О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
Гр.С., 11.09.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 214/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД [населено място] /в несъстоятелност/, подадена чрез процесуален пълномощник, против определение № 3756/07.11.2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10-ти състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 4805/2016 г., с което е потвърдено определение № 4550/25.08.2016 г. по т.д.№ 909/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 състав. С последното е върната обратно искова молба с правно основание чл.29 ал.1 ЗТР, предявена от К. АД /в несъстоятелност/ срещу КЕМИРА Е., и е прекратено производството по делото, като процесуално недопустимо.
В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че правата на ищеца – частен жалбоподател и ищец във висящо производство по чл.517 ал.4 ГПК против ответника не са засегнати от осъщественото вписване на обстоятелства относно увеличаване на капитала на ответното дружество /водещи до намаляване стойността на дела на съдружника – длъжник/, поради което правната му сфера е ненакърнена и за него не съществува правен интерес да предявява иска по чл.29 ал.1 ЗТР. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на обжалваното определение до касация е основано на следните въпроси, разрешени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК:
1/ Съществува ли правен интерес за ищеца с оглед заведения иск по чл.517 ал.4 ГПК да предяви иск за установяване вписването на увеличение на капитала като несъществуващо/нищожно обстоятелство по реда на чл.29 ал.1 ЗТР?
2/ Непротивопоставимостта по отношение на кредитора във връзка с вписания запор на дружествени дялове следва ли да е единствено по отношение на запорираните дялове, а именно за евентуални правни действия, предприети само с тях, или се прилага по отношение на вписани обстоятелства, свързани с увеличение на капитала, приемане на нов съдружник и записване от последния на всички дялове от увеличението?
3/ Следва ли да бъде отхвърлен искът по чл.29 ал.1 ЗТР като процесуално недопустим, в случай, че правата на кредитора могат да бъдат защитени с предявяване на П. иск по чл.135 ЗЗД?
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от ответника КЕМИРА О. [населено място], чрез процесуален пълномощник. В него се изразява становище, че ВКС вече се е произнесъл по подобни въпроси във връзка с решение на АС – Варна по в.т.д.№ 473/2013 г.; че в исковата молба не се съдържат твърдения, че вписването на обстоятелства по увеличението на капитала на КЕМИРА О. страда от някакъв порок; както и че частната жалба е неоснователна по същество, за което се излагат подробни доводи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, съставът на САС е приел следното: Производството е образувано по иск с правно основание чл.29 ал.1 ЗТР от К. АД /н/ против КЕМИРА О., за установяване нищожността, евентуално недопустимостта и/или несъществуването на всички вписани обстоятелства въз основа на решения на ОС на ответното дружество от 05.02.2016 г. за заличаване на Х. И. БЪЛГАРИЯ АД като едноличен собственик на капитала на КЕМИРА Е., преобразуване на дружеството в О., с оглед приемането на нов съдружник – ТМН Е., увеличаване на капитала на КЕМИРА Е. от 5 000 лв. на 55 000 лв., като всички нови 500 дружествени дяла с обща номинална стойност в размер на 50 000 лв. са записани от новоприетия съдружник ТМН Е.. Твърди се, че извършеното вписване на посочените обстоятелства е направено въз основа на нищожни, евентуално недопустими и/или несъществуващи волеизявления – решение на едноличния собственик на капитала на КЕМИРА Е. /Х. И. БЪЛГАРИЯ АД/ от 22.01.2016 г., решение на Съвета на директорите на Х. И. БЪЛГАРИЯ АД като едноличен собственик на капитала на КЕМИРА Е. от 22.01.2016 г., както и протокол от решения на О. на КЕМИРА Е. от 05.02.2015 г., поради което също е нищожно или недопустимо или вписаните по партидата на КЕМИРА О. обстоятелства са несъществуващи. Първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес и тъй като изложените от ищеца твърдения не могат да бъдат подведени под нито една от хипотезите на чл.29 ал.1 ЗТР. Не се сочат фактически твърдения, че вписването на увеличението на капитала, на вписването на нов съдружник или на което и да е от останалите обстоятелства страда от някакъв порок, което именно е предмет на защитата по реда на чл.29 ал.1 ЗТР. Интересът на ищеца като кредитор в изпълнително производство, наложил запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала в ответното дружество и инициирал изпълнение върху тези дялове, не може да бъде защитен по този ред. Въззивният съд е споделил правните изводи на СГС, като в допълнение е съобразил и следното:
В рамките на заповедно производство в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Х. И. БЪЛГАРИЯ АД, като спорът относно дължимостта на вземането на банката, на основание чл.422 ГПК, е предмет на т.д.№ 769/2016 г. на СГС. В образуваното изпълнително производство е наложен запор върху всички притежавани от длъжника дружествени дялове в КЕМИРА Е., вписан в ТР на 11.12.2015 г. Впоследствие ЧСИ е овластил взискателя К. АД /н/ съгласно чл.517 ал.4 ГПК да предяви иск за прекратяване на дружеството. В резултат на това е заведено т.д.№ 589/2016 г. по описа на СГС, ТО, 18 състав.
Въззивният съд е изложил разсъждения, че налагането на запор по смисъла на чл.517 ал.1 ГПК отнема възможността, както на дружеството, в качеството му на трето задължено лице, така и на съдружника – длъжник, да се разпореждат със запорираните дружествени дялове и съответно да внасят изменения в членствените правоотношения между дружеството и този съдружника. Според съда, длъжникът не би могъл валидно да напусне дружеството с предизвестие, а дружеството не би могло да изключи съдружника. В противен случай би се осуетила възможността взискателят да се удовлетвори от стойността на запорираните дялове при уважаване на иск за прекратяване на дружеството, т.к. и при напускане на дружеството, и при изключване на съдружник, се дължи изплащане стойността на неговия дружествен дял.
Съдът е констатирал, че оспорените обстоятелства са били вписани в ТР на 11.02.2016 г. – т.е. след налагане на запора, както и след завеждане на иска по чл.517 ал.4 ГПК. Посочил е, че извършените разпореждания на длъжника със запорирана вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя, освен ако третото лице – приобретател може да се позове на чл.78 ЗС. В случая от момента на вписване на запора в ТР всички трети лица, вкл. новоприетият съдружник, се считат уведомени за наличието на това производство, т.е. по аналогия новоприетият съдружник е длъжен да търпи принудително изпълнение до размера на запорираните първоначално дялове. След като производството е по чл.517 ал.4 ГПК, то следва да продължи по този ред, независимо от настъпилите в хода на производството промени в структурата на капитала на ответника – длъжник.
С оглед гореизложеното въззивният съд е намерил, че за да е налице правен интерес за банката от атакуването по исков ред на посочените решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, следва да се засяга правната сфера на ищеца от тяхното приемане. В разглеждания случай тези права са незасегнати от наличието на вписаните обстоятелства, които са му непротивопоставими, с оглед датата на вписване на запора, и за него липсва правен интерес от предявяване на исковете за установяване на тяхната нищожност /недопустимост/. Ако длъжникът намалява своето имущество чрез увреждащи кредитора сделки или действия, следва да бъде предявен П. иск по чл.135 ЗЗД.
Настоящия съдебен състав, като съобрази задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., намира, че липсват предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
Въпросът по п.1 – дали за ищеца, завел дело по чл.517 ал.4 ГПК, съществува правен интерес да атакува по реда на чл.29 ЗТР вписано увеличение на капитала, не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, т.к. не е достатъчно ясен. Ако се конкретизира в съответствие с релевантните по делото факти, въпросът би бил относим изцяло към обосноваността и правилността на формираните от въззивния съд изводи /жалбоподателят поддържа, че при конкретните обстоятелства извършеното вписване реално засяга права на банката, а съдът е приел обратното/. А в производството по селекция на касационните жалби не се извършва проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт. Ако въпросът се обобщи, не би било налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, което въвежда ищецът – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, т.к. относно правния интерес на трето за дружеството лице да предяви иск по чл.29 ЗТР съществува практика на ВКС със задължителен характер, формираща основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Според нея, активно легитимирано да проведе установителните искове по чл.29 ЗТР е това трето за регистърното производство лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца.
Следва да се отбележи, че в изложението на жалбоподателя не е надлежно обосновано и приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията на т.4 вр.т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото аргументацията в този смисъл се свежда до твърдението, че аналогични въпроси в съдебната практика до момента не са разглеждани.
Останалите въпроси /по п.2 и п.3/ не са единствено обусловящи по отношение на формирана воля на съда за постановяване на крайния резултат по спора. Те са относими само към допълнително изложените от въззивния съд доводи, различни от изрично възприетите такива на първата инстанция, по отношение на които липсват формулирани правни въпроси.
Встрани от предмета на настоящото производство, ограничен от оплакванията в жалбата и съответното изложение, стои въпросът, дали съдилищата са се произнесли по редовна по смисъла на чл.127 т.4 ГПК искова молба.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че искането за допускане на обжалваното определение до касация е неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3756/07.11.2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 10-ти състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 4805/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: