О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
Гр. София,10.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 07.02.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2262/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. И. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 9242/21.12.2016 г. по гр.д.№ 18723/2014 г. на СГС, ГО, ІІ-В с-в в частта, с която е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение по гр.д.№ 15410/2013 г. на СРС, І ГО, 26 с-в за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл.92 ЗЗД против БИЛСТРОЙ Е. [населено място] за заплащане на сумата 25 000 лв. -неустойка за забава по чл.28 от Договор от 30.01.2004 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, предмет на нот.а.№ 22, т.І, р.№ 354, д.№ 17/2004 г. на нотариус В. Г., за времето от 11.04.2006 г. до 11.04.2008 г., претендирана частично от 55 000 лв.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Оспорва се решаващият извод на съда, че исковата претенция по чл.92 ЗЗД е погасена по давност. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният частичен иск да бъде изцяло уважен, със законната лихва от предявяване на исковата молба и сторените разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се моли решението да бъде допуснато до касационна проверка на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, по въпроса: „Какъв е срокът на погасителната давност при предявяване на иск за мораторна неустойка за забава при последващо забавата изпълнение на договора по чл.92 ЗЗД – петгодишен или тригодишен?”
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касация.
За да потвърди решението на първата инстанция в посочената по-горе част, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че между страните липсва спор относно допуснатата от ответника забава – строежът е следвало да бъде приключен в двугодишен срок от 19.02.2004 г., а сградата е била въведена в експлоатация на 11.04.2008 г.; както и относно съдържанието на клаузата на чл.28 от договора /предвиждаща неустойка за забава в размер на 0.02 % на ден върху пазарната стойност на съответния обект, но не повече от 10 %/. Възраженията на ответника относно удължаване на сроковете и приносът на ищеца за забавата са счетени за неоснователни, но за основателно е прието възражението за погасяване на вземането относно процесната неустойка по давност. Съдът е посочил, че от последния момент, за който се дължи неустойката – 11.04.2008 г., до предявяването на иска – 09.04.2013 г., са изминали почти 5 години, без да се твърди спиране и прекъсване на давността. Приел е, че в конкретния случай на неизпълнение е приложим давностният срок по чл.111 б.„б” ЗЗД, който е тригодишен и е изтекъл преди завеждане на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението на СГС не следва да бъде допуснато, т.к. по формулирания от касатора правен въпрос не се установяват факултативните основания за достъп до касация. Приложеното решение № 453/03.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 634/2010 г. на ІV ГО не се намира в противоречие с обжалваното такова, нито в частта, с която съдът е отговорил на правния въпрос относно началния момент, от който започва да тече срокът на погасителната давност при искове за неустойка, съгласно чл.114 ал.4 ЗЗД, нито в казуалната си част. Същото се отнася и до влязлото в сила решение на Х. по т.д.№ 36/2013 г., като и в двете решения се третира въпросът, откога започва да тече тригодишната давност по чл.111 б.”б” ЗЗД, а не дали давността в този случай е три- или петгодишна.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 9242 от 21.12.2016 г. по гр.д.№ 18723/2014 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: