О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
Гр.София, 26.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 707/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Б. МЕНИДЖМЪНТ Г. ЕАД [населено място], чрез пълномощника му – адв. Ю. А., против определение № 4196 от 16.12.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав по ч.т.д.№ 5422/2016 г. С него е потвърдено разпореждане от 14.09.2016 г. по т.д.№ 749/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-22 състав, с което е върната въззивната жалба на частния жалбоподател с вх.№ 80595/13.06.2016 г. срещу решението по делото, поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на държавна такса.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението и се моли същото да бъде отменено, като неправилно. Сочат се конкретни нарушения на съда при прилагане на разпоредбата на чл.63 ГПК, свързани с отказа да се продължи срокът за отстраняване пороците на въззивната жалба. Искането за допускане до касация е основано на следните правни въпроси: 1. Следва ли съдът да даде възможност на страната да оспори редовността на връчване на съобщение от значение за началото на течение на процесуалните срокове и нарушават ли се в този случай основните принципи на гражданския процес – равенство на страните в процеса и състезателното начало; 2. Относно прилагането на нормата на чл.50 ал. от ГПК за начина на връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица и длъжен ли е връчителят да се увери в качеството на лицето, което получава съобщението /служител ли е на дружеството и на каква длъжност/ и съответно получаването от неизвестно лице води ли до опорочаване на връчването, съгласно изискванията на чл.50 ал.3 изр.3 от ГПК; 3. Редовно ли е призоваването по чл.50 ал.3 от ГПК в случай, че бъде установена неавтентичност на подписа на работника/служителя, получил съобщението, и води ли това до опорочаване на връчването. Твърди се, че по първите два въпроса въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, а разрешаването на третия е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима, но не са налице условията за допускане на разглеждането й по същество.
Установява се, че съдържанието на частната касационна жалба, респективно оплакванията в нея, са идентични с тези на въззивната частна жалба. Предвид това и съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК вр. чл.278 ал.4 ГПК, в обжалваното определение са изложени съображения само по приложението на чл.63 ГПК, във връзка с подадените две молби за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на депозираната от Б. МЕНИДЖМЪНТ Г. ЕАД въззивна жалба, първата от които е била уважена, а втората – не; и последвалото връщане на жалбата против първоинстанционното решение. Посочено е, че и в двете молби по чл.63 ГПК не са изложени конкретни обстоятелства за уважителните причини, поради които указанията на съда не могат да бъдат своевременно изпълнени от страната, нито са ангажирани доказателства в подкрепа на искането за продължаване на срока, включително пред въззивната инстанция. С оглед горното е преценен като законосъобразен и правилен отказът на първоинстанционния съд да уважи втората молба по чл.63 ГПК от 15.08.2016 г., обективиран в обжалваното разпореждане от 14.09.2016 г., както и постановеното с него връщане на въззивната жалба, на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК, поради невнасяне в продължения срок на дължимата държавна такса.
От мотивите на въззивния съд в обжалваното определение е видно, че формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси нямат обуславящо значение за изхода по конкретното дело. Те не са били поставени пред съда и съответно не са били разгледани от него при постановяване на определението, поради което не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, изяснен с указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС – ОСГТК, т.1.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4196 от 16.12.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав по ч.т.д.№ 5422/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: