2
Ч.т.д.№2465/17на ВКС, ТК, 2-ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр. София, 27.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2465 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. Ихтиман срещу определение № 523 от 03.07.2017 г. г. по ч.гр.д.333/17 на ОС-София, с което е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без разглеждане на молба за връщане на внесена гаранция за спиране по реда на чл.420 ал.1 ГПК на изпълнението по заповед за изпълнение на парично задължение издадена на основание чл.417 ГПК.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-натъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящото определение на въззивен съд не попадат в нито една от горните две категории определения подлежащи на касационен контрол. Същото е постановено по обжалване на акт на заповедния съд в рамките на заповедно производство по Глава 37 от ГПК. Съгласно т.8 от ТР 4/13 на ОСГТК на ВКС въззивните определения постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. Ихтиман срещу определение № 523 от 03.07.2017 г. г. по ч.гр.д.333/17 на ОС-София, с което е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без разглеждане на молба за връщане на внесена гаранция за спиране по реда на чл.420 ал.1 ГПК на изпълнението по заповед за изпълнение на парично задължение издадена на основание чл.417 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.