О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София, 10.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25.09. , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №35/19г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Н. Н. ЕГН: [ЕГН], Т. Г. Т. ЕГН: [ЕГН] и „Карол Фернандес Миит” ООД ЕИК[ЕИК], срещу решение №1589 от 26.06.2018 г., постановено от САС по в.гр.д. №6097/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №4986/2015 г. на СГС, за отхвърляне на предявените от тримата касатори срещу „ЦКБ”ЕАД искове : за 140 000 лева- обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, претендирано от „Карол Фернандес Миит” ООД и тези за: 149 000 евро и 150 000 евро, претендирани съответно от първия и втория на основание деликтна отговорност в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, както и в частта за присъждане на разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените срещу „ЦКБ”ЕАД искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Между „Карол Фернандес Миит” ООД и ответната „Централна кооперативна банка”ЕАД са сключени два броя договори от 15.11.2007 г. за наемане на два броя банкови касетки и два- за тяхното ползване. Лицето С. С., представяйки се за С. Р. използвайки личната карта на последния, е сключил на 26.02.2010 г. договор за наем на сейф със същата банка, което му е осигурило достъп до помещението за съхранение на банковите касетки на „Карол Фернандес Миит” ООД, от който достъп С. се е възползвал, за да извърши кражба с помощта на технически средства на съхраняваните в банковите касетки вещи/пари/. Относно деецът и противоправното деяние и настъпилите вреди е счетено, че гражданският съд е обвързан от влязлата в сила на 02.06.2014 г. осъдителна присъда по НОХД №348/11 на ОС-Благоевград, с която С. е признат за виновен за извършеното престъпно деяние. Счетено е, че осъществяването на кражбата е вследствие на небрежност на служителите на банката при осъществяване на проверка самоличността на лицата, имащи достъп до помещението с банковите касетки и пропуски във връзка с осъществяване организацията и контрола по обезпечаване сигурността на банковата институция. На основание изложеното е прието за доказано основанието за отговорността на ответната банка по отношение на ищеца-търговско дружество –съконтрахент по цитираните договори за наемане и ползване на касетки.
По отношение направеното от банката-ответник възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договорното й задължение, основано на сключените между нея и ищеца „Карол Фернандес Миит” ООД договори, съдът е приел, че е приложима кратката тригодишна давност по чл.111 б.”б” ЗЗД, която започва да тече от настъпването на вредите. В случая, последните са настъпила до 15.04.2010 г.- деня на кражбата и следователно е изтекла на 15.04.2013 г., а искът е предявен две години след последната дата. Това е и основанието този иск да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете на Т. Н. Н. и Т. Г. Т. за ангажиране отговорността на банката на основание чл.49 ЗЗД-за вредите причинени от поведението на нейни служители, изразяващи се в пропуски от тяхна страна в описаната по-горе фактическа обстановка, съдът е приел, че липсва произтичащо от закона задължение на банкова институция да съхранява пари и вещи на лица /извън сключилите договор за това/ в специално предназначени помещения. В случая липсва противоправно поведение на служителите по отношение на лица, които не са в съответното правоотношение с банката. Отделен е въпросът, че не се установява размерът на понесените щети от последните, доколкото тези факти са извън обхвата на установените с влязла в сила присъда, обвързващи гражданския съд/ чл.300 ГПК/. С оглед липсата на доказан изпълнен фактически състав състав на чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД и тези искове са отхвърлени като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора следния обобщаващ въпросите в т.2.1-т.2.4 по номерацията на касатора правен въпрос: за това от кога започва да тече погасителната давност по иска за обезщетение за неизпълнен договор и може ли този момент да предхожда установяване качеството противоправност, което става с влизане в сила на присъдата по НОХД.
Самият въпрос е некоректно формулиран: в него се смесват два различни правни института като източници на облигационни задължения : този за началния момент на давността при вземания, произтичащи от договорно неизпълнение с този за откога тече давността за вземания от деликтна отговорност. В случая погасителната давност е приложена по отношение на вземането за обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договорно задължение, основано на сключените между банката и ищеца „Карол Фернандес Миит” ООД договори за наем и ползване на банкови касетки, като съдът е приел, че е приложима кратката тригодишна давност по чл.111 б.”б” ЗЗД, която започва да тече от настъпването на вредите, когато и вземането става изискуемо/ чл.114 ал.1 ЗЗД/. Следователно противоправността на извършената кражба от дееца и нейното установяване с присъда по НОХД няма каквото и да е било значение за пораждане основание за ангажиране отговорността на банката за нейното лошо изпълнение по договора за банкова касетка. Бездействието на кредитора в търсене на тази отговорност се погасява с изтичане на давността по чл.111,б.”Б”ЗЗД. От изложеното следва, че липсва формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по конкретния правен спор като първа предпоставка за допускане на касация и следователно не е налице основание за нейното допускане.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-чл.49 ЗЗД, с оглед изводите на съда, че липсва произтичащо от закона общо задължение на банкова институция да съхранява в специално предназначени помещения пари и вещи на лица /извън сключилите договор за това/ .
За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти и/или тълкуване на закона. В случая наведените оплаквания предполагат тълкуването на разпоредбата на чл.49 ЗЗД и анализ и субсумиране на конкретните факти по спора под съответната правна норма, което изключва качеството „очевидност” на оплакванията за неправилност.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред ВКС – 22800 лева- платено възнаграждение за процесуален представител на ЦКБ АД в настоящото производство, с оглед списъка по чл.80 ГПК, приложените адв. пълномощно и извлечение по сметка в ЦКБ-Клон Централен .
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1589 от 26.06.2018 г., постановено от САС по в.гр.д. №6097/2017 г..
ОСЪЖДА Т. Н. Н. ЕГН: [ЕГН], Т. Г. Т. ЕГН: [ЕГН] и „Карол Фернандес Миит” ООД ЕИК[ЕИК] да заплатят на „ЦКБ”ЕАД ЕИК[ЕИК] разноските пред ВКС в размер на 22800 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.