О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
Гр. С., 12.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 07.06.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1239/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Р. Я. от [населено място] дол, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 93/15.02.2018 г., постановено по ч. т. д. № 37/2018 г. на АС – Варна, с което е потвърдено определение № 3695/17.11.2017 г. по т. д. № 503/2017 г. по описа на ОС – Варна за прекратяване на производството по делото с правно основание чл.517 ал.3 ГПК, като недопустимо.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на въззивния съд, че предявеният иск е лишен от правен интерес, доколкото при конститутивните искове такъв винаги е налице. Допълнително се сочи, че понастоящем вземането, предмет на изпълнителното дело, е предявено, но все още не е прието в производството по несъстоятелност на длъжника – В. ПРО АД. Въз основа на това и по аргумент от чл.638 ал.4 ТЗ индивидуалното изпълнително производство, чието наличие представлява процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.517 ал.3 ГПК, не е прекратено и е висящо, следователно провеждането на иска за прекратяване на ответното дружество е допустимо. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на ОС – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния правен въпрос: Има ли правен интерес кредиторът – взискател, образувал принудително изпълнително производство, да предяви конститутивен иск по чл.517 ал.3 ГПК срещу търговското дружество, имащо качеството на трето задължено лице по смисъла на чл.507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, в хипотезата на открито производство по несъстоятелност на длъжника. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т. к. по него не е формирана практика на ВКС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът по частната касационна жалба – КОНСОРЦИУМ В. ПРО Е. О. [населено място], не е представил писмен отговор против нея.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, от фактическа страна съставът на въззивния съд е взел предвид, че производството е образувано по искова молба /подадена на 02.05.2017 год. от частния жалбоподател/ против КОНСОРЦИУМ В. ПРО Е. О. за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.517 ал.3 ГПК, поради неудовлетворено вземане към съдружника В. ПРО АД – длъжник по и. д. № 1250/2015 г. на ДСИ – В., по което ищецът е взискател. С решение № 76 от 27.01.2017 г. по т.д.№ 1502/15 г. по описа на В. на основание чл.632 ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на В. ПРО АД, дружеството е обявено в несъстоятелност, дейността му е прекратена и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото му, вкл. и дяловете му в КОНСОРЦИУМ В. ПРО Е. О.. Решението е влязло в законна сила на 08.11.2017 г.
От правна страна съдът е посочил, че правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните такива и касае всички видове искове, независимо от това, че при конститутивните искове интересът се предполага. В случая с иска по чл.517 ал.3 ГПК се цели кредиторът да насочи принудително изпълнение върху ликвидационния дял на длъжника. По силата на чл.638 ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спира изпълнителното производство срещу имуществото, което е част от масата на несъстоятелността. От този момент насетне кредиторите не разполагат с допустима възможност за индивидуални изпълнителни действия, а имуществото подлежи на осребряване единствено в рамките на производството по несъстоятелност. По отношение на притежаваните от длъжника дяловете в други дружества, това става по реда на чл.718 ал.2 ТЗ. Горното е мотивирало краен извод за недопустимост на конкретното исково производство, като лишено от правен интерес.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, по следните съображения:
Поставеният правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, поради което отговаря на общите изисквания на чл.280 ал.1 ГПК. Но частният жалбоподател не е обосновал /в съответствие с указанията на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация. Константна е практиката на ВКС, че бланкетното позоваване на текста на закона или посочването, че по формулирания правен въпрос липсва дадено от ВКС разрешение, не е достатъчно, за да обуслови извод за необходимост от тълкуване на приложимите правни норми. Освен това, по сходен въпрос, а именно – представлява ли искът по чл.517 ал.3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника – съдружник в О., отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на този иск, е налице съдебна практика по реда на чл.290 ГПК – решение № 147/07.11.2013 г. по т.д.№ 1041/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО, което сам жалбоподателят цитира. В случая вземането, за което е било образувано изпълнителното дело, е предявено и включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на В. ПРО АД /н/, като предстои одобряването на списъка от съда, поради което вече даденото от ВКС разрешение следва да се счита за приложимо и по отношение на настоящия казус.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 93 от 15.02.18 г., постановено по ч. т. д. № 37/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: