О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
Гр. София, 25.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2078/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния представител на ЗК ЛЕВ ИНС АД, против определение № 226/24.01.2019 г. по ч.гр.д. № 6397/2018 год. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което, след отмяна на определение № 6384 от 07.12.2018 г. по т.д.№ 2430/2018 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-2 състав, е постановено да се запорира вземането на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД срещу Център за градска мобилност по договор за обществена поръчка № ДЗДП-33/30.10.2018 г. с предмет – „Предоставяне на услуги по застраховане” до исковата сума от 177 916.13 лв., като издаването на обезпечителната заповед е поставено в зависимост от внасяне в срок от страна на молителя ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЕАД на парична гаранция в размер на 10 000 лв.
В жалбата се излага, че определението е неправилно – процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Оспорват се изводите на съда за наличие на обезпечителна нужда, с оглед данните относно платежоспособността на ЗК ЛЕВ ИНС АД като поднадзорно на КФН лице, както и подходящността на наложената обезпечителна мярка, неоправдано накърняваща правната сфера на трето за правоотношението лице. В условия на евентуалност се оспорва като занижен и размерът на определената от въззивния съд парична гаранция.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Дали предвиденият в чл.210 КЗ гаранционен капитал обхваща обезпечаването на регресните претенции, предявени от друг застраховател във връзка с реализиран застрахователен риск по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2/ Възниква ли обезпечителна нужда по отношение вземането на ищеца, когато внесеният капитал на ответното дружество многократно надхвърля сумата, чието обезпечаване се иска. Навежда се и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, във връзка с което са формулирани следните въпроси: 3/ Досежно наличието на обезпечителна нужда и адекватност на посочените от молителя обезпечителни мерки; 4/ Относно навлизането посредством наложената обезпечителна мярка в отношенията между ответника и трето, неучастващо в процеса лице; 5/ По отношение постигането на справедлив баланс между обезпечителния интерес на ищеца и ограничението на правната сфера на ответното дружество; 6/ Във връзка с размера на определената от съда гаранция, която следва да бъде внесена от молителя с оглед допускане на обезпечението. И в двете хипотези е налице бланкетно позоваване на допълнителните основания за достъп до касация.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът по частната касационна жалба, чрез процесуален пълномощник, счита, че не са доказани предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното определение и да допусне поисканото обезпечение, съставът на въззивния съд е взел предвид, че исковата претенция на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД произтича от осъществена от него пълна отговорност, основание за която е настъпил застрахователен риск по задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, покрит по договорно правоотношение. При причинената при ПТП смърт са настъпили неимуществени вреди, с оглед на което исковете на съпругата и дъщерята на загиналия против молителя в обезпечителното производство са били уважени, а той е изпълнил в цялост решението. По делото е представена като доказателство присъда, постановена спрямо две физически лица, чието независимо съизвършителство е обусловило вредоносния резултат. Въззивният съд е посочил, че гражданският съд е обвързан от установителното действие на постановената присъда относно извършителството и противоправността на действията на двамата водачи, от които единият е бил застрахован при ищеца, а вторият – при ответника. Пълното понасяне на отговорността от първия и последвалото плащане предпоставят правото му на регресен иск, съразмерен със степента на съпричиняване на вредоносния резултат от виновните лица. Съдът е приел като основателни възраженията в частната жалба, че привилегията за потърпевши от покрити рискове гражданска отговорност и злополука да бъдат възмездени от гаранционния капитал не се разпростира върху юридически лица, имащи регресни претенции, поради което е счел искането за допускане на обезпечение за основателно. Доколкото не е установено по категоричен начин твърдението за липса на плащане, а и е възможно определянето на неравностойно съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е постановил внасянето на гаранция в размер на 10 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
По отношение на първия правен въпрос съдът констатира отсъствие на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация, а именно той да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не се обосновава, а и обективно липсва нужда от тълкуване на функциите на гаранционния капитал на застрахователно дружество, който служи за защита интересите на застрахованите лица. По втория въпрос не се удовлетворяват нито допълнителния /по изложените по-горе съображения/, нито общия критерий за селектиране на частната касационна жалба, доколкото въпросът касае изцяло правилността на обжалваното определение, а тя не може да бъде предмет на преценката по допускане на исканото обжалване, в този смисъл – указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Относно втората група въпроси следва да се посочи, че съгласно цитирания акт на нормативно тълкуване, касаторът следва да посочи или представи онази практика на ВКС, на която въззивният съдебен акт противоречи, каквото позоваване в случая изцяло липсва. Отделно от това, формулираните въпроси са едновременно непълни, неясни и неконкретни и не съответстват на изискванията на закона за правен въпрос, по който ВКС може да се произнесе.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 226/24.01.2019 г. по ч.гр.д. № 6397/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: