О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
Гр.С., 21.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
ч.т.д. № 1992/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3, вр. чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Ж. Е. [населено място], чрез управителя Г. Т., приподписана от упълномощения адвокат Р. Г., против определение № 248/01.08.2016 г. по ч.т.д.№ 220/16 г. по описа на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение на Ямболския окръжен съд № 232/01.07.2016 г. по ч.т.д.№ 43/2016 г. за прекратяване на производството по делото като недопустимо, поради неподведомственост на отправеното до съда искане за назначаване на особен представител на страна в образувано арбитражно производство.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е незаконосъобразно, по подробно изложени съображения. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането на частния жалбоподател за назначаване на основание чл.29 ал.4 ГПК на особен представител на ответника П. – ОЛИО АД по в.а.д.№ 128/2016 г. на АС при БТТП да бъде уважено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя следният правен въпрос, от значение за изхода по делото: Компетентен ли е държавният съд по аналогия на закона /чл.46 ал.2 ЗНА/ да назначи особен представител на страна по арбитражно дело при наличие на предпоставките на чл.29 ал.4 ГПК, а именно, когато поради противоречие между интересите на двамата представляващи на АД, овластени да го представляват само заедно, е невъзможно да се формира обща воля по процесуалноправни отношения и дружеството не може да упълномощи и процесуален представител по дела, по които е ответник, при положение, че страните по висящо арбитражно дело не са овластили арбитража да назначава особен представител на страна при наличие на противоречие в интересите между нея и нейния представител, и такова правомощие не е включено в правилника или в друг акт на арбитражния съд, към който арбитражното споразумение препраща. Твърди се, че разрешаването на този въпрос ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касация по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, т.к. по него липсва формирана съдебна практика, както и изрична правна уредба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че ЯОС е бил сезиран с молба от С. Ж. Е. за назначаване на особен представител на П.-ОЛИО АД, което се представлява съвместно от молителя и АГРО Л. Е.. Съгласно арбитражна клауза в договор за наем от 23.07.2012 г., пред АС при БТТП е образувано арб.д.№ 128/2016 г., по което П.-ОЛИО АД е ответник. Едно и също физическо лице представлява както ищеца /С. О. Г. Е./, така и ответника по това дело /като управител на АГРО-Л. Е./. Това обуславя противоречие в интересите на представителя и представлявания, същевременно е налице и противоречие в интересите на двамата представляващи АД, които действат единствено заедно и не е възможно формиране на обща воля на П.-ОЛИО АД по висящото арбитражно дело. От правна страна въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция за неподведомственост на производството по молбата на съда. Изложил е, че арбитражното споразумение е договор, с който страните възлагат на арбитраж спорове по определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Компетентността на държавния съд по отношение на арбитражния е изчерпателно посочена в ЗМТА, като съдебни действия във връзка с арбитражното производство се допускат само в случаите, предвидени с този закон. В него не е предвидено държавният съд да може да назначава особен представител на страна по висящо арбитражно производство.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на определението на БАС не следва да бъде допуснато.
Формулираният в изложението правен въпрос, извън казуалната му част, действително се явява обуславящ за изхода на спора. Не са налице обаче условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на които жалбоподателят в допълнение се позовава. Липсва твърдяната непълнота в закона, като основание за извършване на тълкуване по аналогия, значимо за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно чл.6 от ЗМТА, цитиран и в обжалваното определение, съдебни действия във връзка с арбитражно производство се допускат само в случаите, предвидени с този закон /чл.9, чл.16 ал.1, чл.17 ал.2, чл.37, чл.47, чл.51 ал.1 и ал.3 ЗМТА/. Съгласно чл.24 ЗМТА, при липса на споразумение относно процедурата, арбитражният съд разглежда делото по начин, който смята за подходящ, като същевременно предоставя на всяка от страните равни възможности да защити своите права. Следователно, по силата на тази норма /отразена и в Правилника на АС при БТТП/, в дискрецията на арбитражния съд попадат и процесуалноправните въпроси, свързани с противоречие между интересите на представител и представляван. Разпоредбите на ЗМТА са последователни, пълни и ясни, като не създават никакви предпоставки за тълкуване в насока на възможна намеса на държавния съд в арбитражната процедура извън изрично уредените в закона хипотези.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 248/01.08.2016 г. по ч.т.д.№ 220/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: