3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр. София, 08.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 07 НОЕМВРИ през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.т. дело №1453 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Постъпила е частна жалба от страна на А. О.-В. срещу определение № 183 от 04.04.2017 г. г. по в.т.дело №494/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е допълнено решението по същото дело на същия състав в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на Д. Н. П. сумата от 4130,31 лева- общо разноски в първоинстанционното и въззивното производство, включително и в производството по първата касация.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е допълнено решението по същото дело на същия състав в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на Д. Н. П. сумата от 4130,31 лева- общо разноски в първоинстанционното и въззивното производство, включително и в производството по първата касация, съставът на въззивния съд е отчел, че същите се установяват от представения в хода на първоинстанционното производство списък по чл.80 ГПК и от доказателствата, удостоверяващи реалното плащане на договорените адвокатски възнаграждения за всяка инстанция.
С настоящата частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК се прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на договореното и заплатено от противната страна адвокатско възнаграждение.
Доколкото разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическаота и правна сложност на делото, а искането на молителя пред първата инстанция е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий и с оглед действителната конкретна преценка за сложността на спора , настоящият състав на ВКС счита обжалваното определение по чл.248 ГПК за правилно. Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването от съда на заплатеното адв. възнаграждение просто с направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от това да аргументира и докаже наличие на основанията за това/ т.е. степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело , изключваща присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение определение № 183 от 04.04.2017 г. г. по в.т.дело №494/2016г. на Варненски апелативен съд.`
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.