О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
Гр. София, 12.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 10.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Ч.т.д. № 856/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. Х. 3 Е., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 381/17.12.2018 год. по в. ч. т. д. № 310/2018 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 855 от 28.09.2018 год. по т. д. 472/2017 год. по описа на Бургаския окръжен съд за спиране на производството по делото, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, до приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по т. д. № 30/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се приетата от въззивния съд връзка на преюдициалност между двете дела, като се твърди, че тя е обратна: настоящото исково производство има значение за правилното разрешаване на спора по т. д. № 30/2018 год. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат отменени и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на доводи за очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, както и за наличие на хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК да бъде друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, без същото да е заявено чрез предявяване на отделен осъдителен иск при условията на евентуалност; 2. Може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането /по иск по чл. 422 ГПК/, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство; 3. Могат ли да послужат за определяне на предмета на спора в производството по чл. 422 ГПК договори, които не са послужили като основание за издаването на заповедта за изпълнение, макар и да имат отношение към спора между страните; 4. Наличието на самостоятелен, висящ паралелно правен спор, по който въпросът за нищожността на ипотечния акт би бил разрешен със сила на пресъдено нещо, явява ли се преюдициален спрямо спора, предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК, имащ за предмет вземания, произтичащи от същия ипотечен акт, или последният е преюдициален спрямо иска за обявяване нищожността на ипотечния акт; 5. П. на нищожността на ипотечния акт има ли пряко значение за правилното разрешаване на производството по установителния иск по чл. 422 вр. чл. 417 т. 6 ГПК; 6. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК спорът по предявен установителен иск от заявителя срещу длъжника за установяване на вземане, произтичащо от ипотечен акт, послужил като документ по чл. 417 т. 6 ГПК за издаването на заповедта за изпълнение по отношение на иска на ипотекарния длъжник за установяване нищожност на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека; 7. Длъжен ли е съдът служебно да провери всички правно релевантни факти, като прецени доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.
Ответниците по частната касационна жалба – К. Г. Л. и СОР О., чрез процесуалните си пълномощници, с писмени отговори в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение, евентуално считат частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, прецени следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275 ал. 1 ГПК.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, постановено на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:
Преюдициална връзка е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело. В производството по т. д.№ 30/2018 г. ще бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, обезпечено с атакуваната като нищожна по т.д. № 472/2017 г. договорна ипотека, която има акцесорен характер и би предоставила право на предпочтително удовлетворение на кредитора, само доколкото неговото вземане съществува. За неоснователни са счетени доводите на частния жалбоподател, че ипотечният акт обосновава основанието и размера на вземанията, предмет на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 173 ал. 1 ЗЗД кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори с предпочитание от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Не се поставя обаче изискването вземането на кредитора да произтича от нотариалния акт за ипотека. Същото следва да е парично и да е обезпечено с ипотека, но основанието за вземането може да стои извън ипотечния акт и да произтича от друго правоотношение, както е в конкретния случай.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на определението не следва да се допуска, по следните съображения:
Първата група въпроси, формулирани от частния жалбоподател, са свързани с предмета на спора по т. д. № 30/2018 г. и дали е допустимо в него да се въвеждат обстоятелства за основанието на спорното вземане извън тези, посочени в заповедното производство. Така поставените въпроси не са обусловили правната воля на съда в обжалваното определение и съответно нямат значение за постановения от него краен резултат. Въззивният съд само е направил констатации относно предмета по другото, счетено за преюдициално дело, а „допустимостта” на въведените по него основания на исковата претенция може да преценява единствено съдът, пред който делото е висящо. Поради това, първите три правни въпроса, касаещи проблеми от исковото производство по чл. 422 ГПК, не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касация, изяснен посредством указанията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Следващата група въпроси са относими изцяло към правилността на обжалвания съдебен акт, която, съобразно горецитираното тълкувателно решение, не може да се преценява в етапа по селекция на касационните жалби. Освен това те съдържат в себе си условието, че вземането на кредитора произтича именно от ипотечния акт. Въззивният съд обаче не е приел, че вземането, предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК, е основано на договора за учредяване на ипотека, поради което така поставените въпроси също не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По последния въпрос се твърди противоречие с ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, каквото не се установява от данните по делото. От тях е видно, че въззивният съд е изградил констатациите си на база исковата молба по т. д. № 30/2018 г., приложена към частната жалба. Както се посочи по-горе, извън правомощията му е да се произнася по допустимостта на въведеното с нея основание на вземането, чието съществуване е предмет на другото исково производство.
Не са налице и основанията на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол, поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Макар позоваването на горната норма да съответства на установилата се трайна практика по нейното приложение, следва да се посочи, че доводите отново са изцяло свързани с производството по чл. 422 ГПК и неговия предмет, поради което за тях важи казаното по-горе.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 381/17.12.2018 год. по в. ч. т. д. № 310/2018 год. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: