О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
Гр.София, 07.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2535/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена съвместно от Й. А. М. с ЕГН [ЕГН] и Е. Н. М. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. И. Г., против определение № 3152/21.05.15 г. по ч.гр.д.№ 418/15 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 345/08.12.2014 г. по т.д.№ 20/14 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на държавна такса по въззивна жалба вх.№ 2427/20.11.2014 г. срещу решението по същото дело, в размер на 28 156 лв.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на закона. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата по чл.83 ал.2 ГПК да бъде уважена.
В отделно изложение жалбоподателите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК, тъй като спорният по делото материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, е разрешен в противоречие с т.12 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с влязлото в сила определение по ч.гр.д.№ 3934/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, ІV-ти състав /по сходен казус между същите насрещни страни/.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите във връзка с предмета на спора, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирани лица, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което не е загубило правно значение и при действието на ГПК /2007 г./.
За да потвърди определението на Софийския окръжен съд за отказ от освобождаване на ответниците – физически лица от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение, с което по реда на чл.422 ал.1 ГПК е прието за установено, че те, заедно с Е. –Е Е., дължат солидарно на С. ЕАД по договор за овърдрафт от 2008 г., 2 бр. анекси и договор за встъпване в дълг от 2010 г. главница в размер на 1 127 428.44 лв., ведно със съответната договорна и наказателна лихва, съставът на Софийския апелативен съд е изложил самостоятелни, но неотносими към хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК мотиви. Те се състоят в констатацията, че Е. – Е О., чиито собственици на капитала и управители до 2012 г. са били частните жалбоподатели, е получило голям по размер банков кредит, сумата по който няма данни да е отишла в полза на дружеството или да е вложена в инвестиционен проект.
Независимо от горното, определението не се явява нищожно или недопустимо на това основание, а би могло да бъде само евентуално неправилно /вж. относно последиците от липсата на мотиви решение № 134/30.12.2013 г., постановено по т.д.№ 34/2013 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Ето защо, с оглед селектирането на касационната жалба, при липса на вероятност за невалидност или недопустимост на въззивния акт, е нужно касационният съд да е сезиран с изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в което се изразява общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. При липсата на правен въпрос, касационната инстанция няма правомощие да го извежда от оплакванията в жалбата и приложенията й. В този смисъл са задължителните указания в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В случая в изложението, с което следва да се обосноват основанията за допускането на касационно обжалване, не са формулирани никакви правни въпроси, а се оспорва правилността на обжалваното определение, „като цяло” противоречащо на задължителна и казуална практика във връзка с чл.83 ал.2 ГПК. Следователно, не са покрити общите изисквания на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол и такъв не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3152/21.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 418/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: