3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№598
гр. София, 20.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1120/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.П. срещу решение №301 от 07.02.2017 г. на АС-София по в.т.д. №5518/2016 г., с което е потвърдено пъроинстанционното решение № 1633/17.09.2016 по т.д. № 6908/ 2014 на СГС , с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. София за сумата от 167 674,63 лева-платени при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон –чл.104 ал.3 във вр.с ал.1 ЗЕ и чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия/ отм. ДВ бр.64/26.07.2013 г./ .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице такива по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна срещу [фирма]-гр. София изпраща писмен отговор, с доводи за липса на основания за допускане до касация. Претендира като разноски присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен искът на касатора срещу Е. СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР ЕАД-гр. София за сумата от 167 674,63 лева-платени при начална липса на основание, съставът на въззивния съд се изложил следните правни съображения:
В ИМ ищцовото електроразпределително дружество се позовава на твърдението, че процесната сума е платена от него на електроенергийния системен оператор [фирма] като цена за достъп до електропреносната мрежа за периода 01.09.2012-31.05.2013 г. , която е начислена и върху това количество електрическа енергия, което е върнато обратно в ел.преносната мрежа, поради липсата на консумация от крайните потребители на ел.енергия. Изложени са доводи, че такова плащане не се дължи, поради липсата на основание в законовата уредба за това, с оглед на което и съответната сума подлежи на връщане, съгласно чл.55 ал.1,пр.1 ЗЗД като платена при начална липса на основание.
Съдебният състав на въззивния съд е счел претенцията за неоснователна, доколкото действащата правна уредба на отношенията между електроразпределителното дружество [фирма] и системния оператор [фирма] / чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия/ отм. ДВ бр.64/26.07.2013 г.// изрично урежда в задължение на разпределителното предприятие да заплаща на системния мрежов оператор цена за достъп за цялото количество ел.енергия постъпило от преносната в разпределителната мрежа.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос:
Дали чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия/ отм. ДВ бр.64/26.07.2013 г.// задължава операторите на разпределителни електрически мрежи да заплаща на оператора на преносната ел.мрежа цена за достъп, изчислена не само като сбор от сумите дължими за предоставения достъп до електропреносната мрежа на клиентите и производителите на ел.енергия, но и върху енергията, която не е била потребена от последните и се е върнала обратно в електропреносната мрежа. Претендира се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият съдебен състав, счита, че не е налице, твърдяното основание за допускане до касация по следните съображения:
Съгласно т.4 от ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС основанието за допускане до касация, уредено в чл.280 ал.1,т.3 ГПК е налице при необходимост от преодоляване на предходно тълкуване на правна разпоредба или с оглед създаването на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби. В случая тези предпоставки не са налице: разпоредбата на чл.104 ал.3 във вр. с ал.1 ЗЕ , в последната си редакция от 17.07.2012 г. , приложима към спорните правоотношения , изрично урежда, че редът, условията и съотношенията на заплащане на цените по ал.1,вкл. цената за достъп дължима от ползвателите на отделните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. От своя страна чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия/ отм. ДВ бр.64/26.07.2013 г.// , приложими към релевантния за настоящия спор период, изрично урежда задължение на разпределителното предприятие да заплаща на системния мрежов оператор цена за достъп за цялото за количество ел.енергия, постъпило от преносната в разпределителната мрежа.Не е налице правна уредба, която да разграничава количеството ел.енергия постъпило от преносната мрежа на консумирана е неупотребена и съответно да урежда отношения между разпределителното предприятие и системния оператор на преносната мрежа по отношение на последната. Следователно липсва непълна, неясна или противоречива законова уредба като основание за допускане на касация и такава не следва да се допусне.
В полза на ответника по касация, следва да се присъди като разноски дължимо, съгласно чл.78 ал.8 ГПК възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №301 от 07.02.2017 г. на АС-София по в.т.д. №5518/2016 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр.П. да заплати на [фирма]-гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.