2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 21.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13.04 , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2386/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община срещу решение № 406 от 27.02.2015 г. на САС по т.д. №17/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 6064/2013 г. на СГС, VІ-8 с-в и е постановено друго, с което е уважен искът на [фирма]- [населено място] срещу касатора за сумата от 544 049,40 лева-доплащане на цена за изминати километри за 2009 г. за обслужване на автобусна линия 84 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1078/24.10.2007 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и е уважил иска, предявен от [фирма]- [населено място] срещу касатора СО, съставът на въззивния съд се е основал на съдържанието на уговорките в договор № РД-56-1078/24.10.2007 г., сключен между страните по реда и при условията на Наредба №2 от 15.03.2002 г.за осъществяване на обществени превози на пътници, след проведена конкурсна процедура. Изхождайки от съдържанието на уговорката в чл.5 ал.3,т.1 от договора, съдът се е позовал на действието договорената в този текст възможност за автоматична промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишната инфлация. Ето защо, търсейки действителната воля на страните в договора, съдът по пътя на тълкуването му по правилата на чл.20 ЗЗД е достигнал до извода за наличие на основание за присъждане на претендираната от ищеца надбавка върху първоначално договорената цена за 2009 г. като дължима за осъществения през тази година превоз на пътници от страна на ищеца по линия №84 от общинската транспортна схема на Столична община. В мотивите на обжалвания акт са изложени съображения,че клаузата в чл. 43 от същия договор за задължителна писмена форма на всяко двустранно изменение на неговото първоначално съдържание не се отнася до уговорката в чл.5 ал.3 т.1 , доколкото в последната е предвидено условие с настъпването на което следва автоматична промяна в цената на километър маршрутен пробег.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правен въпрос е формулиран: налице ли е основание за присъждане на претендираната надбавка за 2008 и 2009 г. върху цената по договора, съгласно конкретната уговорка в чл.5 ал.3,т.1 от процесния договор. Така формулираният въпрос, обаче, не е се явява правен такъв/т.е. по тълкуването на нормативна разпоредба и прилагането на общозадължителна правна норма, съдържаща се в нея/, а е фактически, тъй като е в зависимост от конкретен факт-съдържанието на спорния договор. Въпросът за цената за 2008 г. не касае процесния спор, с предмет допълнително възнаграждение/цена на превоз/ за 2009 г.. Отделно от това не се и обосновава противоречието с казуалната съдебна практика, приложена от касатора: посоченото решение на САС по т.д. №3367/13 има за предмет цената за първата година на изпълнение-2008 г., в която е и сключен самият договор по реда на ЗОП, поради което и в него е прието, че за тази година не се прилага процесната клауза за индексиране на определената от страните първоначална цена. Второто посочено от касатора решение е това, което се обжалва с настоящата касационна жалба и следователно не е влязло в сила и не представлява казуална практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1,т.2 ГПК. Следователно не се доказва да е налице хипотезата по чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 27.02.2015 г. на САС по т.д. №17/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.