О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
Гр.София, 28.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3708/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. Е. [населено място] против определение № 657/17.11.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 3066/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба против определение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 1297/2015 г. по описа на СГС, ІІ-д състав. С последното въззивният съд е оставил без уважение молбата на И. И. Е. от 16.02.2015 г. за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК.
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, съобразно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е допустима.
В нея се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно по съображения, относими към основателността на искането за спиране.
Против частната жалба не е депозиран отговор от насрещната страна – СК ЕВРОСТАНДАРТ Е. [населено място].
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отделение намира жалбата за неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба по ч.т.д.№ 3066/2015 г., съставът на ВКС, ІІ ТО е преценил, че определението на съда, с което се оставя без уважение искането за спиране на производството по чл.229 ГПК, не прегражда развитието на делото и не е посочено изрично в процесуалния закон като подлежащо на обжалване – чл.274 ал.1 ГПК, поради което частната жалба против него е недопустима. Изложени са съображения и защо нормите на чл.6 ЕКПЧОС и чл.120 ал.2 КРБ не създават процесуални права извън уредените от ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Една от предпоставките за допустимост на всяка жалба е тя да е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Срещу определенията, постановени от съда, могат да се подават частни жалби само в два случая – когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалваемостта им е изрично посочена в закона, като това следва от императивната норма на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В съответствие със закона е преценката на първия тричленен състав на ВКС, че определението, с което не се уважава искане за спиране на производството по делото, не е преграждащо или изрично предвидено като обжалваемо, поради което не са налице изискванията на чл.274 ал.1 ГПК за допустимост на обжалването. Съгласно ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, т.5, определенията за спиране следва да се квалифицират като преграждащи, т.к., макар и по движение на делото и с възможността да бъдат отменени от постановилия ги съд, поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. По тези съображения същите подлежат на обжалване с частна жалба в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. По аргумент от противното, определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото, не препятстват неговото развитие, и след като тяхната обжалваемост не е предвидена изрично в чл.229 и сл. ГПК, то те не подлежат на обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 657/17.11.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 3066/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: