О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
Гр. София, 11.04.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1271/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. Б. АД [населено място], чрез пълномощника адв. Надежда С., срещу решение № 10/06.02.2015 г. по в.т.д. № 310/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1502/17.10.2014 г. по т.д.№ 2215/14 г. по описа на Русенския районен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на В. И. П. от [населено място] сумата 6 137.63 евро /12 004.16 лв./, платена без основание, заедно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2014 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 2 185.44 лв.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно – постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Допускане на касационно разглеждане на обжалваното решение се иска при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. След като в сключения между страните договор за ипотечен кредит изрично е предвидено, че базисният лихвен процент се определя въз основа на конкретно променлив индекс – EURIBOR при определяне на размера на възнаградителната лихва, следва ли да се приеме, че е договорен твърд лихвен процент за целия срок от договора, независимо, че страните, с обвързването на базовия лихвен процент с шестмесечния EURIBOR, са се съгласили, че ще отчитат промените в пазарните условия по време на действие на договора за ипотечен кредит?; както и 2. Дали при изрично посочен критерий за едностранна промяна на базовия лихвен процент в сключения между страните договор за ипотечен кредит и наличието на приета съдебно-счетоводна експертиза, даваща подробно обяснения на критерия „пазарни условия” и доказваща промяната в критериите и основанията, довели до промяна на пазарните условия, следва да се приеме, че тази клауза е неравноправна и изключва приложението на чл.144 ал.2 З.?
Ответникът по касационната жалба В. И. П., чрез процесуалния си представител адв. И. Г., изразява становище, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, т.к. така поставени, въпросите нямат характера на правни, както и не са точно и вярно формулирани, а изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК не отговаря на изискванията на закона.
Като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени лихви при погасяване на задължение по договор за ипотечен кредит, сключен на 07.12.2006 г., е уважен, съставът на въззивният съд на първо място е приел, че правната уредба на З. е приложима, т.к. ищецът – кредитополучател е потребител по смисъла на § 13 т.1 ДР З.. На следващо място е приел, че оспорените клаузи, намиращи се в ОУ към договора, не са индивидуално договорени по смисъла на чл.142 ал.2 З.. Счел е, че е налице неравноправност по чл.143 З. /следователно и нищожност по чл.146 ал.1 З./ на клауза от общите условия /т.11.1.1.1/, според която за договора, сключен между страните „…общият лихвен процент /О./ за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в уговорения размер по т.4.1а и не се променя, освен ако пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта”. Поради липса на определеност на понятието „пазарни условия”, респ. на критерии или основания, които могат да доведат до увеличаване на О. с два пункта, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.143 т.10 З., т.к. реално банката може едностранно да променя условията по него въз основа на непредвидено между страните основание. Съдът е счел, че в случая не е налице изключението на чл.144 ал.2 З., т.к. банката не е поемала задължението да уведоми другата страна в 7 дневен срок, за да може тя да реализира правото си да прекрати договора. Не са налице и условията на чл.144 ал.3 т.1 З., на които банката се позовава, доколкото се установява, че тя едностранно /с решения на УС/ е включила в цената на кредита нов, трети компонент – премия, която увеличава размера на О., както и е увеличила без договаряне твърдата надбавка върху базата от 6-месечния ЕУРИБОР. В резултат е определен и заплатен от ищеца, без неговото съгласие и на непредвидено в договора основание, увеличен О., като разликата над договорения размер подлежи на връщане, съобразно установеното от вещото лице.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато, поради следните мотиви:
Формулираните от касатора въпроси не отговарят на условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, чието приложение е изяснено с приемането на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Видно е, че те касаят изцяло обосноваността, респ. правилността на обжалваното решение, доколкото са обусловени единствено от доказателствата по делото и тяхната интерпретация; вместо да се отнасят до приложението и тълкуването на общоважими, абстрактни правни норми, приложими в неограничен брой хипотези, което именно е необходимо за селектиране на касационната жалба за разглеждане по същество. Съобразно т.1 от цитираното тълкувателно решение, правният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да послужил за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това следва да се приеме, че така поставени, въпросите са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, които са различни от основанията за неправилност на решението по чл.281 т.3 ГПК и не попадат в предметния обхват на производството по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство – уговорено и надлежно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА решение № 10/06.02.2015 г. по в.т.д. № 310/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд до касационно обжалване.
ОСЪЖДА У. Б. АД с ЕИК 83199536 да заплати на В. И. П. с ЕГН [ЕГН] съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 950 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: