2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№774
София.20.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 12 октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 35/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на К. Л. , гражданин на РИрландия срещу решение № 1566 от 14.07.2015 г. по т.д. № 1984/2015 г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1095 от 14.07.2014 г. по т.д. № 758/2013 г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени на исковете за присъждане на неустойки за забава на касатора срещу [фирма] предявени по реда на чл.694 ТЗ за сумите: левова равностойност на: 11 447 евро за периода 29.11.2010 г. до 17.01.2012 г. и на 32 743 евро за 02.05.10 до 17.01.2012 г.-за неизпълнение на задължение за прехвърляне на вещни права върху имот, основано на предварителен договор за това, сключен между страните по делото на 11.04.2006 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация не изпраща отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното пред него решение В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на касатора за присъждане на неустойки за забава срещу [фирма] предявени по реда на чл.694 ТЗ за сумите: левова равностойност на: 11 447 евро за периода 29.11.2010 г. до 17.01.2012 г., на 32 743 евро за 02.05.10 до 17.01.2012 г.-за неизпълнение на задължение за прехвърляне на вещни права върху имот, основано на предварителен договор за това, сключен между страните по делото на 11.04.2006 г., въззивният съд е изложил следните правни съображения, въз основа н установените в хода на производството факти:
Уговорките за претендираните неустойки са част от цитирания предварителен договор за продажба от ответното дружество на ищцата на описания в него недвижим имот в [населено място]-т.6.2 от съдържанието на договора. Същите гласят, че при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне на правото на строеж /или на собственост/ и за предаване на владението върху имота в договорения вид се дължи неустойка от 0,1 % за всеки просрочен ден начислен върху внесените от купувача суми. По делото се установява, че ответното дружество не е изпълнило тези свои задължения до падежа на 02.04. 2010 г., а е апортирало имота-предмет на предварителния договор през м.февруари в капитала на свое дъщерно дружество и по този начин липсва възможност въобще за реално изпълнение. При това положение, поради липса на възможност за реално изпълнение за кредитора не съществува и възможност да претендира неустойка за забава на изпълнението на съответните задължения на длъжника, каквато се претендира от ищеца. С оглед изложеното исковете са отхвърлени като неоснователни.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат три такива: дали уговорената неустойка за забава може да се търси само при осъществено реално, но забавено изпълнение или и при пълно неизпълнение, дали в последната хипотеза, неустойка за забава може да се търси неограничено във времето и без краен предел, какъв е критерият за определяне, дали конкретната неустойка е уговорена за забава или за пълно неизпълнение и дали такава неустойка може да се претендира само наред с изпълнението или и при липсващо, но възможно изпълнение.
При преценката на правните въпроси относно наличие на качеството обуславящи изхода на спора по конкретното дело веднага следва да се отбележи, че по отношение на третия въпрос то не е налице: в настоящия спор се установява разпореждането с имота в полза на трето лице и следователно изпълнението на задължението на продавача по предварителния договор да прехвърли вещни права върху последния на купувача и да предаде владението, т.е. реалното изпълнение е невъзможно. Относно критерият за определяне, дали конкретната неустойка е уговорена за забава или за пълно неизпълнение , то отговорът е в зависимост от съдържанието на конкретна уговорка в конкретен договор и в този смисъл въпросът е по-скоро фактически, т.е. в зависимост от конкретния правопораждащ факт-изразената воля на страните.
По първите два въпроса, даденото разрешение в обжалвания съдебен акт не противоречи на задължителната практика на ВКС -ТР №7/13.11.2014 по тълк.дело №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на това ТР се приема, че закъснително обезщетение, съотв.неустойка за забава, може да се търси само наред с реалното изпълнение или най-малко когато последното е възможно. При липса на възможност за изпълнение изобщо би се оказало лишено от смисъл търсенето на неустойка без ограничение във времето. В действителност тези разрешения са дадени по конкретен въпрос, по който е постановено цитираното ТР в хипотезата на развален с обратна сила двустранен договор и от тук липса на основание за претендиране на реално изпълнение, но смисълът е за всички случаи на отпадане възможността за търсене на реално изпълнение, включително и за изпълнение на задължение за прехвърляне на недвижим имот, когато преди това последният е прехвърлен на в собственост на трето лице, което възпрепятства реалното изпълнение в полза на купувача по такъв договор.
От изложеното следва, че не налице основание по чл.280 ал.1 за допускане до касация.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1566 от 14.07.2015 г. по т.д. № 1984/2015 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: