4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 19.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1389/2018 година
Производството е по чл.122 ГПК. Образувано е въз основа на определение от 14.05.2018 г. по гр.д. № 4892/2018 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 13 състав, с което е повдигната препирня между СГС и Апелативен съд – Велико Т. за подсъдност на предявения от А. К. Д. от [населено място] срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./
В определението е изразено мотивирано становище за приложимост на новата разпоредба на чл.115, ал.2 ГПК, имаща незабавно действие, в която е предвидено, че прекият иск на увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Изведен е извод, че процесната искова претенция е от такъв тип, а постоянният адрес на ищеца е в [населено място], поради което искът е подсъден на Окръжен съд – Русе. Съдията-докладчик от СГС се е позовал и на постановена по идентичен казус практика на Апелативен съд – П., обективирана в определение по ч.т.д. № 99/2018 г.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Исковата молба, подадена от А. Д. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 50 000 лв./разлика между изплатените от фонда и общо дължимо обезщетение в размер на 100 000 лв./, понесени от настъпила при ПТП на 12.02.2013 г., в [населено място], смърт на П. Г. Д. – съпруг на ищцата, като произшествието е причинено от неидентифицирано МПС, е депозирана на 23.06.2017 г. в Окръжен съд – Русе.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на спора, на основание чл.108, ал.1 ГПК, по съображения за неприложимост на чл.113 ГПК и неправилно позоваване от ищцовата страна на разпоредбата на чл.115 ГПК, тъй като отговорността на ГФ не произтича от непозволено увреждане, а от законовата разпоредба на чл.288 КЗ/отм./.
С определение № 1498 от 05.12.2017 г. по гр.д. № 450/2017 г. съдията-докладчик е отхвърлил възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на Окръжен съд – Русе. Приел е, че независимо от неприложимостта на чл.113 ГПК, местната подсъдност на предявения срещу Гаранционен фонд иск следва да бъде определена съобразно регламентираната изборна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК. Зачетено е незабавното действие на процесуалната норма, приложима и по отношение на висящи производства.
По реда на инстанционния контрол, с определение № 38 от 02.03.2018 г. по ч.гр.д. № 43/2018 г. Апелативен съд – Велико Т. е отменил определението на Окръжен съд – Русе и на основание чл.108, ал.1 ГПК е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд. Становището на въззивния съд е основано на предпоставките за отговорността на ГФ и нейното квалифициране като гаранционно – обезпечителна, като непозволеното увреждане съставлява само една от предпоставките за отговорност на ГФ и обуславя неприложимост на чл.115, ал.1 ГПК. За неприложима е счетена и предвидената в чл.115, ал.2 ГПК изборна местна подсъдност, тъй като с предявения иск не се претендира отговорност на застрахователя, а ГФ не предоставя застрахователни услуги и на него, по силата на закона, му е възложена дейност за обезщетяване на увредени лица, в случая вследствие на смърт на територията на РБългария, от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по иска на А. Д. срещу Гаранционен фонд, е първоначално сезираният съд – Окръжен съд – Русе. За приложима следва да се приеме изборната местна подсъдност по искове за непозволено увреждане – чл.115, ал.2 ГПК. С тази нова разпоредба, приета със ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г., имаща незабавно действие, е предвидена процесуална възможност за предявяване на прекия иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, и по постоянния адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Макар и в посочената разпоредба да не са отразени изрично и исковете по чл.288 КЗ /отм./, сега чл.557-558 КЗ, следва да се има предвид, че правният режим на отговорността на ГФ е аналогичен с този на застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Както по прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя на делинквента, така и по иск с правно основание чл.288 ал.1, т.1 КЗ, /отм./, спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач, при неидентифицирано МПС, причинило произшествието, поради което не следва да се приема за обуславящ източника, пораждащ тази отговорност – дали тя е по силата на договор, или по силата на закон.
При определяне на обхвата на местната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК следва да се вземе предвид уредбата на специалната компетентност по дела във връзка със застраховане – чл.11 и сл. от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и съображенията в § 18 от Регламента във връзка със застраховането. Съгласно последните, по-слабата страна /третото увредено лице, посочено наред с ищците по потребителски и трудови спорове/ следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила. Именно такова правило е и изборната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК, която е приложима към спора, с който е сезиран Окръжен съд – Русе. Предвид последната разпоредба, следва да се счете за неприложима практиката на ВКС, на част от която се е позовал ГФ при обосноваване на релевираното с отговора на исковата молба възражение за неподсъдност – определение по ч.т.д. № 803/2010 г., определение по ч.т.д. № 642/2010 г. , ІІ т.о. и др., още повече, че в посочените съдебни актове е преценявана само неприложимостта на изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК в хипотеза на предявен пряк иск срещу ГФ.
Предвид изложеното и на основание чл.122, изр.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от А. К. Д., ЕГН [ЕГН], срещу Гаранционен фонд, иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, по искова молба с вх. № 7297/23.06.2017 г., е Окръжен съд – Русе.
Делото да се изпрати на Окръжен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 450/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: