4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
София, 30.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело 2459/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 50 от 05.05.2016 г. по в.т.д. № 79/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което след частична отмяна на решение № 473/11.11.2015 г. по т.д. № 546/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, дружеството е осъдено да заплати на А. К. и Б. М. К., граждани на И., сумата 16 876 евро , представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на дружеството да достави обзавеждане с качество, установено в предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот № AGR02965, ведно със законната лихва от 03.10.2013 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. При вещи, определени само по своя род, без индивидуализация на същите/по материал, производител, дизайни и т.н./ може ли да се приеме, че следва да са от високо, луксозно качество само според използваното в предварителния договор наименование „злато” и 2. Може ли съдът сам да подменя волята на страните по договорно правоотношение, когато има празноти в него, или следва да се приложи закона, в случая чл.64 ЗЗД. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложените към изложението въззивни решения на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Ямболски окръжен съд. Касаторът се позовава и на допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, без да е посочена практика, попадаща в неговия обхват.
Ответниците по касация – А. К. и Б. М. К., чрез процесуалния им пълномощник, изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно разглеждане на делото по поставените въпроси. По същество са развити подробни фактически и правни доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., преценявайки доказателствения материал по делото и доводите на страните, релевантни към иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение на поетото от дружеството задължение да обзаведе процесния апартамент съобразно постигнатата договореност, е приел следното:
Съгласно т.І.4 от сключения договор за строителство и продажба на апартамент № FO – 43, находящ се в жилищна сграда в [населено място], с идентификатор № 57491.509.1.2.1., продавачът се е задължил да построи недвижимия имот и да го прехвърли на купувачите ищци, в завършен, съгласно посочените в договора спецификации и обзаведен според одобрения вътрешен дизайн на комплекса, до ниво „злато”. Независимо от сключването на окончателен договор с нот.акт № 137/06.07.2010 г. и позовавайки се на категорично изразената в предварителния договор воля на купувачите, приета от продавача, обзавеждането в апартамента да бъде до ниво „Злато”, е изведен извод, че това предполага луксозно изпълнение – най-високото ниво, с оглед обозначените нива на предлаганите типове обзавеждане – „бронз”, „сребро” и „злато” Решаващият съдебен състав е преценил предоставените на ищците при сключване на предварителния договор рекламни брошури; договорът между ответното дружество и [фирма], по силата на който на последното е възложено цялостното вътрешно обзавеждане на всички апартаменти, на ниво „злато”; извършена е съпоставка на определената от икономическата експертиза стойност на обзавеждането на апартамента и общата стойност на изградения обект, заедно с оборудването, както и данните за общата застрахователна стойност за уговорения тип обзавеждане – 22 500 евро. Прието е още, че предвиденият в договора с [фирма] материал за изработване на мебелите – ПДЧ и М. не предполага изработка на мебели от луксозно качество, каквото е уговорено между страните по делото. Съобразявайки релевантния за спора доказателствен материал и независимо от липсата на конкретизация на оборудването и обзавеждането в предварителния договор, е изразено становище, че е налице изпълнение по родов признак, но това не обуславя извод за извършено обзавеждане съобразно уговореното високо качество.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий, тъй като изводът на въззивната инстанция относно качеството на обзавеждането на продадения на ищците апартамент е изведен след преценка не само на обективираната в предварителния договор воля на страните, а и след преценка на конкретните доказателства по делото относно типа обзавеждане – „злато”, както и стойността на застраховката за различните типове обзавеждане. Съобразно мотивите към атакуваното решение следва да се изведе и извод, че въпросът е пряко относим към правилността на атакуваното решение, която обаче не подлежи на преценка в стадия по селекция на жалбите. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По формулирания втори въпрос, относим към задължението за даване на вещ поне от средно качество при родово определени вещи, във въззивното решение не са изведени обуславящи изхода на делото правни изводи. Действително, в мотивите към решението е цитирана разпоредбата на чл.64 ЗЗД, но очевидно това е сторено единствено с оглед доводите на ответното дружество/сега касатор/. Решаващите изводи на въззивния съд са основани на цялостната преценка на данните по делото по отношение на договореното между страните качество на обзавеждането на процесния апартамент, при съобразяване на договорните клаузи и на съдържанието на предложението, направено от ексклузивния агент на продавача. Следователно, по този въпрос не е налице основната предпоставка за достъп до касация.
Предвид изхода на делото и представените с отговора на касационната жалба доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, на ответниците по касация следва да се присъдят разноски в размер на 2 933.75 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 50 от 05.05.2016 г. по в.т.д. № 79/2016 г. на Апелативен съд – Б., Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. К. и Б. М. К. сумата 2 933.75 / две хиляди деветстотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: