5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София.15.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1134/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”Света Неделя” № 7, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. Й., срещу решение № 303 от 28.11.2014 г. по в.гр.д. № 361/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което след отмяна на решение № 85 от 24.02.2014 г. по гр.д. № 1359/2012 г. на Районен съд – Ловеч, са отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените искове по чл.422 ГПК срещу Камелия Г. А. за признаване за установено, че дължи на банката следните суми: 19 155.95 лв. – главница; 4 145.11 лв. – лихва за периода от 20.10.2009 г. до 28.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които суми е издадена заповед № 817 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 08.07.2011 г. и изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по ч.гр.д. № 513/2011 г. на Районен съд – Ловеч.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното въззивно решение, на основанията по чл.281, т.3, предл.първо и второ от ГПК. Изразява се несъгласие с извода на съда за ненадлежно уведомяване на Камелия А. за предсрочната изискуемост на вземането по кредита, а от друга страна – за незачитане на исковата молба като уведомление за предсрочната изискуемост. По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго решение по същество, с което да се уважат изцяло предявените искове, с присъждане на разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпроси във връзка с уредени в договора за кредит последици от неизпълнение на задължения на кредитополучателя и предвидената автоматична предсрочна изискуемост и доколко в тази хипотеза банката следва да доказва, че волеизявлението й да направи кредита предсрочно изискуем, е достигнало до кредитополучателя – длъжник, и /или останалите солидарно задължени лица, както и дали при изпратена покана на постоянния адрес на длъжника или на адреса, посочен в договора за кредит, но неполучена от длъжника, следва кредиторът да изпраща нова покана. По тази група въпроси е налице позоваване на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е основал искането за достъп до касация и на следния въпрос: „ Следва ли, когато в хода на делото се установи, че не са налице доказателства за обявена, респ.съобщена на длъжника предсрочна изискуемост на паричното задължение преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, решаващият съд да отхвърли изцяло като неоснователна исковата претенция по чл.422 ГПК или следва, въз основа на другите събрани доказателства и в съответствие със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, да приеме, че предсрочната изискуемост е обявена, респ. съобщена на ответника с връчване на препис от исковата молба и в тази връзка да постанови решение, с което да уважи предявения иск до размера на изискуемите и неплатени суми, ведно с акцесорните вземания за лихви”. Касаторът се позовава на решение по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о.
Ответникът по касация не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено съществуването на договор за банков кредит между страните, по който банката е счела за изцяло предсрочно изискуем размера на задължението на 11.02.2011 г., в какъвто смисъл е представено със заявлението по чл.417 ГПК извлечение от счетоводните книги на банката. Съобразявайки постановките на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав на Окръжен съд – Ловеч е изразил становище, че предмет на делото е установяване на вземането по извлечението от счетоводните книги, при конкретизираните в договора за кредит размер на кредита и изискуемост, като в този случай обявяването на предсрочната изискуемост следва да е осъществено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След преценка на конкретните факти, относими към установяването на изискуемост на дълга, решаващият съдебен състав е приел, че известието – обратна разписка до ответницата, не съдържа описание на изпратения документ, липсва подпис на получател, или друго отбелязване за невръчването на пратката. Въз основа на това е направен извод за ненадлежно уведомяване на А. за предсрочната изискуемост на дълга, поради което вземането не е било изискуемо и не е възникнало на предявеното от ищеца основание. С оглед неоснователността на иска по отношение на главницата, е счетен за неоснователен и акцесорния иск.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Задължително за съдилищата тълкуване по въпросите, по които касаторът поддържа допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В този тълкувателен акт изрично е прието, че дори и в случаите, когато предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Отговорът на въпроса доколко длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, във всеки конкретен казус е в зависимост от ангажираните от ищеца доказателства, в чиято тежест е да установи, че волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника – кредитополучател. В мотивите по т.18 от посоченото тълкувателно решение изрично е отразено, че предварителната уговорка в договора, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие без изрично изявление на банката, достигнало до длъжника.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с уведомяване за предсрочната изискуемост само на едно от солидарно задължените лица и действието на такова уведомяване по отношение на останалите длъжници, не е обсъждан от въззивния съд и затова този въпрос не попада в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК.
По посочения по –горе въпрос, по който касаторът поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдение, че въззивното решение противоречи на решение по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., също не е налице основание за достъп до касация. Несъответстващо на възприетото в мотивите към цитираното решение е твърдението на касатора за последиците от връчването на исковата молба по чл.422 ГПК за изискуемостта на вземането. В съобразителната част от посоченото решение изрично е отразено, че връчването на препис от исковата молба има за последица настъпването на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение. Недопустимостта за изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б. от ТР № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС е обусловило и извод, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Що се касае до становището на съдебния състав, постановил решението по т.д. № 57/2012 г. на ВКС I т.о., за изискуемост на вземания, представляващи вноски по кредита с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то този извод е направен с оглед на конкретните данни по делото за съдържанието на представеното със заявлението извлечение от счетоводни книги, съдържащо и данни за неплатени от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Предвид предмета на настоящото исково производство и данните, съдържащи се в приложеното заповедно производство, следва да се възприеме, че в тази част цитираното решение не касае идентичен казус. Това обуславя недоказаността на допълнителния селективен критерий, поддържан от касатора.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 303 от 28.11.2014 г. по в.гр.д. № 361/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: