О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2786/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по съвместна частна касационна жалба на И. С. А., К. Б. М., чрез майка си И. А., К. Б. М. и Н. В. М., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 2549 от 29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3152/2019 г. на Софийски апелативен съд, четиринадесети граждански състав, с което е потвърдено протоколно определение от 15.04.2019 г. по гр.д. № 14830/2016 г. на Софийски градски съд, I-16 състав за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на НОХД № 612/2017 г. на Окръжен съд – София.
Частните касатори поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените срещу ответното застрахователно дружество преки искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ Твърдят, че не съществува пречка непозволеното увреждане да се установи в настоящия гражданскоправен спор, а присъдата не би могла да обвърже гражданския съд относно механизма на ПТП, вкл. и относно евентуално съпричиняване от страна на пострадалия. В частната касационна жалба са изложени подробни фактически и правни съображения.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Правилно и допустимо ли е спирането от съда на производството по гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК във връзка с висящо наказателно дело за същото деяние на делинквента от пътно-транспортно произшествие при условие, че по гражданското дело чрез съответните писмени доказателства, съдебни експертизи и свидетелски показания е установено извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават бланкетно и на чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.
От ответното застрахователно дружество – ЗК „Лев инс“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който се оспорва искането за достъп до касация, а по същество се поддържат доводи за правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София, след преценка на данните по делото, е приел, че с оглед висящото НОХД, по което са повдигнати обвинения по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК не само срещу сочения в исковата молба делинквент Д. С. Д., но и срещу М. М., са налице предпоставките за спиране на исковото производство срещу застрахователя. Въззивният съд е извел подробни правни изводи във връзка с приложеното основание за временно преустановяване на процесуалните действия по разглеждане на гражданскоправния спор, при съобразяване на трайната практика на ВКС, както и на установената идентичност на твърдяното от ищците противоправно деяние като причина за настъпване на вредите, чието обезщетяване се претендира, и деянието, за което е повдигнато обвинение на Д. Д.. Отчетена е и функционалната обусловеност на отговорността на ответното дружество от виновното противоправно поведение на лицето, чиято отговорност е покрита от застраховката „Гражданска отговорност“. В мотивите към обжалваното определение са изложени и подробни правни съображения относно приложението на чл.53 ЗЗД, както и относно задължителната сила на присъдата /осъдителна или оправдателна/.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда. В цитирания акт на нормативно тълкуване е посочено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, а не за правилността на постановения съдебен акт.
Съобразявайки ясното разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, изведено в задължителните за съдилищата мотиви към т.1 от ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираният от частните касатори въпрос е пряко релевантен към правилността на атакуваното въззивно определение. Преценката за законосъобразност и обоснованост на атакувания процесуален съдебен акт е извън обхвата на селективното производство.
Независимо от неустановеността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по посочения по-горе въпрос, следва да се отрази, че по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК – за спиране на гражданското производство, в което се иска реализиране отговорността на застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ поради висящност на наказателно производство срещу делинквента за същото деяние, е налице непротиворечива практика на ВКС, част от която е цитирана от въззивния съд. Поради това не би могло да се обоснове наличието и на поддържания от частните касатори допълнителен селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.4 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване.
Останалите поддържани от частните касатори самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване, макар и бланкетно въведени, в случая не са налице. Липсват данни, въз основа на които да се възприеме, че съществува вероятност за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно определение, или за приложен от съда отменен/изменен закон, нито за явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2549 от 29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3152/2019 г. на Софийски апелативен съд, четиринадесети граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: