О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
Гр. София, 07.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 652/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТРЕНД ФЕШЪН ТЕКСТИЛ ЕООД, гр. Кричим, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 30/23.01.2019 г. по в.т.д. № 696/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 581/07.11.2018 г. по т.д./н./№ 242/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на касатора е определена датата 31.12.2015 г.
В жалбата се съдържат доводи, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. По подробно развити съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което като начало на състоянието на неплатежоспособност да се определи датата 30.03.2018 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира правни въпроси, обусловили правните изводи на въззивния съд и разрешени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: 1/ Тълкуването на разпоредбата на чл.269 ГПК допуска ли въззивният съд да санира със свои собствени мотиви заключение на първоинстанционния съд, по което има пълно отсъствие на мотиви, без в решението си изрично да установи и посочи, че първоинстанционното решение, макар и правилно като резултат, е било необосновано; 2/ Ако горното дописване на мотиви или саниране на обоснованост на първоинстанционното решение чрез действия на въззивната инстанция е допустимо, не е ли налице дерогиране на принципа на непосредственост съгласно чл.255 ал.1 ГПК, който гласи, че решението се постановява от съдебния състав, участващ в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото; 3/ Допустимо ли е определяне на началната дата на неплатежоспособността на търговско дружество да стане единствено въз основа на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, без да се вземе предвид най-ранният момент на спиране на плащанията към кредиторите, както счита решаващият въззивен съд, или моментът на спиране на плащанията към кредиторите е задължителен елемент от състава на чл.608 ТЗ и следва да бъде взет предвид от съда при определяне на началната дата на неплатежоспособността. Твърди се също, че допуснатите от съда пороци при постановяване на обжалвания акт водят и до неговата очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира следното:
Касационната жалба е допустима – изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания от съда срок /по чл.283 ГПК, вместо по чл.633 ал.1 ТЗ/ и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да достигне до извода, че първоинстанционният съд правилно е определил началната дата на неплатежоспособността на ТРЕНД ФЕШЪН ТЕКСТИЛ ЕООД, въззивният съд е посочил, че неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, произтичащо от невъзможността на търговеца да изпълни изискуемо парично задължение на основанията по чл.608 ал.1 ТЗ. В конкретния случай, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза не могат да се установят обстоятелства, свързани със спиране на плащанията по изискуеми парични вземания, произтичащи от търговски сделки, към кои кредитори не са обслужвани задълженията, кога е настъпила забавата и на коя дата е извършено последното плащане, поради липсата на счетоводна информация от счетоводните архиви на дружеството, включително и липса на данни за движението на доставчици и кредитори. Установява се обаче, че изследваните коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност от 2015 г. нататък са много под единица и бележат спад през следващите три години, а в началото на 2018 г. коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви. Подобни са и промените на показателите за коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, които са под референтните стойности и сочат на лошо финансово състояние и задлъжнялост на дружеството през периода на изследване. Предвид така очертаната картина на влошаване на финансово-икономическото състояние на ТРЕНД ФЕШЪН ТЕКСТИЛ ЕООД, започнало още през 2015 г. и довело до неплатежоспособност на дружеството, би могъл се направи извод, че това състояние е настъпило в началото на изследвания период – 2015 г. Според заключението на вещото лице, в процентно съотношение активите на дружеството представляват едва 1/3 от всички пасиви още през 2015 г., като това съотношение в края на периода – 2018 г. се променя в посока увеличаване на пасивите спрямо активите със седем пъти. Освен това, още към 2015 г. всички коефициенти на ликвидност са под препоръчителните стойности, като и през следващия период те не само не бележат тенденция към подобрение, но и допълнително се влошават.
Съдът е съобразил, че съдържащите се във въззивната жалба доводи за извършвани плащания към кредиторите на вземания по търговски сделки не се подкрепят от събраните доказателства. Представеният с молбата за откриване на производството по несъстоятелност списък на кредиторите, изготвен самия длъжник, съдържа данни единствено за броя и наименованието на кредиторите, както и за основанието и размера на изискуемите към датата на изготвяне на списъка задължения към тези кредитори. Липсват, както е констатирало и вещото лице, счетоводни справки или първични счетоводни документи, вкл. установяващи броя, вида и размера на извършвани през изследвания период плащания към кредитори на дружеството по изискуеми парични вземания по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. При тези данни съдът е приел, че трайното влошаване на икономическото състояние на длъжника е било факт още през 2015 г., в резултат на което към края й дружеството се е намирало в обективна невъзможност да покрива изискуемите си задължения с притежаваните краткотрайни материални активи и закономерно е спряло плащанията към кредиторите си.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не следва да се допуска, тъй като не се установяват допълнителните селективни предпоставки за достъп до касация.
Въззивният съд не само може, но е и длъжен при отсъствие на мотиви в обжалваното решение да изложи свои собствени мотиви по незасегнатия от долната инстанция въпрос, включен в предмета на спора. Съдът не квалифицира изрично пороците на първоинстанционното решение, защото дейността му не е контролно-отменителна, а като на втора І-ва инстанция /в т.см. ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т.19/, която е ограничена в рамките на направените с жалбата оплаквания по правилността на обжалвания акт, съгласно нормата на чл.269 ГПК. Предвид изложеното, по поставените два процесуалноправни въпроси не е налице основание за достъп до касация, тъй като въззивното решение е изцяло съобразено със задължителната практика на ВКС.
По третия правен въпрос, касаещ определянето на началната дата на неплатежоспособността, също не се разкрива противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора /решение по т.д.№ 1152/2011 г. на Първо т.о., решение по т.д.№ 1453/2013 г. на Второ т.о. и др./. Когато длъжникът, който се явява и молител по чл.625 ТЗ, създава пречки за установяване на момента на спиране на плащанията, като не предоставя счетоводната си документация за изследвания период, единственият обективен критерий за определяне началото на констатираното от съда трайно състояние на неплатежоспособност са данните от първия ГФО – важими към края на съответната финансова година, за която е установено, че длъжникът не може с краткотрайните си активи да покрива краткосрочните си парични задължения.
Касационно обжалване не следва да се допуска и в хипотезата на чл. 280 ал.2 пр.3 ГПК. Основанията за неправилност на решението по чл.281 т.3 ГПК сами по себе си не обуславят извод за наличие на очевидна неправилност на същото, като основание за достъп до касация. За да е налице такова, е необходимо неправилността да е съществена до степен да може да бъде констатирана директно от съдържанието на обжалвания въззивен акт, без да е нужно да се преценяват доводите на страните и събраните по делото доказателства – например, ако съдът е приложил несъществуващ закон, ако законът е приложен превратно /в обратния му смисъл/, ако е извършено грубо нарушение на правилата на формалната логика и пр. – пороци, които в случая не се установяват.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 30 от 23.01.2019 г. по в.т.д. № 696/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: