4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 15.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1986/2015 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П. П. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат П. М., срещу определение № 1077 от 23.04.2015 г. по в.ч.гр.дело № 1452/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ състав. С това определение е потвърдено определение № 2451 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 5031/2012 г. на Софийски градски съд, 1-12 състав за прекратяване на производството по делото по предявения срещу Министерство на финансите иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Частният касатор поддържа оплаквания за неправилност на въззивното определение. Излага доводи за неприложимостта на разпоредбите на чл.298 и чл.299 ГПК, тъй като заведеното гражданско дело има различен предмет спрямо приключилото производство, с влязло в сила отхвърлително решение, по предявен по реда на чл.1 от ЗОДОВ, иск. Твърди се, че предявеният пред СГС съд иск касае общия ред за обезвреда на причинени вреди от гражданскоправни отношения и затова е приложим този ред за репариране на непозволеното увреждане. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение, с произтичащите от това правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване са поставени следните правни въпроси: „1. Въпрос относно допустимостта на предявения иск ли е решаването на друг спор с влязъл в сила съдебен акт, който има преюдициално значение спрямо предявения иск; 2. Обвързан ли е гражданскоправният съд по предявен иск по чл.45 ЗЗД от диспозитива на влязло в сила решение по чл.1 от ЗОДОВ в административно производство, което е определено като преюдициално за гражданския иск; 3. Има ли разлика във вида и обхвата на вредите, които подлежат на компенсиране при уважен иск по чл.45 от ЗЗД при условие, че по чл.1 от ЗОДОВ исковата претенция е отхвърлена и 4. Може ли преюдициалния спор по чл.1 от ЗОДОВ, който е завършил със съдебен акт, с който се отхвърля претенцията на ищеца по настоящото производство да е основание за прекратяване на производството по друг иск с друго правно основание, това по чл.45 ЗЗД, независимо, че решаващият състав по предявената претенция по общия исков ред е приел, че спора по чл.1 ЗОДОВ е преюдициален и това обстоятелство не води до прекратяване на съдебното производство по общия исков ред към датата на депозиране на исковата молба”. Поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване са по т. 2 / без да е посочена и представена противоречива практика на съдилищата/ и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която е цитирана бланкетно.
Ответникът по частната касационна жалба – Министерство на финансите, чрез гл.юрисконсулт Д. Д., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното определение за правилно. Подробни съображения са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове за заплащане на вреди и пропуснати ползи, с цена 2 800 796.955 лв., поради противоправно поведение на служители на Министерство на финансите, изразяващо се в отказ да се изплати на ищеца стойност на облигации по държавен заем в злато от 1902 г., въззивният съд е приел, че исковата претенция е такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отговорност на държавата поради действие или бездействие на администрацията, като тези искове са подсъдни на съответните административни съдилища. Позовал се е на разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗОДОВ според която реализацията на отговорността за вреди по ЗОДОВ следва да се търси по специалния ред, като в случая същата претенция е разгледана и решена с влязло в сила решение по адм.дело № 4815/2009 г. на АССГ и е налице сила на пресъдено нещо, съответно забрана за пререшаемост на този спор.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от жалбоподателя въпроси, основани на твърденията за преюдициалност на спора по посоченото адм.дело, приключило с влязло в сила отхвърлително решение за същите вреди, претендирани в резултат на бездействието на орган на държавата, не могат да се възприемат за обуславящи изхода на делото. Тези твърдения са основани на извършени от първоинстанционния съд процесуални действия по спиране на производството по гр.д. № 5031/2012 г. и посоченото основание за това – чл.229, ал.1, т.4 ГПК /определение от 20.06.2012 г./. Становището на СГС в цитираното определение не е обвързващо за съда и за страните, а и то е корегирано след възобновяването на производството и след представяне на препис от влязлото в сила решение по административното дело, с което искът по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ за същите вреди е отхвърлен, което е видно от обективираните в определението за прекратяване на делото мотиви на съда.
По правния въпрос, свързан с вида на вредите и реда за тяхното репариране, не е налице основание за допускане на касационно разглеждане. Този въпрос, който е свързан с дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, безспорно е значим за делото. Като недоказана обаче следва да се прецени допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е налице практика на ВКС, попадаща в обхвата на задължителната съдебна практика, в съответствие с която е постановеното определение. В решение № 226 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 5081/2008 г. , ІІ г.о., както и в определение по ч.гр.д. № 690/2015 г., ІІ г.о. е прието по категоричен начин, че правилата за ангажиране на деликтната отговорност по общия закон – ЗЗД са неприложими, когато деликтът е в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а е приложим предвидения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ специален ред за реализиране отговорността на държавата. В този смисъл са и съображенията по т.2 от приетото /след депозиране на частната касационна жалба/ Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОС на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. Според него, правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл.45-49 ЗЗД, а разграничителният критерий за приложимия правен ред е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. От това следва, че в случая е ирелевантно конкретното бездействие на МФ, което е поддържано от жалбоподдателя – ищец.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1077 от 23.04.2015 г. по в.ч.гр.дело № 1452/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: