6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 658/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК[ЕИК] и „Кауфланд България“ ЕООД, чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 2126 от 08.08.2018 г. по в.т.д. № 6510/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, в частта, с която след отмяна на решение № 1659 от 23.08.2017 г. по т.д. № 2173/2016 г. на Софийски градски съд, VI-21 състав по предявения от „ГД Инвестмънт“ ЕООД евентуален иск, дружествата касатори са осъдени да заплатят солидарно, на основание чл.12, вр.чл.99 ЗЗД на „ГД Инвестмънт“ ЕООД сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от „ИП Тектоника“ ЕООД вреди в резултат на недобросъвестно водене на преговори от страна на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, изразяващи се в направени разноски за заплащане на капаро при сключването на три предварителни договора от 31.03.2011 г., за три недвижими имота в [населено място] за целите на обект „Кауфланд“, ведно със законната лихва от 30.03.2016 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Изразено е несъгласие със становището на апелативния съд относно: определянето на на недобросъвестността като морална категория; липсата на основателна причина, основана на икономически мотиви в стопански план, за да се приеме, че е налице добросъвестно поведение и възприетите от съда обстоятелства, които следва да са оправдани и съществени, за да може търговецът да се освободи от отговорност за недобросъвестно водене на преговорите. Касационните жалбоподатели оспорват изводите на съда за наличие на трайни търговски отношения, т.к. дружеството цедент е извършвало инцидентно определени проекти за нуждите на Кауфланд, но характерът на престацията не може да се определя като стандартизиране на условията по договора, нито е налице периодичност на сходни правоотношения. Сочи се и наличие на вътрешно противоречие в мотивите в частта относно трайните търговски отношения и последиците от отправено предложение за сключване на търговска сделка. Не се споделят и съображенията на въззивния съд относно причинно-следствената връзка между направените от „ИП Тектоника“ ЕООД разходи и прекъсването на преговорите, т.к. проектът на договора между страните не предвижда сключването на предварителни договори от страна на последното дружество с трети лица. Като необосновано се преценява и съждението на съда, че Кауфланд е започнало преговорите без сериозно намерение да сключи договор. Оспорва се и изводът на САС относно причините, поради които една страна може да прекрати преговорите, като се твърди, че влошените икономически условия биха могли да бъдат основание за изменение и на вече сключен договор. Подробни съображения в тази насока са изложени в жалбата.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса: Какъв е характерът на отговорността по чл.12 ЗЗД, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касация – „ГД Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва основателността на искането за достъп до касация, както и основателността на самата жалба. Счита, че формулираният правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото, а дадената от въззивния съд квалификация на добросъвестността като морална категория няма характер на решаващ мотив за уважаване на иска по чл.12 ЗЗД. Оспорва се и твърдяната от касаторите очевидна неправилност на атакуваното решение и по съображения в писмен отговор се иска постановяване на отказ за допускане на касационно обжалване, евентуално – потвърждаване на атакуваното решение, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение, съставът на Апелативен съд – София, е приел за неоснователен предявеният главен иск за заплащане на сумата от 120 000 лв., на основание договор за поръчка и поради сбъдване на вътрешно-процесуалното условие, се е произнесъл по същество по евентуалната искова претенция – за заплащане на същата сума на основание чл.12 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД. Преценявайки писмените доказателства по спора, въззивният съдебен състав е приел от фактическа страна, че между първият ответник и ИП“Тектоника“ ЕООД са водени преговори за сключване на предварителен договор за поръчка относно придобиване право на собственост върху недвижими имоти в [населено място], проектиране и извършване на градоустройствени процедури по отношение на имотите, като е бил одобрен бюджет за осъществяване на проекта, както и Генерален план, съдържащ разчети за вътрешно ситуиране и оформление на бъдещ хипермаркет. Обсъждането на различни варианти на предварителен договор е продължило около година, като към края на м.май 2011 г. от страна на „ИП Тектоника“ ЕООД е обективирано съгласие по параметрите на предварителния договор и е изразено желание за сключването му. Съдът е възприел, че в случая не е налице несъгласие от страна на последното дружество по отделни клаузи на договора, нито са налице данни, сочещи, че преговорите са прекъснати поради поведение на изпълнителя. За безспорно е счетено сключването от страна на „ИП Тектоника“ ЕООД на три предварителни договора със собственици на имоти, върху които да бъде изграден бъдещият обект „Кауфланд“, съобразно одобрена от инвеститора локация, както и, че по тези договори е платен задатък в общ размер на 120 000 лв., за което е бил уведомен инвеститорът.
Съобразявайки показанията на свидетелката В., САС е извел извод, че действителната причина за преустановяване на преговорите е промяна в решението на инвеститора относно икономическата обоснованост на проекта, в резултат на извършени проучвания през м.март 2011 г., или два месеца преди финалния етап на преговорите. Поведението на ответника е окачествено като недобросъвестно, т.к. преговорите са прекъснати неоснователно и то след като у „ИП Тектоника“ ЕООД обективно е създадено впечатление, че е налице висока степен на вероятност за сключване на предварителен договор. Последната е мотивирана от съда със съществуващите трайни търговски отношения между страните, продължителността на преговорите, вложените усилия от двете страни, поведението на ответника и обективирано негово желание за финализиране на преговорите, обемът на извършените от изпълнителя действия по подготовка на терена. Именно поради тази вероятност, „ИП Тектоника“ ЕООД е предприело сключването на предварителни договори със собствениците на имоти, като направените разходи, изразяващи се в плащане на задатък, са по повод бъдещ договор с „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД. Съдът е преценил, че сключването на трите предварителни договора със собствениците на имоти, не съставлява условие за подписване на предварителен договор с инвеститора, но прекратяване на преговорите от страна на инвеститора е социално и морално неоправдано и в резултат на недобросъвестно поведение на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД. С оглед справедливостта, неоснователно отдръпналата се от преговорите страна следва да понесе извършените от насрещната страна разходи във връзка със сключване на бъдещия договор, като легитимиран да претендира разходите е цесионерът – „ГД Инвестмънт“ ЕООД.
В съобразителната част към решението е застъпено разбирането, че изискуемата от чл.12 ЗЗД добросъвестност е морална категория и се свързва с коректност и честност при водене на преговори, като са изследвани отделни проявления на недобросъвестността съобразно доктрината и съдебната практика. Прекъсването на преговори, основано на икономическа изгода в стопански план, е счетено за недостатъчно за обосноваване на добросъвестност, а е необходима основателна причина за отказ от преговори.
Настоящият състав на ВКС приема, че формулираният правен въпрос не удовлетворява основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Изразеното от въззивния съд становище /при възприемане на част от доктрината и на практика по приложение на преддоговорната отговорност/, че нормата на чл.12 ЗЗД урежда специално основание за ангажиране на извъндоговорна гражданска отговорност, която не е деликтна, нито договорна, не е обусловило изхода на делото. От разпоредбата на чл.12 ЗЗД следва, че за да се ангажира отговорност на съответна, участваща в преговори страна, последната следва да е извършила някакво действие, или да е бездействала по време на преговорите или при сключване на договора, което да противоречи на добросъвестността. С понятието добросъвестност, като основен принцип на договорното право, законодателят е очертал параметрите на поведение на договарящите страни, без да са законодателно очертани, или установени по тълкувателен път общи критерии, релевантни към преценката доколко конкретно поведение влиза в противоречие с изискването за честност и лоялност при водене на преговори и сключване на договор. Преценката за това, дали поведението на някоя от страните в преддоговорните отношения противоречи на основното изискване по чл.12 ЗЗД за добросъвестност, или това поведение е в рамките на свободата на договаряне, е винаги в зависимост от конкретни обстоятелства. В случая, въззивният съдебен състав, именно след преценка на специфични за делото обстоятелства, приети за установени въз основа на обсъдения доказателствен материал по спора, включително: на стадия, до който са достигнали преговорите, високата степен на увереност, създадена от инвеститора, че ще бъде сключен предварителен договор и причината за прекратяване на преговорите от страна на последния, е извел извод, че поведението на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД влиза в противоречие с изискването за добросъвестност. Именно поради това е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на преддоговорната отговорност на последния, солидарно с неограничено отговорния съдружник. Доколко е правилен – законосъобразен и обоснован този извод, ВКС не може да преценява в рамките на селективното производство, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
След като не е установено общото основание за достъп до касация, не се дължи произнасяне по поддържаната допълнителна предпоставка, подробно мотивирана с необходимостта от изясняване на фактическия състав на преддоговорната отговорност, което според касаторите е от значение за необходимите процесуални действия на съда във вр. с доклада по делото, а и за допустимите процесуални действия на страните по спора.
Поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице. То е мотивирано с доводи за неправилност на изведените от съда правни изводи по спорното материално право, които обаче не попадат в обхвата на критериите, при които един съдебен акт би могъл да бъде квалифициран като очевидно неправилен. Според практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, съдебният акт би бил очевидно неправилен при прилагане на несъществуващ /отменен или изменен закон/ или когато законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, довело до явна необоснованост. Тази квалифицирана форма на неправилност следва да е възможно да се констатира от съдържанието на самия акт, а не в резултат на същински касационен контрол.
Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
При този изход на делото, касаторите дължат на ответника по касация разноски в размер на 7 823.38 лв. /левова равностойност на 4 000 евро/, съобразно искането в отговора на жалбата и приложения към него договор за правна защита, имащ характер и на разписка.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2126 от 08.08.2018 г. по в.т.д. № 6510/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, и „Кауфланд България“ ЕООД да заплатят на „ГД Инвестмънт“ ЕООД разноски по делото в размер на 7 823.38 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: