О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.143
София, 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3557/2015 година
Производството е образувано по касационни жалби на: Н. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] бряг,[жк], [улица], срещу решение № 237 от 14.05.2015 г. по в.гр.д.№ 240/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, с което: 1. обезсилено е като недопустимо решение № 35 от 16.02.2015 г. по гр.д. № 451/2014 г. на Районен съд – Червен бряг в частта, с която Н. Б. е осъден да заплати на [фирма] разликата над 12 918.87 лв. до 14 237.39 лв., като е прекратено производството в тази част; 2. отменено е същото решение в частта, с която на основание чл.79 ЗЗД Н. Б. е осъден да заплати на [фирма] разликата над 4 385.56 лв., или за сумата 8 533.31 лв., като е отхвърлен изцяло този иск с правно основание чл.86 ЗЗД по споразумителен протокол от 01.02.2012 г. и 3. потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.79 ЗЗД е уважен за целия предявен размер – за сумата 4 385.56 лв./ съгл. изменението на иска по размер, допуснато в с.з. на 17.11.2014 г. в производството пред РС-Червен бряг/.
В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Независимо от недостатъчното конкретизиране на обжалваните от страните части от въззивното решение, с оглед правния интерес за всяка от страните и цялостното съдържание на депозираните жалби, следва да се приеме, че предмет на първата жалба е осъдителното въззивно решение, а предмет на втората – решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение на основание чл.270, ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото, както и в частта за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на Н. Б. са поставени въпроси относно: валидността на представен по делото споразумителен протокол от 01.02.2012 г. и задължението на ищцовото дружество да го осчетоводи, както и за редовността на счетоводните записвания и за служебно допусната от първата инстанция експертиза. Касаторът поддържа допълнителните основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът [фирма] основава искането за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: „Отговаря ли ЕТ на единия съпруг за задълженията на ЕТ на другия съпруг и допустимо ли е съдът да се произнася за такова задължение при положение, че исковата претенция не е насочена към ЕТ на съпругата на ответника”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Подадената от Н. С. Б. касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ в редакция преди изм. – ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г./ решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела, са изключени от касационен контрол. В случая, предявеният главен иск с правно основание чл.79 ЗЗД е с цена 4385.56 лв. /след извършено извънсъдебно прихващане и след изменение, допуснато от първата инстанция/. Процесното вземане макар и основано на представен по делото споразумителен протокол от 01.02.2012 г., с който страните са уточнили неговия размер/ заедно с лихвата за забава/, съответно е определен срок за изплащане на главницата, произтича от установени в процеса заемни правоотношения. Касае се за гражданско дело, тъй като в случая договорът заем за послужване не би могъл да се квалифицира като търговска сделка по критериите по чл.286 ТЗ и предвид изричната разпоредба на чл.2, т.1 ТЗ. След като цената на главницата е под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол, атакуваното от касатора Б. въззивно осъдително решение не подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба, подадена от [фирма] е процесуално допустима.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото в частта за разликата над 12 918.87 лв./общо за главница и лихва/ до 14 237.39 лв. въззивният съд е констатирал произнасяне плюс петитум, поради което е приложил разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК.
При постановяване на въззивното решение в частта за отхвърляне на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8 533.31 лв., решаващият състав на Окръжен съд – Плевен е констатирал липсата на надлежни доказателства, въз основа на които да се прецени кога длъжникът е изпаднал в забава и за какъв период, като е съобразена и разпоредбата на чл.240, ал.2 ЗЗД. Прието е, че в подписаното между страните споразумение също не се съдържат данни за какъв период и върху какви главници е определена лихва за забава в посочения размер и не е ясно дали в тази сума не са включени и натрупани лихви по задължения на съпругата на ответника, в качеството й на ЕТ, произтичащи от договори за доставка на дизелово гориво. При постановяване на решението в тази част са съобразени и констатациите на приетата по делото експертиза, въз основа на счетоводните записвания при ищеца за предоставяна на ответника финансова помощ, оформяна като заеми с разходни касови ордери, като част от дължимите суми са връщани от Б. в касата на дружеството, а друга част – чрез прихващане с цената на доставяна на ищеца пшеница.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в посочените части от въззивното решение.
Поставените от дружеството касатор въпроси не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи за изхода на делото по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. За да отхвърли този иск, въззивният съд е съобразил не само невъзможността да се ангажира отговорността на ответника за задължения на съпругата му, които тя е поела в качеството й на ЕТ, но и липсата на доказателства за уговорена възнаградителна лихва по заемните правоотношения между страните, съответно липсата на данни за забава на ответника и за период на забавата. Поставените от касатора въпроси за относими единствено към пасивната материалноправна легитимация на ответника, но не и към останалите решаващи изводи, обективирани в мотивите към решението по този иск.
Независимо от недоказаността на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на решението в атакуваната от дружеството – ищец част, в конкретизираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е налице позоваване на нито едно от допълнителните предпоставки по т. – 3 на чл.280, ал.1 ГПК, което би съставлявало и достатъчно основание за недопускане на касация. Що се касае до въззивното решение в частта по чл.270, ал.3 ГПК, касаторът не е формулирал правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 14.05.2015 г. по в.гр.д.№ 240/2015 г. на Окръжен съд – Плевен в обжалваните от [фирма] части.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. С. Б. касационна жалба срещу решение № 237 от 14.05.2015 г. по в.гр.д.№ 240/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, в обжалваната част.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването на препис от него, пред друг състав на Търговска колегия на ВКС само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. С. Б.. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: