О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 11.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1605/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1703 от 05.02.2018 г., подадена от „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № ІV-88 от 07.12.2017 г. по в.гр.д. № 1069/2017 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 598 от 28.04.2017 г. по гр.д. № 4155/2016 г. на Районен съд – Бургас, 32 състав в обжалваната част – за осъждане на ответника да заплати на М. Ф. А. сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 21.06.2014 г., ведно със законната лихва от деликта. В отхвърлителната част – за разликата над 10 000 лв. до 24 000 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.
В жалбата се поддържат касационни доводи за процесуална недопустимост на решението, поради неправосубектност на конституирания с исковата молба ответник – клон на чуждестранна застрахователна компания „Олимпик” АД. Релевирани са и оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът счита, че след като ищецът е претендирал цялото обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП от застрахователя на другия делинквент -Застрахователна компания ВТА-Латвия и е сключил извънсъдебно споразумение с представителя за уреждане на претенции – „Авус-България – регулиране на щети” ЕООД, по силата на което му е заплатено обезщетение в размер на 20 000 лв., то той не може да иска репариране на същите вреди по съдебен ред както от застрахователя, така и от делинквента. Поддържат се и доводи за нарушено право на защита пред първата инстанция, които неправилно са отхвърлени от въззивния съд. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение, евентуално неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, чл. 280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Във връзка с първото от тях са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси : 1. Счита ли се увреденото лице за обезщетено в пълен размер, ако в постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите изрично е заявило, че се смята за напълно обезщетено за настъпилите вреди; 2. Ако е налице независимо съизвършителство от двама делинквенти и възникнала на основание чл.53 ЗЗД законова солидарност между тях, възниква ли между двамата застрахователи неистинска солидарност; 3. Има ли право пострадалият, в случай, че делинквентите са двама, предвид, че е обезщетен изцяло от застрахователя на единия делинквент, да предявява претенция за обезщетение и от застрахователя на другия; 4. След като застрахователят на единия делинквент е изплатил пълния размер на дължимото обезщетение, има ли право същият, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, да претендира от застрахователя на другия делинквент тази част от обезщетението, съответна на приноса на неговия застрахован за настъпване на вредоносния резултат; 5. В хипотезата на независимо съизвършителство на водачите и на двата автомобила, участници в ПТП, как следва да се определи приноса на всеки един делинквент в застрахователното събитие; 6. Налице ли е процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на една от страните, когато делото се обяви за решаване в заседание, за което същата не е редовно призована; 7. Счита ли се връчването на призовка на страната и надлежното й уведомяване за движението на делото за необходимо процесуално действие, вменено в задължение на съда. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената практика на ВКС, вкл. и Тълкувателни решения, евентуално – по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – М. Ф. А., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация. Счита за необосновано твърдението на касатора за изплащане в пълен размер на дължимото обезщетение от застрахователя на единия делинквент, тъй като в подписано с последния споразумение изрично е отразено, че „Авус-България – Регулиране на щети” ще заплати 20 000 лв., съставляваща 50% от реалната сума, която би изплатила застрахователната компания при липса на съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи на МПС. По същество се твърди правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Бургас, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, релевантни към механизма на ПТП, при което е пострадал ищеца, и към претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е извел изводи за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по валидно застрахователно правоотношение „Гражданска отговорност на автомобилистите” и за дължимост на сумата от 10 000 лв., съставляваща половината от общо определеното обезщетение, поради равно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата водачи на МПС. С оглед на причинените на ищеца травматични увреждания и установените по делото отрицателни емоционални и психически изживявания, решаващият въззивен състав е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение съответства на принципа на справедливост, като са преценени релевантните за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства, съгл. задължителната практика на ВС и ВКС.
Окръжен съд – Бургас, преценявайки конкретните данни по делото, не е възприел аргументите на ответника, касаещи заплащането на сумата от 20 000 лв. от „ЗК ВТА” – Латвия, явяващ се застраховател по Международна карта за автомобилна застраховка LV/DC/ 005341 на л.а. „Волво”, рег. № HR8187, управляван от Артис Круминс, с оглед на основанието, от което произтича отговорността на ответния застраховател – валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, покриваща настъпването на застрахователен риск по отношение управлението на л.а. „Опел Астра”, рег. [рег.номер на МПС] . Изразено е становище, че при настъпване на покрития застрахователен риск, застрахователят не е в състояние да се освободи от отговорност, навеждайки възражения, свързани с плащане на обезщетение от застраховател на останалите виновни за произшествието водачи на МПС.
Въззивният съд е отхвърлил оплакванията на въззивния застраховател за нарушаване на правото му на участие в процеса пред първата инстанция. В тази насока са съобразени процесуалните действия на РС- Бургас във връзка с призоваването на ответника и редовно проведените съдебни заседания, както и практиката на ВКС по приложението на чл.56 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси, касаещи отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с един от делинквентите /при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти/, са изведени въз основа на твърдения на ответника за пълно обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди от застрахователя на другия делинквент. Тези твърдения не са възприети от решаващия съд, а от друга страна не съответстват на данните по делото, вкл. и на представеното с въззивната жалба споразумение за извънсъдебно уреждане на претенция за обезщетение. Независимо от липсата на изричен акт на въззивния съд за приемане на това доказателство, при отказ за уважаване на другите доказателствени искания на въззивника /определение в разпоредително заседание от 10.10.2017 г./, още при заявяване на застрахователната претенция от ищеца с молба – приложение към исковата молба, изрично е отразено постигнатото с „Авус България” споразумение за уреждане на претенциите за обезщетение за М. А., при отчетено равно съпричиняване от двамата водачи на МПС. Изпълнението на това споразумение чрез превеждане, по сметка на ищеца, на сумата от 20 000 лв., съставляваща 50 % от реалната сума, която би изплатила застрахователната компания при липса на еднакво съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи на МПС, не е оспорено от ищеца, вкл. и в отговора на въззивната жалба.
Предвид горното, поставените въпроси от № 1 до № 5 не отговарят на изискванията на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени и в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а са пряко релевантни към правилността на въззивното решение. Преценката на поддържаните от дружеството – касатор основания по чл.281, т.3 ГПК би могла да се реализира само при установеност на предпоставките за достъп до касация, но не и във фазата по селекция на жалбите. В този смисъл е и цитираното тълкувателно решение, в което е акцентирано върху липсата на тъждество между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и общите основания за касиране.
Липсва основание за допускане на касационно разглеждане на делото и по процесуалноправните въпроси. Преди всичко, въпросите са свързани с призоваването на ответния застраховател в производството пред първата инстанция. След като въззивният съд е обсъдил и отхвърлил оплакванията на въззивника във връзка с правото му на участие и защита пред РС- Бургас, а и предвид начина, по който са формулирани тези въпроси, следва да се изведе извод за тяхната съотносимост към поддържаното в жалбата основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК.
Поради недоказаност на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, за ВКС не съществува задължение за произнасяне по допълнителните предпоставки по т.1, евентуално т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от касатора самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, тъй като липсват данни за вероятна недопустимост на решението, поради уважаване на иска срещу ненадлежна страна. В тази насока настоящият състав съобразява и практиката на ВКС, обективирана в редица съдебни актове, надлежно публикувани в правно-информационните системи, вкл. и такива, попадащи в обхвата на т.2 от ТР № 1/2009 г. – така например, определение по ч.т.д. № 150/2017 г., ІІ т.о.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 800 лева, доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за платеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІV-88 от 07.12.2017 г. по в.гр.д. № 1069/2017 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ да заплати на М. Ф. А. сумата 800 /осемстотин/ лева разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: