддържаните в жалбата основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, които обаче са извън обхвата на производството по селекция на жалбите. От друга страна, не може да се приеме, че е необходимо тълкуване на изричната препращаща разпоредба на чл.14, ал.4 ЗЮЛНЦ, или тълкуване на чл.13, ал.3 ЗЮЛНЦ, с оглед основанието за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел, тъй като се касае за ясни разпоредби, които не създават затруднения при прилагането им. На последно място, твърденията на касатора за липса на съдебна практика по поставените въпроси, не може да обоснове допускане на касационен контрол, предвид задължителните постановки на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените от касатора въпроси, свързани с валидността на акта за делегиране на правомощия от министъра на финансите, в качеството му на управляващ орган по съответната оперативна програма, респ. с валидното възникване и съществуване на частното държавно вземане на НАП, са по принцип относими към материалноправната легитимация на кредитора. Отговорите на въпросите в раздел втори от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче предпоставят проверка на правилността на изводите на въззивния съд, изведени след задълбочено обсъждане на конкретните факти по делото относно овластителното правоотношение, обективирано в заповед № ЗМФ-64/29.01.2011 г. на министъра на финансите и след съобразяване правото на ЕС, както и на конкретни разпоредби от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Както бе посочено и по-горе, в рамките на производството по селектиране на касационните жалби ВКС не може да преценява правилността на решаващите правни изводи на въззивната инстанция, предвид липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК / т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от недоказаността на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, необходимо е да се отрази, че поддържаното от касатора допълнително основание е бланкетно. Не е конкретизирано по отношение на кои разпоредби от ЗФУКПС, ТЗ и ЗЗД се иска тълкуване, а искането за тълкуване на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ОСВАС е и процесуално недопустимо.
Предвид горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1850 от 30.09.2016 г. по в.т.д. № 3627/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: