4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
София, 25.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1031/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Мюрхед Е. и К. Е., граждани на Великобритания, чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 818 от 08.03.2016 г. по ч.гр.д. № 4278/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено определение № 3797 от 19.08.2015 г. на Окръжен съд – Благоевград за прекратяване на производството по т.д. № 294/2014 г., като недопустимо.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Частният касатор счита, че въззивният съд не е отчел, че предмет на спора е валидността на ипотека, а не съществуване на обезпеченото с нея и прието в производството по несъстоятелност срещу [фирма] парично вземане на банката – кредитор.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли трето лице – собственик на имот, ипотекиран като обезпечение на признато вземане на кредитор в производство по несъстоятелност, но което не е кредитор на несъстоятелния длъжник, да се приеме, че е страна в производството по несъстоятелност; 2. Има ли право това трето лице да оспорва приемането на обезпеченото с ипотека вземане по реда на чл.690 от ТЗ и да предявява иск по реда на чл.694, ал.1 от ТЗ и 3. Може ли да се счита предявяването на възражение по чл.690 от ТЗ или предявяването на иск по чл.694, ал.1 от ТЗ като необходими предпоставки за допустимостта на установителен иск за обявяване нищожността на договор за ипотека върху имоти, служещи за обезпечение на вземане на кредитор в производство по несъстоятелност. Към жалбата е приложена практика на ВКС, попадаща в обхвата по т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС., както и казуална практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съдебен състав, при безспорно установените обстоятелства : за обявяване неплтежоспособността на [фирма] по т.д. № 525/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград; за неприемане на вземания на ищците от синдика, съставляващи заплатени от тях суми за закупуване на имотите по н.а. № 65/2013 г. и за приемане вземания на ответника – „Фактор банка” , въз основа на сключен с [фирма] договор за цесия, обезпечени чрез ипотека, в т.ч. и върху закупените от ищците имоти ; за наличието на одобрен от съда списък на приети вземания, с публикувано в ТР определение на съда по несъстоятелността на 14.05.2014 г. и за липсата на предявен по реда на чл.694, ал.1 ТЗ установителен иск за установяване несъществуващо вземане на кредитор с обезпечено вземане, е възприел изцяло изводите на първата инстанция за недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожност на ипотека, обективирана в нот.акт № 188, том І, рег. № 1775, дело № 178/2007 г. Изразено е разбирането, че с оглед откритото по отношение на дружеството – продавач на недвижимите имоти – [фирма] производство по несъстоятелност, твърдяното от ищците право на собственост върху имотите, предмет на договорна ипотека, може да бъде защитено само по реда на чл.694 ТЗ – за оспорване само на обезпечението на вземането, прието в производството по несъстоятелност. Според въззивния съд, образуването на други производства, насочени към отричане качеството на кредитор на „Фактор банка” д.д. спрямо [фирма]/н/ е недопустимо, а от друга страна, евентуално позитивно решение по предявения иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека, не би имало за правна последица отричането на обезпечението на приетото вземане на „Фактор банка” д.д. спрямо несъстоятелния длъжник.
С оглед решаващите изводи на въззивния съдебен състав, не би могло да се приеме, че поставените въпроси, относими към правото на иск по чл.694, ал.1 ТЗ и процесуалните предпоставки за упражняване на това право, са единствено обуславящи за изхода на делото. Видно от съобразителната част към атакуваното определение е, че въззивният съд е възприел изцяло изводите на съдията – докладчик от Окръжен съд – Благоевград за недопустимост на предявения установителен иск и поради липса на правен интерес за ищците от воденето на такъв иск. Това е видно от изричните мотиви, че евентуално позитивно решение не би имало за правна последица отричането на обезпечението на кредитора с прието вземане – „Фактор банка” д.д., по см. на чл.693 ТЗ. Частните касатори не са поставили релевантен правен въпрос по отношение на тази част от решаващите изводи на АС – София, в която е извършена преценка относно правния интерес от воденето на делото. Очевидно е, че въззивният съд е съобразил обстоятелствената част на исковата молба, от която е видно, че ищците отричат ипотечните права на тази банка – кредитор на дружеството – продавач, което е обявено в несъстоятелност преди завеждане на настоящото дело, както и установеността на вземането на кредитора – ответник по иска, с включване на вземането, обезпечено с ипотека и върху имотите на частните касатори, в одобрените списъци по чл.693 ТЗ.
Предвид горното и съобразявайки задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е неоснователно. Поради недоказаност на основния селективен критерий, не следва да се преценява приложената от частните касатори съдебна практика.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 818 от 08.03.2016 г. по ч.гр.д. № 4278/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: