8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№593
София.26.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1577/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], комплекс Е., чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Д. К., срещу решение № 11 от 14.01.2015 г. по в.т.д. № 1037/2014 г. на Апелативен съд – П., с което след отмяна на решение № 42 от 11.04.2014 г. и допълнително решение № 52 от 13.05.2014г. по т.д. № 66/2010 г. на Окръжен съд – Пазарджик, е отказано да се утвърди план за оздравяване на търговското предприятие [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], предложен от акционера [фирма] и приет на събрание на кредиторите, проведено на 24.01.2014 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с изводите на съда за липса на изискуемото по ТЗ мнозинство, за да се счита, че планът е приет от събранието на кредиторите. Дружеството – касатор твърди, че въззивният съд неправилно е тълкувал понятието „гаранции” по смисъла на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ, както и, че неправилно е счетено, че липсва задължителен реквизит на предложения план по чл.700, ал.1, т.3 ТЗ и, че не е било спазено изискването на чл.705, ал.1, т.3 ТЗ – всички кредитори да са поставени при равни условия. Освен това се поддържат и доводи за отклоняване от страна на въззивния съд от обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на оздравителния план, като са развити и съображения, касаещи целесъобразността на плана.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, подробно мотивирани.
Ответниците по касация : [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Л. И., както и [фирма], [населено място], Италия, чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. К., оспорват искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в постъпили по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори, като заявяват доводи и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на посочения в решението едномесечен срок от вписването му в Търговския регистър.
За да отмени първоинстанционния съдебен акт/ основно и допълнително решение/ с който е: утвърден план за оздравяване на търговското предприятие на [фирма]; прекратено е производството по несъстоятелност; прекратени са правомощията на синдика и същият е задължен да предаде търговските книги и имуществото на длъжника, да депозира в банка заделените суми за неполучените или оспорени вземания; отменени са наложените обезпечителни мерки – обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; възстановени са правомощията на органите на управление на длъжника; възстановено е правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с имуществото си, включено в масата на несъстоятелността, като вместо това да постанови решение, с което е отказано утвърждаването на приетия от събранието на кредиторите оздравителен план на [фирма]/н/, въззивният съд е приел следното:
На първо място, отчитайки гласуването от кредиторите от всеки клас поотделно и фактът, че единственият кредитор от пети клас е гласувал против приемането на допуснатия оздравителен план, решаващият състав е извел извод за наличие на абсолютна пречка за утвърждаване на плана. Този извод е основан на цитираните в мотивите законови разпоредби – чл.703, ал.2, т.1 т.5 ТЗ, чл.703, ал.4 и чл.705, ал.1, т.2 ТЗ. Изразено становище, че за приет и подлежащ на утвърждаване оздравителен план се счита този, за който са гласували кредитори от всички класове и ако дадените положителни гласове формират изискуемото мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания и изискуемото мнозинство от размера на вземанията от класа. Според въззивният съд, приемането на плана от гласувалите кредитори с повече от половината от приетите вземания, независимо от класовете, което в случая е безспорно установено, не е достатъчно, за да се формира необходимото мнозинство.
На второ място, въззивният съдебен състав, при преценка на материалноправните предпоставки за утвърждаване на оздравителния план е извел правни изводи за несъответствие на приетия от събранието на кредиторите оздравителен план с изискванията по чл.705, ал.1, т.3 и чл.700, ал.1, т.3, т.4 ТЗ. Независимо от законовата възможност с плана да се предвиди продажба на цялото предприятие, или на обособена част от него, е застъпено становището, че в случая предвидената продажба на обособена част от търговското предприятие на длъжника – недвижим имот с част от сградите в него, машини и съоръжения, суровини, материали, незавършена и готова продукция, не съответства на целта на оздравяването, да помогне на длъжника да възстанови или да продължи дейността си. Преценявайки, че недвижимият имот и част от сградите са мястото, където се извършва дейността на търговеца – преработка на фелдшпат, с машините, които също се продават и при предвиденото правоприемство на страната на работодателя, не би имало възможност длъжникът да продължи дейността си и съответно да изпълнява сключения договор за ишлеме.
Решаващият състав, отчитайки предвидените в плана начин на плащане и срок, както и липсата на писмено съгласие от кредиторите [фирма] и [фирма], е приел, че част от кредиторите от четвърти клас ще получат плащане /до предвидената степен на удовлетворяване/ от момента на сключване на договорите за покупко-продажба на обособената част от предприятието, на основание сключени договори за цесия и прихващане, а друга част – в 120 – дневен срок от влизане в сила на решението за утвърждаване на плана и затова не е спазено изискването по чл.705, ал.1, т.3 ТЗ всички кредитори от класа да са поставени при равни условия.
По отношение на оценката на обособената част от търговското предприятие е изразено разбирането, че след като приложената към плана експертна оценка на предприятието и на обособената част от него /изготвена по инициатива на купувача/ не е приета от събрание на кредиторите и няма изготвена оценка във връзка с реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценката и избор на оценител по реда на чл.677, ал.1, т.8 ТЗ, не би могло да се приеме, че извършеното сравнение между степените на удовлетворяване на кредиторите при оздравяването, в сравнение с това, което би получил всеки клас кредитори при осребряването, е меродавно.
В атакуваното решение е прието, че липсва и друг задължителен реквизит на оздравителния план, а именно гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана. Предвиденото в плана назначаване на едноличен надзорен орган – синдика С. Ж., която да извършва вместо длъжника всякакви правни и фактически действия, вкл. разпореждане с вещни права съобразно предвижданията по плана и да представлява длъжника в срока на действие на плана, според въззивния съд противоречи на закона, тъй като на надзорния орган са вменени правомощия извън предвидените в чл.700а, ал.8 ТЗ и чл.709, ал.1 ТЗ. От друга страна, назначаването на едноличен надзорен орган не съставлява гаранция за изпълнение на плана, при изброяване от съда на примерни гаранции, обезпечаващи удовлетворяването на кредиторите – обезпечителни мерки или действия за събиране на вземания от длъжници на несъстоятелното дружество.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение приема, че не е налице основание за допускане касационно разглеждане на въззивното решение.
В т.І. от изложението – относно изискуемото по закон мнозинство, за да се счита, че планът за оздравяване е приет от събранието на кредиторите, касаторът е формулирал следните правни въпроси: „ 1. За да бъде утвърден план за оздравяване достатъчно ли е повече от половината от легитимираните да гласуват кредитори да са били „за” оздравителния план или той следва да се счита за приет, само ако кумулативно с това мнозинство е постигнато и обикновено мнозинство „за” плана във всеки отделен клас кредитори; 2. Подлежи ли на утвърждаване план за оздравяване, ако е приет с общо мнозинство повече от половината от легитимираните да гласуват кредитори, но в някой или във всички класове поотделно не е формирано мнозинство „за” плана. Предвижда ли в този смисъл Търговският закон изключително право на вето в полза на всеки от класовете кредитори спрямо положително изразената воля от общото събрание и 3. П. на кредиторите по ред на удовлетворяване съгласно чл.722, ал.1 ТЗ, респ. по класове за гласуване съгласно чл.703, ал.2 ТЗ, от одобрения от съда списък на приетите вземания ли произтича, респ. възможно ли е в хода на производството по несъстоятелност определеният от съда ред, респ. класове, да бъде променян и с какви процесуални средства, ако това въобще е възможно”.
Поддържа се допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на влезли в сила решения по т.д. № 382/2008 г. на Окръжен съд – Варна и по т.д. № 30/2010 г. на Окръжен съд – София, в които по аргумент от обратното на предвиденото в чл.703, ал.6 ТЗ е възприето принципното разбиране, че след като за оздравителния план са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания, независимо от класовете в които се разпределят, без значение е обстоятелството, че кредитори, попадащи в отделен клас са гласували против приемането на плана. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, обосновали извод за незаконосъобразност на процедурата по приемане на плана, посочената казуална практика доказва твърдяното от касатора противоречиво разрешаване от съдилищата на първия правен въпрос/ І.1./. По този въпрос липсва задължителна практика на ВКС, а позоваването от страна на въззивния съд на решение № 158 от 30.11.2012 г. по т.д. № 42/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. е непрецизно, тъй като в него не е даден изричен отговор на въпроса кога се счита за приет плана, с оглед необходимото мнозинство. От друга страна, мотивите към цитираното решение, относими към условията по чл.703, ал.4 ТЗ, са извън поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос, възприет като релевантен за изхода на конкретното дело, а именно: „ Към кой момент следва да се преценява качеството на кредитор по чл.703, ал.1 ТЗ на лицата, които участват с глас в събранието на кредиторите по чл.703 ТЗ и отразява ли се върху гласуването и приемането на плана в съответния клас изгубването на това качество в периода след провеждане на събранието до постановяване на решението за утвърждаване на оздравителен план”.
С оглед горното, не следва да се преценява алтернативно поддържаното допълнително основание по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК, още повече, че липсата на задължителна съдебна практика сама по себе си не обуславя наличието на това основание /т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
В т. ІІ от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че при произнасяне по въпроса за тълкуване на понятието „гаранции във връзка с изпълнението на плана” по смисъла на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ въззивният съд е допуснал отклонение от задължителна практика на ВКС: решение № 83 от 27.11.2013 г. по т.д. № 940/2012 г. и решение № 177 от 20.01.2014 г. по т.д. № 1389/2013 г. , І т.о. Според касатора, решаващият състав на АС-Пловдив не е съобразил по-разширителното тълкуване на понятието „гаранции”, дадено в посочените съдебни актове на ВКС, ТК, според което, гаранциите по смисъла на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ са тези предвидени с оздравителния план действия и сделки, пряко или непряко обезпечаващи удовлетворяването на кредиторите, но не се изчерпват само с обезпечителни мерки в тесния смисъл на думата, т.е. могат и да са гаранции по отношение предвидените в оздравителния план конкретни стъпки за кумулиране на средства. В първото цитирано решение изрично е отразено, че годността на гаранция, по см. на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ се преценява във всеки конкретен случай, с оглед съдържанието на конкретния оздравителен план в цялост.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция за липсата на задължителен реквизит на оздравителния план – гаранции по см. на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ/ неточно цитирана като т.5, но само на стр.12, първи абзац/, този въпрос е важен за делото. Като недоказана обаче следва да се прецени поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Не би могло да се възприеме твърдението на касатора за допуснато от решаващия съд стеснително тълкуване на понятието „гаранции” по см. на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ, тъй като в съобразителната част към решението е направено само примерно изброяване на обичайните обезпечителни мерки /реални и лични/, обезпечаващи изпълнението на плана – залог, ипотека, поръчителство. Изрично обаче съдът е отразил, че гаранциите, които се дават на кредиторите за изпълнение на плана представляват действия или сделки, които обезпечават удовлетворяването на кредиторите. В резултат на конкретната преценка на съдържанието на оздравителния план е изведен изводът, че предвиденият надзорен орган, с правомощия извън определените му в закона, не съставлява гаранция по см. на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ. Правилността на тази преценка е извън обхвата на правомощията на ВКС при селектирането на касационните жалби.
В т.ІІ. от изложението се поддържа, че е необходимо по-конкретно тълкувателно изясняване на изрично формулиран въпрос, който има съществено значение за точното прилагане на закона, а именно „ Допустимо ли е в оздравителен план под формата на гаранция по смисъла на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ да се предвиди особен орган, назован „надзорен”, или без оглед на неговото наименование, който да бъде овластен да замества липсващата воля на органите на длъжника да изпълняват приетия и утвърден от съда план, като правомощията на този особен орган да се простират само в рамките на онези действия, които се изисква да бъдат извършени с цел изпълнение на плана”. Така формулирания въпрос е изцяло относим към правилността на въззивното решение, тъй като отговорът му е пряко свързан с извършената от въззивния съд конкретна преценка за съответствието на оздравителния план на императивно изискване на закона и доколко гаранциите, предвидени в плана попадат в обхвата на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ. Независимо от това, следва да се отрази, че касаторът се позовава само на част от основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/ т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
В останалата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ т.ІІІ и т.ІV са поставени въпроси относно: необходимостта към предложен план за оздравяване да бъде приложена оценка, приета по реда на чл.677, ал.1, т.8 ТЗ и допустим ли е съдебен контрол за целесъобразност на плана, като се поддържат допълнителните предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В т.V. от изложението касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос относно приложението на чл.705, ал.1, т.3 ТЗ – всички кредитори от класа да са поставени при равни условия, а мотивите в тази част са изцяло относими към обосноваността на атакувания въззивен съдебен акт.
Независимо от важността на въпросите по т.І,1., т.ІІІ и т.ІV от изложението и доказаността на допълнителната предпоставка по въпроса касаещ първото условие за утвърждаване на плана – чл.705, ал.1, т.1 ТЗ, те не са определящи за изхода на делото. Тези въпроси са относими само към част от изложените от въззивния съд аргументи, въз основа на които е изведен извод за липса на част от материалноправните предпоставки за утвърждаване на оздравителния план и за липса на процесуалноправните предпоставки за приемането му. Приетото от решаващия съд, че оздравителният план не отговаря на изискването по чл.700, ал.1, т.4 ТЗ, а именно за предвиждане на гаранции, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнение на плана, съставлява самостоятелно основание и е достатъчно за постановяване на отказ да се утвърди плана. С оглед възприетата по-горе недоказаност на основанията за достъп до касация по въпроса, свързан с приложението на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ, останалите правни въпроси не биха могли да се преценяват като единствено обуславящи за изхода на делото.
При този изход на делото, на ответника по касация [фирма], [населено място], Република Италия, се дължат разноски в размер на 4 000 лева, съгласно представен към писмения отговор договор за правна защита и съдействие, списък по чл.80 ГПК, с приложени към него фактура и фискален бон.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11 от 14.01.2015 г. по в.т.д. № 1037/2014 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], Република Италия, сумата 4 000/четири хиляди/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: