О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№414
Гр.София, 26.07.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 19.07.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 558/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Н.”, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1582/21.07.2016 г. по в.гр.д.№ 1957/2016 г. на САС, ГО, 12 състав, поправено с решение № 2112/10.11.2016 г., в частта, с характер на определение, с която е оставена частично без уважение частната жалба на Бюрото срещу определение № 4792/23.02.2016 г. по гр.д.№ 10038/2014 г. на СГС, постановено по чл.248 ГПК, за разликата над 2 605.20 лв. до 9 258 лв.
Частната касационна жалба е депозирана от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. Тя съдържа оплаквания, че преценката на САС, въз основа на която на основание чл.78 ал.5 ГПК е намален размерът на дължимото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за първата инстанция, е неправилна. По подробно изложени съображения се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено в частта относно разноските, чрез присъждане допълнително на сумата от 6 652.80 лв.
С оглед приложението на чл.280 ал.1 ГПК в настоящото частно производство, се поставят следните процесуалноправни въпроси, като разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1/ Длъжен ли е съдът да посочи в решението си изчерпателно исканията и възраженията на страните, да обсъди в цялост повдигнатите от тях доводи и преценката на доказателствата и да изложи в цялост фактическите констатации и правните изводи на съда във връзка с предходно изброените, в това число и относно действителната фактическа и правна сложност на делото в случаите по чл.78 ал.5 ГПК?; 2/ Длъжен ли е съдът да основава решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, като излага изчерпателно своите изводи в мотивите към решението?.
Депозиран е писмен отговор от насрещните страни – Л. В. Ц. и Перо Н. Ц., чрез процесуалния им пълномощник, със становище за недопустимост /поради липса на правен интерес/ и неоснователност на частната касационна жалба.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Оплакванията, че Сдружение „Н.” няма правен интерес в качеството си на компенсационен орган да претендира за присъждане на разноски, т.к. те при всички положения се реинбурсират от чуждия застраховател или Гаранционен фонд, се преценява като неоснователно. Частната касационна жалба е допустима, но не са налице изискванията на закона за допускането й до касационно разглеждане. Формулираните процесуалноправни въпроси принципно са от значение за всеки разглеждан от съда спор, поради което е установено общото основание за достъп до касация, но липсват сочените кумулативно изискуеми предпоставки за селекция на жалбата, по следните съображения: Изводът за основателност на възражението по чл.78 ал.5 ГПК, респективно за прекомерност на уговореното и заплатено от Бюрото възнаграждение за процесуално представителство /33 960 лв./, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, доколкото е направен в самото решение, с което е разгледан и материалноправният спор, съответства на приетото от съда по същество и не е необходимо той да извършва нов и отделен анализ на доказателствата, за да обоснове становището си за степента на сложност на спора, която преценка в случая е фактическа. Съдът е разгледал доводите и възраженията на страните, така, както са предявени в о.с.з. на 30.10.2015 г., поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, цитирана в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, приложено към частната жалба.
С оглед горното, искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде оставено без уважение, поради което и съставът на ВКС, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1582 от 21.07.2016 г. по в.гр.д.№ 1957/2016 г. на САС, ГО, 12 състав, поправено с решение № 2112 от 10.11.2016 г., в обжалваната от сдружение „Н.” част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: