4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№797
София, 02.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 605/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 248 от 08.10.2015 г. по в.гр.д. № 225/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 94 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 617/2014 г. на Окръжен съд – Русе за отхвърляне на предявения срещу В. М. Л. иск за установяване съществуването на задължение /солидарно с [фирма]/ за сумата 156 500 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 14.03.2014 г. и за сумата 38 124.12 договорна лихва за периода от 20.07.2012 г. до 13.03.2014 г., за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 1567/2014 г. на Районен съд – Русе.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че независимо от приетите съдебно-графически експертизи, според които подписите в анекси № 1 и от № 3 до № 10 към договора за банков кредит не са положени от ответницата, последната е признала поетото задължение по договора. Касаторът счита за необоснован изведеният от съда извод за наличие на обективна новация по силата на анекс № 10. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по същество за уважаване на предявения положителен установителен иск за сумите, предмет на заповедта за изпълнение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Налице ли е договорно правна връзка между страните, когато е налице подписан договор за кредит и един от анексите, но останалите анекси не са подписани от солидарния длъжник и при положение, че е налице признание от страна на солидарния длъжник, че е поел задължение по договора за кредит; 2. Налице ли е обективна новация на задължение по чл.107 ЗЗД, когато с анекс към договора е променен само лихвения процент в посока на неговото намаляване и срока на договора; 3. Налице ли е обективна новация на задължението по чл.107 ЗЗД, когато изрично не е упоменато в анекса, че задължението се новира; 4. Налице ли е обективна новация на задължението по чл.107 ЗЗД, когато не се променя предмета на договора. По всички въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата по жалбата – В. М. Л., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Доводи в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – Велико Т. е анализирал подробно предмета и условията на договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства от 23.06.2009 г., сключен между ищцовата банка и кредитополучателя [фирма], със солидарни длъжници К. Л. и В. Л., съдържанието на последващите анекси към договора, както и предмета и условията на анекс № 10 от 14.12.2011 г. Възприемайки категоричните експертни заключения, доказващи възражението на ответницата, че не е подписала анексите към договора, с изключение на анекс № 2, както и предмета на задължението по анекс № 10, с което са променени съществени елементи на облигационното задължение, при изрично и недвусмислено новационно намерение за заместване на задължението за връщане на усвоени суми по револвиращия кредит със задължение при условия на стандартен банков кредит, въззивният съд е извел извод за осъществена с анекс № 10 обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД, съответно за липса на основание за ангажиране солидарната отговорност на ответницата. Решаващият съдебен състав е констатирал правилността на крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск, като съобразно правомощията си е потвърдил постановеното от Окръжен съд – Русе решение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Като недоказан следва да се прецени основният селективен критерий по първия поставен от касатора въпрос. Този въпрос е изведен въз основа на невъзприети от въззивния съд твърдения на ищцовата банка за наличие на валидно задължение на ответницата, в качеството й на съдлъжник на дружеството-кредитополучател. При постановяване на въззивното решение не е отречено възникването на валидна договорна връзка между страните по силата на първоначалния договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства. Надлежното подписване на този договор от ответницата, в качеството й на солидарен длъжник, безспорно води до валидното й задължаване по този договор, което е отчетено и от въззивния съд, макар и да не е обсъждано подробно становището на ответницата, заявено пред първата инстанция. Доколко това становище следва да се цени като признание от страна на ответницата, че е поела задължение по договора за кредит, е ирелевантно за изхода на делото, предвид решаващите изводи на Апелативен съд – Велико Т. за наличие на обективна новация по силата на неподписан от В. Л. анекс № 10. Следователно, така както и формулиран първият въпрос, той не отговаря на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите въпроси под № 2 до № 4, вкл., са относими изцяло към правилността на атакуваното решение, тъй като отговорът им е предпоставен от преценката на конкретни доказателства по делото и от изследване обективираната в анекс № 10 воля на подписалите го лица, осъществени от решаващия въззивен състав. Това е видно и от съдържанието на депозираното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което тази група въпроси, относими към фактическия състав на подновяването, са аргументирани с твърдения за необоснованост на изводите на съда. Тези доводи на касатора са относими към основанията за касиране по чл.281 т.3 ГПК, по които ВКС не би могъл да се произнася в рамките на производството по селекция на касационните жалби, а само след евентуално допуснато касационно обжалване. В този смисъл е и тълкувателната практика на ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г., където е направено и ясно разграничение между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и общите основания за касиране.
Поради недоказаност на общата предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценява доколко произнасянето по формулираните въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
При този изход на делото, на ответницата по касация се дължат разноски в размер на 720 лева, съобразно представения с отговора договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 от 08.10.2015 г. по в.гр.д. № 225/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. М. Л. сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: