3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 06.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч.т.д. № 3038 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. П., [населено място] срещу определение № 3004 от 25.09.2017г. по ч.гр.д. № 3303/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение от 26.05.2017г. по т.д. № 1818/2017г. на СГС, ТО, VI-22 състав за връщане на исковата му молба.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди, че е неправилен изводът на въззивния съд за недопустимост на предявените искове поради това, че се търси установяване съществуването на факти, за които не е изрично предвидена в закона възможността за предявяването на иск. Твърди, че е предявил иск по чл.71 ТЗ, с който цели да докаже качеството си на съдружник в [фирма], т.е. членственото си правоотношение с дружеството, и спрямо представящата се за негов управител /посредством подаване на заявления в това „качество”/ М. П. Н.. Счита, че от изложените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод, че е налице правен спор между него и лицето, представящо се за управител на дружеството, изразяващ се в първата от проявните форми на спора – неоснователно отричане на право, което съществува. Такива действия според него са непрекъснатите опити на М. Н. и на съдружника В. П. да впишат по партидата на дружеството решение за изключването му като съдружник и за освобождаването на Ц. К. Патронска като управител и последователно постановяваните откази за вписване на решенията в Търговския регистър поради липсата им на сила на пресъдено нещо дават възможност на тези лица да продължават да подават нови заявления със сходни искания. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил в противоречие с решение № 75 от 31.05.2010г. по т.д. № 538/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. следния процесуалноправен въпрос: „Недопустим ли е иск по чл.71 ТЗ, с който ищецът търси установяване на членствените си правоотношения с ответното дружество?”
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че е предявен иск за установяване на факта, че ищецът е съдружник в ответното дружество, притежаващ 404 дяла от по 60 лева всеки, както и че управител на дружеството е Ц. Патронска, като правният си интерес ищецът е обосновал с влошени отношения с другия съдружник В. П. и опитите на последния да инициира изключването на ищеца като съдружник. Счел е за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете, доколкото се търси установяване съществуването на факти, за които не е изрично предвидена в закона възможността за предявяването им. Изложил е съображения, че предявените положителни установителни искове са недопустими, тъй като ищецът търси установяване на факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в Търговския регистър и за които не е предвидено в закон възможността да бъдат установявани по съдебен ред.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател правен въпрос не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд не е приел, че е сезиран с иск по чл.71 ТЗ за установяване на членственото правоотношение на ищеца с ответното дружество, а е приел, че е сезиран с иск за установяване по отношение на [фирма] и М. П. Н. на факти – че ищецът е съдружник в [фирма], притежаващ 404 дяла по 60 лева с обща стойност 24 240 лева, който факт подлежи на вписване в Търговския регистър и за който не е предвидено установяване чрез иск по чл.124, ал.4 ГПК. Следва да се отбележи, че при служебна справка в ТР се установява, че изложеното от ищеца твърдение съответства на вписаните обстоятелства относно съдружниците в дружеството и дяловото им участие. От друга страна, не е налице и противоречие на въззивното решение с посоченото решение № 75 от 31.05.2010г. по т.д. № 538/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., според което в чл.71 ТЗ изрично е признато правото на всеки съдружник и акционер в търговско дружество да предяви иск пред съда, за да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато те са оспорени или нарушени от органи на дружеството, различни от общото събрание. В случая ищецът не е изложил твърдения за действия на орган на дружеството, различен от ОС, с които да са нарушени или оспорени членствените му права. Съобразявайки изложените в исковата молба твърдения, първоинстанционният съд е достигнал до извод, счетен за правилен и следователно споделен от въззивния съд, че в случая не се твърди да е налице спор между ищеца и орган на дружеството относно обема и съдържанието на правата и задълженията му като съдружник, съответно искането не е насочено към установяване на действителните му членствени права по отношение на органите на дружеството, както и че възможността да бъде инициирана процедура по реда на чл.126, ал.3 ТЗ от всеки един от съдружниците не е действие на орган на дружеството, срещу което ищецът да може да се защити с установителен иск по чл.71 ТЗ.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3004 от 25.09.2017г. по ч.гр.д. № 3303/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: