О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
Гр. София, 25.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 19.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2180/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. В., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1728/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1467/2017 г. по описа на САС, ГО, 1 състав, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 30.01.2017 г. по гр.д.№ 14597/2016 г. на СГС, ГО, I-15 състав за връщане на исковата молба, подадена от жалбоподателя, и прекратяване на производството по делото, като недопустимо.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Поддържа се, че липсата или наличието на предпоставките на чл.288 ал.11 КЗ /отм./ касае основателността, а не допустимостта на иска против Гаранционния фонд, както е приел въззивният съд. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на определението и връщане на делото на СГС за разглеждането му по същество.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: Дали регламентираните в чл.288 ал.11 КЗ /отм./ предпоставки касаят допустимостта или основателността на предявен иск от пострадало лице против Гаранционен фонд за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, предизвикано от противозаконно отнето МПС. За да се удостовери противоречивото разрешаване на въпроса от съдилищата, се представят определения на СГС по чл.140 ГПК по дела, заведени от други увредени от същото ПТП лица.
Насрещната страна – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва основателността както на искането за допускане на касационно обжалване, така и на частната жалба. Претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди като законосъобразно и правилно определението на първоинстанционния съд, съставът на САС е посочил, че с оглед приложимия закон, действащ по време на настъпване на вредоносния резултат – КЗ /отм./, и съгласно чл.288 ал.11 от него, ищецът е можел да предяви претенцията си пред съда, само ако Гаранционният фонд не се е произнесъл по подадена молба в срока по ал.7 /3 месеца от завеждане на претенцията/, ако е отказал да плати обезщетение или ако увреденото лице не е било съгласно с размера на определеното от Фонда обезщетение. От обсъдената разпоредба е видно, че отправянето на молба за изплащане на обезщетение за вредите от ПТП до Гаранционен фонд е задължително и е въздигнато от закона като положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, заедно с поне една от хипотезите от чл.288 ал.11 КЗ /отм./. Видно от данните по делото, за обезщетяване на вредите от настъпилото на 24.11.2011 г. ПТП ищецът е отправил молба до Фонда на 22.11.2016 г., а е сезирал съда на следващия ден – 23.11.2016 г. Следователно, към момента на предявяване на исковата молба в съда не е бил изтекъл тримесечния срок по чл.288 ал.7 КЗ /отм./, като той не е изтекъл и към момента на постановяване на преграждащото определение на СГС.
Настоящият съдебен състав счита, че формулираният от жалбоподателя правен въпрос е от значение за изхода на делото, т.к. е обусловил решаващата правна воля на съда, с което е удовлетворен общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Недоказани обаче са допълнителните предпоставки за уважаване на искането, на които касаторът се позовава. Съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.3, вр. т.1, за да се установи противоречиво решаване на правния въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, следва да се посочат и представят влезли в сила съдебни актове /без характер на задължителна съдебна практика/, съдържащи разрешение на въпроса, различно от това в обжалвания въззивен акт. Определенията на съда по чл.140 ГПК, в които съдът следва да вземе становище и по допустимостта на исковото производство, не представляват такива съдебни актове, защото имат предварителен /организационен/ характер и са оттегляеми – могат да бъдат коригирани от съда, който ги е постановил.
Отсъствието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за селектиране на частната касационна жалба за разглеждане по същество обуславят извод, че касационно обжалване на определението на САС не следва да бъде допуснато.
При този резултат от спора, в полза на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред настоящата инстанция, в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1728/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1467/2017 г. по описа на САС, ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА Н. К. В. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с ЕИК[ЕИК] сумата 100 /сто/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: