5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 10.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2536/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1385 от 16.06.2017 г. по т.д. № 1026/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 9 от 04.01.2017 г. по т.д. № 7656/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав. С посоченото първоинстанционно решение дружеството касатор е осъдено, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сума в размер на 152 427.68 лв. – неустойка по чл.10.3 от договор, сключен на 22.02.2013 г., дължима поради забавено изпълнение на [фирма] на задължението по чл.10.2 от договора за изтегляне на закупени стоки в уговорения срок, за периода от 14.11.2013 г. до 12.02.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат доводи за частична недопустимост на решението, тъй като процесната неустойка е претендирана за очертания в исковата молба период, който е три месеца, а не четири месеца, за колкото е присъдена. Твърди се и неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД, тъй като направеното от въззивния съд тълкуване на договора и на нарежданията от 2014 г. и 2015 г. не съответства на действителната воля на страните, изявена явно и недвусмислено. Касаторът счита, че началото на срока за изпълнение на вмененото му задължение за изтегляне на закупените боеприпаси е поставен под условие – издаването на съответни нареждания от компетентния орган на МО. Счита, че по силата на издадени през 2014 г. и 2015 г. нареждания, отменящи издадените през 2013 г. в неизпълнените им части, срокът за изпълнение на това задължение е удължен, а от друга страна с последващите нареждания се отменя и самата забава на купувача и нейните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК освен поддържаната частична недопустимост на въззивното решение, е направено искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Следва ли при тълкуването на договора съдът да прилага критериите по чл.20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните. Касаторът се позовава на следните съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : решение по т.д. № 761/2008 г., І т.о., решение по т.д. № 218/2012 г., ІІ т.о. , решение по т.д. № 944/2010 г., ІІ т.о. и решение по гр.д. № 856/2009 г., ІV г.о.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество излага мотивирани доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна наличието на сключен на 27.12.2012 г. комисионен договор между Министерство на отбраната – доверител и [фирма] – комисионер, по силата на който комисионерът се е задължил от свое име и за сметка на МО да сключи договор за продажба на имущество /Приложение № 1/, при конкретно посочени условия и цена, като в изпълнение на поетите задължения, ищцовото дружество е сключило на 22.02.2013 г. договор за покупко-продажба, със срок на действие до шест месеца, считано от издаване на нареждания от компетентния орган, с дружеството купувач [фирма]. Страните по втория договор са постигнали съгласие относно задължението на купувача да изтегли стоките в рамките на действие на договора /т.10.2./, като при неизпълнение на това задължение той дължи на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества, с ДДС, за всеки просрочен започнат месец, в срок от 7 дни след началната дата на забавата. Предвидена е възможност за изменения или допълнения в договора, но в изискуемата от договора писмена форма, вкл. и възможност за продължаване на срока на действие на договора преди неговото изтичане, по инициатива на купувача, като последният дължи заплащане на определената в т.10.3. неустойка за поискания удължен срок.
Въззивният съд е преценил приложените в първоинстанционното производство нареждания, подписани от съответните длъжностни лица от Съвместно командване на силите, десет от които от 08.05., а едно – от 13.05.2013 г., със срок на действие до 08.11., съответно до 13.11.2013 г., с които е наредено на съответните военни формирования да предадат на купувача конкретно посочени оръжия и боеприпаси, подлежащи на снемане от употреба. Обсъдени са и последващо издадени нареждания – от 12.02.2014 г. и от 07.042015 г., в които е отразено, че се отменят предходните нареждания в неизпълнената им част.
Решаващият съдебен състав е съобразил експертното заключение, според което стойността на боеприпасите, останали неизтеглени към 13.11.2013 г. е 1 270 230.90 лв., с ДДС, а размерът на претендираната неустойка за забава съответства изцяло на цената на иска – 152 427.72 лв.
Въз основа на възприетото от фактическа страна е изведен извод за неизпълнение, от страна на купувача, на задължението по т.10.2. от договора – за изтегляне на падежа – 08.11.2013 г., съответно на 13.11.2013 г. на процесните боеприпаси и съответно за дължимост на уговорената неустойка – 3% месечно от стойността на неизтеглените количества боеприпаси.
За неоснователни са счетени доводите на ответното дружество /сега касатор/, че срокът на договора не е започнал да тече, предвид последващата отмяна на първоначално издадените нареждания. В тази насока решаващият съд се е позовал на конкретни договорни клаузи, на целта на договора и предназначението на нарежданията, с оглед на специалния режим на съхранение и превоз на продадените стоки. Възприето е становището на първата инстанция за непроменено съдържание на договора за покупко-продажба и липса на надлежно изявление на страните по него за нов падеж на задължението на купувача за изтегляне на продадените боеприпаси.
Отхвърлени са и оплакванията на [фирма] за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по делото, изразяващи се в липса на указания за извършена отчетна сделка.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на решението, поради произнасяне свръх петитум. За допустимостта на атакувания съдебен акт съдът по принцип дължи и служебна преценка, поради което са ирелевантни доводите на ответника по касация за липса на оспорване пред първата инстанция и невъвеждане на такива оплаквания с въззивната жалба.
Видно от исковата молба е, че искът за неустойка по т.10.3 от процесния договор за покупко-продажба е предявен за общо 152 427.68 лв., с ДДС, по 38 106.92 лв. за четири месеца. Върху така посочената цена на иска е определена и дължимата държавна такса за инстанционното разглеждане на делото. Формално погледнато, посоченият от ищцовото дружество период на забава, възприет и от съда, а именно – 13.11. 2013 г. – 12.02.2014 г. е три месеца/ 13.11.-13.12.2013 г.; 13.12.2013 г. – 13.01.2014 г. и от 13.01.2014 г. до 12.02.2014 г./, а не четири. При преценка обаче на исковия период следва да се вземе предвид изричната уговорка в т.10.3 от договора, според която неустойката се дължи за всеки просрочен започнат месец, което очевидно е съобразено както от ищеца, така и от съда при решаване на спора по същество.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос във връзка с тълкуване на договора не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Този въпрос е пряко релевантен към правилността на изводите във въззивното решение в частта, с която е прието, че липсва надлежно изменение на договора по отношение на първоначално уговорения срок за изпълнение задължението на купувача за изтегляне на закупените стоки от съответните военни поделения, както и към преценката на съда за специфичната цел на издадените нареждания. Становището на решаващия състав е основано на конкретни договорни клаузи и целта на договора, както и на целта на последващите нареждания относно неизтеглените към 2014 г. и към 2015 г. боеприпаси. Отговорът на поставения от касатора въпрос предпоставя извършване на проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, която е извън производството по селекция на касационните жалби. Всъщност, видно и от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, посоченият въпрос е основан на доводи за неправилност на изводите на Апелативен съд – София, при което не е отчетено, че между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК не съществува тъждество. В този смисъл са и указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Поради недоказаност на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по поддържаната от дружеството касатор допълнителна предпоставка.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 3 433 лв., съобразно представените с отговора на касационната жалба доказателства – договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1385 от 16.06.2017 г. по т.д. № 1026/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 3 433/три хиляди четиристотин тридесет и три/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: