4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С..12.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 75/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 433 от 09.03.2016 г. по в.гр.д. № 3860/2015 г. на Апелативен съд – С., гражданско отделение, втори състав в частта, с която застрахователят е осъден да заплати по още 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците П. Н. И. и Т. С. И. в резултат на настъпила при ПТП на 29.06.2013 г. смърт на техния син С. П. И., ведно със законната лихва от произшествието.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. За размера на обезщетението за обезвреда на неимуществени вреди от деликт, без да са посочени кои и какви критерии, които не са били обсъдени, или не са обсъдени в достатъчна степен от първостепенния съд, и как отнесени към конкретни обстоятелства по делото, са приложени с оглед определяне на нов размер на паричната сума за обезвреда; 2. Допустимо ли е въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания, без в хода на въззивното съдебно производство да са установявани нови факти от значение за спорното право, и без пред въззивния съд да са събирани доказателства по основанието на претенцията; Следващите два въпроса – относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и задълженията на въззивния съд да прецени релевантните доказателства и доводите на страните, са инкорпорирани във въпрос № 1, по който се поддържа допълнителната предпоставка по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК – ППВС № 4/68 г. и т.2 , с позоваване на решение по гр.д. № 567/72 г., І г.о. на ВС. По въпрос № 2 касаторът твърди наличие на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация – П. Н. И. и Т. С. И., чрез пълномощника си, считат за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържат доводи за правилност на въззивното решение. Съображенията са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – С., преценявайки релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства и събраните пред първата инстанция доказателства, е приел, че паричният еквивалент на страданията на ищците следва да се определи в размер от по 160 000 лева. Отчетени са обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, причинило смъртта на 18-годишния син на ищците; силната връзка между родителите и загиналото момче и изключителния/особен трагизъм, с който е свързана загубата и нанесената тежка психотравма на ищците. С оглед обхвата на въззивното производство, очертан от подадената от ищците въззивна жалба, Апелативен съд – С. е зачел силата на пресъдено нещо по отношение на основанието на предявените преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, произнасяйки се по единствения спорен въпрос – относно размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е значим за всяко дело, имащо за предмет претендирано обезщетение за неимуществени вреди. По делото липсват обаче данни за допуснато от въззивния съд отклонение от общите критерии, предвидени в ППВС № 4/1968 г., въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за понесени болки и страдания, или за несъобразяване на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на вредите за ищците, в резултат на ПТП, при което е загинал 18-годишният син на ищците. Действителният размер на претърпени от деликт болки и страдания винаги е обусловен от конкретните данни и доказателства по всяко дело, а тяхната преценка е в рамките на възложената на въззивния съд правораздавателна дейност по съществото на спора. Правилността на тази преценка е извън обхвата на производството по селекция на касационите жалби, в какъвто смисъл са и дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият формулиран въпрос съдържа и процесуалноправна част – относно задължението на въззивния съд по чл.235, ал.2 ГПК. По този принципно важен за всяко дело въпрос, не се сочи задължителна практика на ВКС, на която противоречи обжалваното решение. Поддържаното /като евентуално/ допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на казуална практика на ВС, в случая не следва да се преценява, доколкото е налице задължителна практика и липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и от ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Като ирелевантен следва да се прецени вторият формулиран от касатора въпрос, доколкото той касае доказването на исковите претенции по основание, което е извън обхвата на въззивното производство, както бе посочено и по-горе.
При този изход на делото, на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 4 236 лева, за всеки един от тях.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 433 от 09.03.2016 г. по в.гр.д. № 3860/2015 г. на Апелативен съд – С., гражданско отделение.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Н. И. и на Т. С. И. по 4 236 /четири хиляди двеста тридесет и шест/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: