О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
Гр. София, 14.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 1902/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. О., ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Д., чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 174 от 17.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 3946/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение № 4040 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 8577/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-12 състав и касаторът /в качеството му на въззивник и трета, подпомагаща ответника страна/ е осъден да заплати разноски в полза на двете главни страни, представляващи адвокатско и юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционното решение е постановено по искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради смърт, настъпила на 30.12.2013 г. в резултат на ПТП, предявени от родителите на починалото лице – Ш. Ш. А. и Х. А. А., против ЗК Л. И. АД, частично уважени за сумата от по 100 000 лв., при участие на касатора като трето лице – помагач на ответника.
В касационната жалба се сочи, че решението е частично недопустимо, евентуално – неправилно, поради материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и необоснованост. На първо място се моли то да бъде обезсилено в частта, сочеща, че решението е постановено при участие на касатора като трето лице – помагач на ответното дружество и с което той е осъден да заплати разноски по делото. Твърди се, че Е. Д. О. неправилно е конституиран като подпомагаща страна по делото, в качеството му на наследник на виновния водач – негов син. Правят се доводи, че към момента на смъртта той е бил непълнолетен, не е приел наследството по опис преди привличането му, поради което и не е възникнал правопораждащият факт да отговаря пред кредиторите на баща си. На следващо място се моли за отмяна на решението като неправилно и за постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени по съображения, подробно развити в касационната жалба, съдържащи и отделни оплаквания за неправилност на решението в частта относно разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1. Процесуално допустимо ли е ответникът, за който са налице обстоятелства, обуславящи възможност да предяви обратен иск срещу трето лице, което е починало, да привлече като трето лице – помагач лицето, призовано към наследяване на починалото трето лице, ако към датата на смъртта е било непълнолетно и до привличането не е приело наследството по опис?; 2. Може ли на основание чл.78 ал.10 ГПК да се ангажира отговорността за разноски на третото лице, привлечено като помагач от главна страна, което да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на главна страна по делото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата?; като се твърди, че те са разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Отговор против касационната жалба са депозирали Ш. Ш. А. и Х. А. А., чрез процесуалния им пълномощник, с който оспорват основателността й. Излагат, че в изложението няма изведено и обосновано основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, както и че решението не е недопустимо на соченото от касатора основание, като оплакванията му в тази връзка са относими към евентуален следващ процес между него и застрахователното дружество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпросите в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, както и оплакванията за недопустимост на съдебния акт, са свързани единствено с конституирането и участието на третото лице – помагач в процеса. В тази връзка, съставът на въззивния съд е приел следното:
Процесуалният закон признава на подпомагащата страна самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото, но не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания. В конкретния случай, първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие възникнало застрахователно събитие, като се иска ангажиране отговорността на застрахователното дружество. Искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника – застраховател е направено своевременно, в срока по чл. 219 ГПК, с отговора на исковата молба. Правният интерес от привличането е обоснован с твърдения, че виновният за ПТП водач е управлявал МПС след употреба на алкохол, поради което според чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ застрахователят има право на регрес спрямо него до размера на платеното обезщетение. Привличането на трето лице е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която е направила искане за конституиране по чл. 219 ГПК, който се преценява във връзка с интереса по чл. 218 ГПК третото лице да встъпи в процеса, за да помага на страната да бъде постановено решение в нейна полза. В случая интересът се изразява в това, че решението може да бъде основание за предявяване на обратен иск срещу третото лице. По делото са налице обстоятелства, обуславящи възможност за застрахователя да предяви на основание чл.227 и чл.274 КЗ регресен иск за ангажиране отговорността на Е. О. в качеството му на наследник на починалия водач. Без значение за допустимостта на конституирането на трето лице в процеса е дали Е. О. е приел наследството, оставено от баща му, като тези доводи биха могли да бъдат релевирани при евентуално предявен регресен иск на застрахователя срещу него.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационна проверка, поради следното:
І. Касационната жалба в частта, с която се иска проверка на решението в частта за разноските, представлява по същество молба по чл.248 ГПК за неговото изменение, т.к. съдържа оплаквания, представляващи самостоятелни основания за преразглеждане на решението относно разноските, независимо от изхода на спора. По нея компетентен да се произнесе е въззивният съд, чието определение би подлежало на инстанционен контрол пред ВКС. По тази причина вторият формулиран от касатора правен въпрос не подлежи на преценка за съответствие с изискванията на чл.280 ал.1 ГПК в настоящото производство.
ІІ. По първия процесуалноправен въпрос съдът е изложил своите съображения, като е формирал воля, че привличането на конкретното трето лице – помагач е допустимо. По него обаче не са налице допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация. На първо място, касаторът не е обосновал поддържаното от него основание по начин, съответстващ на указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., т.4 вр. т.1, доколкото се е позовал единствено на липсата на задължителна практика по този въпрос, а това не е достатъчно, съобразно цитираното по-горе ТР, за да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На следващо място, в случая не е съобразено, че е налице трайно установена съдебна практика, още по реда на стария ГПК, в сила до 01.03.2008 г., според която неправилно конституираното в процеса трето лице – помагач, макар и посочено в диспозитива на решението, не е обвързано от мотивите на същото, като този въпрос следва да се разреши в евентуалния бъдещ процес между него и лицето, на което е привлечено да помага. Предвид тази практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, липсват основания решението да бъде допуснато до касация и с оглед сочената от касатора вероятна частична недопустимост.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 17.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 3946/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на молбата на Е. Д. О. по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: