О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 24.04.2020 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 539/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Л. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 194 от 31.01.2020 г. по т.д. № 1015/2019 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., с което производството по подадената от него искова молба за прогласяване нищожността или за отмяна на решение № 30 от 19.02.2015 г. по арбитражно дело № 30/2015 г. на арбитър ad hoc Б. Г. е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателят намира определението за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че по делото няма доказателства за надлежно удостоверено връчване на арбитражното решение, поради което исковата молба е подадена в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. Счита за незаконосъобразен извода на тричленния състав на ВКС, че е узнал за арбитражното решение въз основа на извършеното връчване на адресирана до него покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че доколкото се иска прогласяване нищожността на арбитражното решение, разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА и предвиденият там срок за предявяване на иска изобщо не следва да намира приложение. С оглед изложеното моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на същия състав на ВКС за произнасяне по съществото на спора.
Ответникът – „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва частната жалба. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че ищецът е получил поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт, по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез съпругата си още на 31.08.2015 г. и е бил редовно уведомен за постановеното арбитражно решение на тази дата, а освен това в периода 18.09.2015 г. – 22.02.2018 г. е претърпял принудително изпълнение, срещу което не е възразил до депозирането на исковата молба по чл. 47 ЗМТА.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
В обжалваното определение е прието, че за начален момент на срока за предявяване на иска по чл. 47 ЗМТА следва да се приеме датата на получаване от съпругата на ищеца на поканата за доброволно изпълнение с приложено към поканата копие на изпълнителния лист, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение – 31.08.2015 г. Поради това към датата на подаване на исковата молба в съда – 04.04.2019 г., тримесечният преклузивен срок е изтекъл, поради което предявеният иск е недопустим. Съставът на ВКС е изложил съображения, че при липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. № 8/2017 г.), с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. За неоснователен е приет доводът на ищеца, че разпоредбата за сроковете за подаване на искова молба касае само хипотезите на отмяна на решение, но не и хипотезите, в които се иска прогласяване на нищожност. Предходният тричленен състав на ВКС е изложил съображения, че ако първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. № 8/2017 г.), но при неизтекъл срок на защита по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК (обн. ДВ бр. № 8/24.01.2017.) изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В настоящия случай обаче, съставът на ВКС е приел, че първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. № 8/24.01.2017 г.) и поради изтекъл срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата не може да премине във втория стадий. С оглед на това § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК не намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, предмет на разглеждания иск.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото в ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА по отношение на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, както и липсва препращане към правилата на ГПК за неуредените случаи и няма основание процесуални норми от кодекса да се прилагат по аналогия, то спазването на този срок е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражното решение по см. на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, така и на исковете за прогласяване на нищожност на арбитражно решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
Съгласно трайната практика на ВКС, ТК, например определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч.т.д. № 3099/2013 г. на II т.о., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч.т.д. № 3579/2015 г. на I т.о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч.т.д. № 1982/2015 г. на I т.о., определение № 153 от 04.02.2016 г. по т.д. № 930/2015 г. на II т.о., определение № 132 от 23.02.2018 г. по ч.т.д. № 464/2018 г. на II т.о., определение № 175 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1308/2017 г. на I т.о., при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение може да служи за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 31.08.2015 г. на ищеца чрез неговата съпруга е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1062/2015 г. по описа на ЧСИ Д. В. В..
Върху обратната разписка за връчената покана за доброволно изпълнение срещу получил с ръкописен текст е изписано „И. В. Л.“ като в полето „подпис на получател“ е положен подпис. Отбелязано е и качеството на получилата адресираната до Л. пратка – „съпруга“. Обратната разписка за връчен документ, оформена по надлежния ред, се ползва с обвързваща решаващия съд материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ относно удостоверените обстоятелства, а именно, че: на посочената дата и на посочения адрес, на подписалото за получател лице в отбелязаното за последния качество е извършено връчване от служител на куриерската служба на конкретна пратка. В конкретния случай жалбоподателят не е оспорвал, а и в настоящата частна жалба не твърди, ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение.
В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.06.2015 г. от СГС, с който ищецът е осъден да заплати в полза на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 4 554.45 лева – главница, ведно със законната лихва в размер на 230.54 лева за периода 19.02.2015 г. – 20.08.2015 г., както и разноски, в това число и такива по изпълнителното дело.
Видно от поканата, към нея са приложени копие от изпълнителния лист, който съгласно чл. 405 ГПК възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава, както и самият подлежащ на принудително изпълнение акт – арбитражното решение. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищецът е надлежно уведомен за постановеното арбитражно решение, като считано от връчването на поканата е започнал да тече и срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно с обжалваното определение е прието, че в случая преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за предявяване на исковете по чл. 47 ЗМТА е изтекъл преди завеждането на исковата молба на 04.04.2019 г., като на това основание производството по делото е прекратено.
С оглед изхода на спора в полза на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 25а, ал. 2 НЗПП.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 194 от 31.01.2020 г. по т.д. № 1015/2019 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІI т.о.
ОСЪЖДА Д. К. Л., с ЕГН: [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 2, ап. 17, да заплати в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: