О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
Гр. С., 06.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 29.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1839 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. ДОВЕРИЕ-М., [населено място], общ. В. Т., приподписана от процесуален пълномощник, срещу решение № 139 от 13.04.2017 г. по в.т.д. № 1006/2016 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 681/13.10.2016 г. по гр.д.№ 1118/2016 г. на ВТРС. С първоинстанционното решение са отменени като незаконосъобразни взетите на проведеното на 23.04.2016 г. на ОС на П. ДОВЕРИЕ-М. решения за: приемане и освобождаване на членове, освобождаване на председателя, членовете на УС и КС поради изтекъл мандат, избор на председател, управителен и контролен съвет, на основание чл.58 ЗК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, както е и необосновано. По подробно изложени съображения се моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроса, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1.”При отмяна на решение на ОС на кооперация, съдът длъжен ли е да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение на ОС?” и 2.”Допустимо ли е съдът да отмени решения на ОС по съображения, които не са посочени в исковата молба?”.
Без да е формулиран конкретен въпрос, в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и наличието на основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация, т.к. въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 443/25.10.2011 г. по гр.д.№ 166/2011 г., ВКС, ІV г.о., относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и установени факти по делото, както и противоречи на постановките в ТР № 4/05.04.2006 г. по т.д.№ 4/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС относно падащата върху ищеца тежест на доказване, че решението на общото събрание е прието в нарушение на закона и устава.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Х. Й. С. не е депозирал писмен отговор против касационната жалба.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав от ОС – Велико Търново е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция. С оглед оплакванията във въззивната жалба е изложил съображения относно липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения, както и е посочил, кои фактически констатации, относими към предмета на спора с правно основание чл.58 ЗК, споделя. Съдът е приел, че ищецът е активно процесуалноправно легитимиран да предяви конститутивния иск, в качеството си на член-кооператор. Във връзка с легитимацията на лицата да свикат общото събрание, съобразно разпоредбите на устава, въззивният съд е посочил, че членовете на кооперацията са 80, респективно – 1/3 от тях са 27, а под искането за свикване на ОС на кооперацията са се подписали 49 лица, но само 16 от тях са действителни член-кооператори, следователно правилата за свикване на ОС не са спазени. Съдът е споделил и крайните изводи на първата инстанция, че проведеното на 23.04.2016 г. извънредно общо събрание на кооперацията е свикано нередовно, като не са изпълнени условията на чл.16 ал.3 и ал.4 ЗК, в какъвто смисъл са основанията за отмяна на взетите на това ОС решения, инвокирани в исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На първо място следва да се отбележи, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК изобщо не са формулирани въпроси, които да са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС като основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. К. съд няма правомощия за извежда сам правния въпрос, от значение за разрешаването на спора, а може само да го уточнява /преформулира/. Липсата на поставен от касатора правен въпрос в изпълнение на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне исканото обжалване, в този смисъл са задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
На следващо място следва да се има предвид, че формулираният втори въпрос не е обусловил решаващата правна воля на съда /също съгласно указанията на горецитираното ТР № 1/2009 г., т.1/, поради което и не може да се квалифицира като такъв, имащ значение за изхода по конкретния спор. Въззивният съд не е излагал съображения за незаконосъобразност на атакуваните решения, извън посочените от ищеца в исковата молба. Формулираният първи въпрос също не отговаря на общото основание за достъп до касация, т.к. конкретните основания /респ. разпоредби от закона и устава/, послужили за отмяна на решенията, са посочени в първоинстанционното решение. Въззивният съд е препратил към него и така го е направил свое, като е коментирал изрично съответствието на установените по делото факти със съдържащите се в нормите на ЗК и устава фактически състави.
Не без значение е и обстоятелството, че по формулираните от касатора въпроси не е надлежно обосновано допълнителното селективно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изявлението, че въпросите не са подробно изяснени в задължителната практика на ВКС, се приравнява на бланкетно позоваване на посочената правна норма.
На последно място, не се установява вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, а и доводи в тази насока не са изложени в касационната жалба или изложението.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139/13.04.2017 г., постановено по в.т.д. № 1006/2016 г. на ОС – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: