4
определение по ч.гр.д.№ 3614 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3614 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „НБИ Консорциум“ ООД срещу определение № 768 от 30.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 268 от 2019 г. на Габровския окръжен съд, с което по същество е потвърдено определение № 3771 от 09.07.2019 г. на Габровския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 467 от 2019 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от касатора практика на ВКС /определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр.д.№ 6320 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр.д.№ 3637 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 от Тълкувателрно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, определение № 517 от 20.11.2018 г.по гр.д.№ 1268 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 67 от 18.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 17 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 5162 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д.№ 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 190 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 3975 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 389 от 05.07.2018 г. по гр.д.№ № 4386 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните въпроси:
1. Как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот и сочи факти, на които се основава правото му на собственост: да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора ?
2. В кои хипотези е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права и по-специално лицето, упражняващо фактическа власт върху имота, има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост като се позовава на фактическо състояние- владение, при наличие на данни за лица с конкурентни права върху съответния недвижим имот и когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответниците ?
3. При незаконосъобразно проведена реституция по ЗВСОНИ на недвижим имот, който е предоставен с А. за оперативно управление на държавно предприятие, по-късно приватизирано, държавата ли е собственик на този имот на основание национализацията му ?
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания за това.
В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Габровския окръжен съд поради следното: С това определение въззивният съд по същество е потвърдил определение за първоинстанционния съд за прекратяване на делото. В определението е прието, че производството е недопустимо, тъй като за ищеца „НБИ Консорциум“ ООД липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на идеални част от поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица] площ 16 082 кв.м. Приел е, че:
1. Обстоятелството, че в кадастралната карта на града ответниците са вписани като собственици на този имот, не обосновава наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като не се установява ответниците да претендират за права върху процесния имот, а вписването им като собственици в кадастралната карта и кадастралния регистър не може да засегне правата на ищеца.
2. Отказът на общината да приеме и обработи молба- декларация по обстоятелствена проверка на ищеца поради това, че от кадастралната карта се установява, че имотът има други собственици, също според съда не обосновява правен интерес от предявяване на иск срещу физическите лица, записани като собственици на имота в кадастралния регистър. Според съда, ищецът можел да обжалва по административен ред този отказ на общината, а компетентен да прецени дали ищецът е станал собственик на част от имота на основание давностно владение бил нотариусът, пред когото се развива производството по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.
3. Незаконосъобразно проведената реституция по ЗВСОНИ в полза на ответниците също не обосновава, според съда, правен интерес за завеждане на това дело, тъй като дори по реда на косвения съдебен контрол да бъдело установена незаконосъобразността на заповедта за деактуване на имота и връщането му на ответниците по реда на ЗВСОНИ, то ищецът не би достигнал целеният резултат да се снабди със скица на имота, в която да е посочен като единствен собственик, тъй като в такъв случай собственик на останалата част от имота би била държавата, в чиято полза имотът е бил национализиран.
Приетото от въззивния съд в обжалваното определение противоречи на т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и на т.ЗБ от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г., ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост, когато притежава самостоятелно право, което се оспорва; когато се позовава на фактическо състояние или когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Според приетото в т.ЗБ от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и в цитираното в него Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС, оспорването или смущаването на правото на собственост на ищеца може да се извърши с фактическо или с правно действие, каквото действие е снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост или с друг легитимиращ го като собственик документ.
В случая ищецът се позовава на притежавано от него право на собственост върху имота, придобито на основание придобивна давност, а ответниците са се снабдили с легитимиращ ги като собственици на част от имота документ /заповед за деактуване и предаване на имота № ….. от 08.03.1992 г. на Кмета на [населено място]/. Поради това и с оглед приетото в горепосочените тълкувателни решения ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за идеални части от този имот срещу ответниците.
Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Габровския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед констатираното противоречие на обжалваното определение със задължителната практика на ВКС по въпроса за наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, обжалваното определение на Габровския окръжен съд и определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото следва да бъдат отменени по отношение на всички ответници, с изключение на ответника П. Б., по отношение на когото делото правилно е било прекратено: тъй като ищецът не е посочил трите имена и адрес на този ответник в дадения му от съда срок, а и твърди, че такова лице въобще не съществува.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 768 от 30.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 268 от 2019 г. на Габровския окръжен съд, с което по същество е потвърдено определение № 3771 от 09.07.2019 г. на Габровския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 467 от 2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 768 от 30.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 268 от 2019 г. на Габровския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение № 3771 от 09.07.2019 г. на Габровския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 467 от 2019 г. спрямо посочения като ответник П. Б..
ОТМЕНЯ определение № 768 от 30.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 268 от 2019 г. на Габровския окръжен съд и потвърденото с него определение № 3771 от 09.07.2019 г. на Габровския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 467 от 2019 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ВРЪЩА делото в отменената му част на същия състав на Габровския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по съществото на спора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.