5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
Гр. София, 30.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1068/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу постановеното по реда на чл.294 ГПК решение № 2456/21.12.2016 г. по т.д. № 1471/2016 г. на Апелативен съд –София, Търговско отделение, шести състав, с което след частична отмяна на решението от 20.07.2013 г. по т.д. № 301/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-9 състав, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.20, ал.7 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./ сумата 34 091 лв., дължима по договор за присъединяване № ДПЕРМ-341/28.02.2005 г. и споразумение от 23.09.2010 г., представляваща припадащата се на ищеца част от разходите за изградено енергийно съоръжение – трансформаторен пост и кабелни линии /подробно индивидуализирани/, ведно със законната лихва от 01.02.2011 г. и сумата 420 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2010 г. до 16.01.2011 г., с припадащите се разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен този иск за разликата до 57 611 лв. поради погасяване чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника [фирма] за сумата 23 520 лв. – дължима цена за присъединяване с ДДС, определена с Решение № Ц-002/29.03.2002 г. на ДКЕВР за обект – жилищна сграда, изградена в УПИ VІ-1517 в кв.37 в [населено място], [улица].
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението в осъдителната част, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като за датата на насроченото заседание, на което е изслушана експертизата и е даден и ход по същество – 07.12.2016 г., 10 часа, достъпът до сградата на Съдебната палата е бил ограничен поради сигнал за взривно устройство от 9.15 ч поне до 11 часа. Поддържат се доводи за неизискуемост на претендираното вземане преди присъединяваното лице да изпълни задълженията си да прехвърли собствеността на съоръженията за присъединяване след като представи изискуемите се за изграждането им съгласно чл.22 от Наредбата документи. Възразява се и срещу приетия от съда размер на изградените съоръжения, съобразно участието на ищцовото дружество. Предвид подробно развитите в жалбата съображения се претендира отмяна на решението и даване ход на делото по същество пред ВКС за изслушване на допълнителна техническа експертиза.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани; 2. Необходимо ли е поставянето на въпроси за извършване на съдебна експертиза от въззивния съд при повторно разглеждане на делото, в случай, че ВКС е дал задължителни указания за въпросите, които следва да се изяснят и законосъобразно ли е решението в случай, че такива не са поставени; 3. Има ли характер на договор за изработка облигационната връзка, която възниква между присъединявано лице по Наредба № 6/2004 г./отм./ и електроразпределителното дружество; 4. Изискуемо ли е облигационно задължение по повод изграждане на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа в случай, че не са учредени право на строеж и право на прокарване на електропроводни линии и/или не са представени необходимите според Наредба № 6 документи и 5. Възникват ли за кабелни линии, положени подземно, сервитутни права в полза на електроразпределителното дружество по силата на закона.
Касаторът поддържа допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – по въпроси № 1, 2 и 5, а по третия и четвърти въпрос се поддържа и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената към жалбата практика.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на постановеното при повторното въззивно разглеждане на делото решение. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена e от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на доказателствения материал по делото и съобразявайки задължителните указания, дадени от ВКС, І т.о. в отменителното решение по т.д. № 3469/2014 г., е приел, че: Възложените с договор ДПЕРМ-341/28.02.2005 г. СМР не са включвали изграждането на обект, представляващ недвижима вещ, находящ се в имота на присъединяваното лице – УПИ VІ-1715, а изграденият трафопост е в съседния имот – УПИ VІ-923,1514, собствеността върху който вече е прехвърлена от собственика му – [фирма] на ответното електроразпределително дружество; Монтираните в този трафопост ел.съоръжения, касаещи присъединяването и на процесния УПИ, както и свързващите кабели, представляват движими вещи, преминали в собственост на ответника с тяхното изграждане и въвеждане в експлоатация. Изведен е извод, че за настъпване изискуемостта на вземането на ищеца по чл.20, ал.7 от Наредба № 6/2004 г./отм./ не е необходимо сключването на окончателен договор за прехвърляне на собствеността; Изискуемостта настъпва с предаването на съоръженията за ползване от Е. и въвеждането им в експлоатация, и захранване от електроразпределителната мрежа. Изводите са основани на приетата при повторното въззивно разглеждане на делото техническа експертиза, със задачи, конкретизирани в разпоредително заседание /определение № 1085/31.03.2016 г./, с оглед указанията в отменителното решение на ВКС.
При определяне на размера на иска, решаващият съдебен състав е съобразил: средната стойност на разходите за изработка на съоръженията за присъединяването на конкретния имот, определена от вещото лице инж. Н. Балкански; процентното участие на ищцовото дружество при изграждане на съоръженията и общите стойности по сключените два договора за изграждане на съоръженията за присъединяване на процесния УПИ. Изрично е посочено, че определената стойност на вземането на ищеца към ответника – 57 611 лв. е в по-нисък размер от определената от експертизата средна стойност на разходите.
Въззивният съдебен състав е счел за основателно евентуалното възражение за прихващане с дължимата от ищеца цена за присъединяване в размер на 23 520 лв., съгл. чл.117, ал.1, т.3 ЗЕ и чл.18 от договора за присъединяване. В тази насока е възприета СТЕ, изслушана в първоинстанционното производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Съгласно постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за допускане на касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка, на база преценката на конкретните доказателства по делото. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от общите основания по чл.281, т.3 ГПК. Липсата на тъждество между тези основания не е съобразена от дружеството – касатор, доколкото въпросите, така както са формулирани, са изцяло съотносими към правилността на постановеното по реда на чл.294 ГПК въззивно решение.
От друга страна, обхватът на повторното въззивно производство е ограничен, съответно определен от задължителните за съдебния състав на САС тълкувателни мотиви по правния въпрос, по който е било допуснато обжалване при първоначалното разглеждане на делото от ВКС – от кой момент възниква изискуемост на възложителя/електроразпределителното дружество/ да заплати стойността на изградените съоръжения, съгл. чл.20, ал.7 от НПППЕЕПРЕМ и пар.4 ПЗР на ЗЕ, както и от указанията, дадени в отменителното решение по приложеното т.д. № 3469/2014 г. Имайки предвид тези указания, поставените от касатора въпроси под №№ 3, 4 и 5 не биха могли да се счетат за обуславящи за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК и посоченото ТР № 1/2009 г.
Процесуалноправният въпрос, свързан с приложението на чл.142, ал.2 ГПК, е пряко релевантен към първото поддържано касационно оплакване – за нарушаване правото на участие и на защита, като същевременно липсват конкретни данни в тази насока – за липсата на достъп до Съдебната палата в деня и часа, за който е било насрочено, съответно проведено публичното съдебно заседание пред въззивната инстанция на 07.12.2016 г., на което са се явили както вещото лице инж. Балкански, така и процесуалния пълномощник на дружеството – жалбоподател.
Предвид недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 3 500 лв. съгласно приложените към отговора договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2456/21.12.2016 г. по т.д. № 1471/2016 г. на Апелативен съд –София, Търговско отделение, шести състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: